четвъртък, ноември 17, 2005

Събуди се

Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.