петък, декември 29, 2006

Още от Зимата

Може снегът да го виждаме само на картинка, но си е студено м**** му :)

Kоалицията срещу НАТУРА 2000

***Copy-Pаste от едно писмо, което ми се вижда твърде важно, което ме изпълва с гняв, поради безсилието ми да направя нещо против това грозно и вредно решение и май единственото което мога да сторя е да подпомогна макар и нищожно малко възможността то да достигне до колкото се може повече хора***
Управляващата коалиция в България срещу НАТУРА 2000
На 27 декември лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган и политическите ръководства на трите партии БСП, НДСВ и ДПС се произнесаха за обхвата на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Решението е за влизането на България в ЕС със 109 защитени зони за опазване на птиците /16,23 % от територията на страната/, и 196 зони за местообитанията /15 % от страната/.

С това свое решение политиците тотално потъпкаха труда на близо 250 експерти от всички научни звена и неправителственити организации, които работиха за изграждането на мрежата. Напомняме, че след над 10 000 човекодни експертен труд и 4 годишно проучване, те определиха, че 23,6 % за птиците и 28,6 % за местообитанията са абсолютния минимум от територията на страната в НАТУРА 2000, за да се изпълнят целите на мрежата и ангажимента ни към ЕС, а именно - дългосрочното опазване на видовете и местообитанията, обект на защита.

Решението е безпрецедентно, защото допуска политическа намеса в процеса на изграждане на НАТУРА 2000, който според европейските директиви става изцяло въз основата на научни критерии. По този начин българските политици декларират отричането си от стремежа към устойчиво развитие и дългосрочно опазване на природните ресурси на България. Неправителствените организации очакват и ответна реакция от ЕС за неизпълнение ангажиментите по приемане на страната – спиране на кохезионни и структурни фондове за земеделие и околна среда, огромни глоби и такси в размер на милиони ЕВРО, както това вече се е случило във Франция и е на път да се случи в Испания, Полша и други страни членки.

Българската природозащитна общност няма да допусне това. Предстои в ЕК да бъде внесен пълния списък на териториите, предложени от експертите, заедно с научната аргументация за тяхното избиране в предложените граници и национално покритие. В ЕК ще внесем и двете подписки „Да остане природа в България" и „За спасяване на българското Черноморие". Подписките ще бъдат официално внесени и в българските институции. Ще продължим да се борим за оцеляването на българската природа и срещу некомпетентността на националните институции. Но няма да посрещнем приемането ни в ЕС с ентусиазъм. Вече знаем, че дори когато ЕС ни дава готови схеми и средства за развитието на страната, когато политическият елит не взима националноотговорни решения, когато се потъпкват българските закони и няма политическа воля това да се спре, и ЕС не може да ни помогне.
Източник: Mredjan

петък, декември 15, 2006

Зима

Като съм го подкарала сезонно редно е да присъства и малко зимна красота....

сряда, декември 13, 2006

Мина много време...

....откакто блогвах за последно... Междувременннно се случиха хиляди неща, смених си квартира и работа интернет доставчик и кво ли не още :)
Ето - отчетох се на първо време :)

сряда, октомври 11, 2006

Това е добре да се види :)

До къде стигат абсурдите в нашето съвремие :)
Това трябва да се прочете :)
От блога на Kaladan

понеделник, септември 25, 2006

Есента като жена

Забравих да отбележа, че есента е вече тук...
....разлетяха се жълти листа, захладня, въздухът се насити с особен аромат....
задуха вятър, който разнася навсякъде една особена носталгия....
...ето я и нея самата....Есента....приела образ на жена.... :)
...стъпва бавно и внимателно и с една четка оцветява всичко в жълто и кафяво, а след себе си води ветровете, които плетат килими от листата и с тях застилат оголената земята...
...красиво е и все пак внушава някаква тъга....

неделя, септември 24, 2006

Уроци

...житейските уроци се повтарят, докато не ги научим....
...да гледам за повтарящи се ситуации и обстоятелства...:)

Дирски прелести: Контролирано безумие

"Tова си е праг, различно време трябва на човеците да го преодолеят и не е точно така в рязка граница, прелива се и се слива понякога, в началото, граничи с апатия, липса на енергия и сили, по късно се нормализира. До сега си играл дадената ти роля без да знаеш че е роля, а сега вече ще се наслаждаваш на артистичните си умения и с всеки изминал ден ще ставаш все по- добър и по- добър актьор. Ще забележиш как до вчера "стискаше" великодушието си или обичта си и не ги даваше защото това беше за теб наживот и смърт, а днес като знаеш че е роля ще дадеш всичкото което имаш и ще се зарадваш от радостта на търсещите и нуждаещите се за които живота все още не е роля...много са разликите...ще пристигнат. Силните чувства които те заслепяваха до сега, вече само ще ти подсказват какво трябва да е поведението ти в различните случаи и най- важното че вече нищо външно не може да увреди вътрешното...ставаш бог..."
ПЪТник

неделя, септември 03, 2006

Херметически принципи

Вселената е ментална; мисълта ражда материя, следователно,

“Каквото посееш, това ще пожънеш”; ако мразиш, ще бъдеш мразен; ако се страхуваш, ще привлечеш към себе си това, от което се страхуваш; ако вътрешно си объркан, такива ще бъдат и постъпките ти; ако проявиш разбиране и братска обич към човек, който те мрази, можеш да трансформираш омразата му в обич, защото

Всичко вибрира; начинът, по който ние вибрираме въздейства върху другите, превръщайки ги в резонатори на излъчваните от нас вибрационни честоти.

Всичко има два полюса, две противоположности; всяка истина е полуистина; онова, което е нежелано, се убива чрез смяна на полярността. Ако искаме да променим оскъдицата в изобилие, трябва да поддържаме менталния образ на богатството, ако искаме да оздравеем, трябва да се съ-средоточим върху мисълта за здраве. Нужно е обаче постоянство, защото

Всичко е на приливи и отливи, възход и упадък.

Нищо не става случайно; всичко има определена причина и всяка причина поражда своето следствие. Всяка грешка се наказва и всяко добро се възнаграждава. Наградата или наказанието почти никога не са в същата форма, но задължително имат същата стойност, с което се запазва равновесието в природата.

Когато човек разбере тези истини, се стреми да прави най-доброто, на което е способен, изпълва се с най-положителни мисли и чувства, преодолява препятствията с разбиране при запазване на вътрешната хармония и спокойствие. Всяка кризисна ситуация може да се окаже едно ново чудесно начало. Трябва просто да го видим. И тук на помощ идва медитацията.
Източник:
Феномени

петък, септември 01, 2006

Есенни красоти

.....и малко есен събрана в картина...

от Nutshell

...And yet I find
Repeating in my head
If I can't be my own
I'd feel better dead
Layne Staley

Есен

Въпреки, че още не е дошла наистина, но навън си вилнее с пълна сила :)
Иде есен...есента е сезон, който винаги ми е действал много особено - има специфична миризма, специфично усещане, из въздуха се носи нещо особено - някаква неопределена носталгия по нещо още по-малко определимо...
Вятърът докосва по друг начин и слънцето дори споделя други неща - такива, за които през Лятото си трае :)
Малко ме натъжава, но и тъгата не е точно Тъга....през есента....

вторник, август 29, 2006

Layne...

"People have a right to ask questions and dig deep when you're hurting people and things around you, but when I haven't talked to anybody in years, and every article I see is dope this, junkie that, whiskey this - that ain't my title....
My bad habits aren't my title. My strengths and my talent are my title."

Layne Staley, 1996

четвъртък, август 24, 2006

Junkhead - Alice in Chains

A good night, the best in a long time
A new friend turned me on to an old favorite
Nothing better than a dealer who's high
Be high, convince them to buy

What's my drug of choice?
Well, what have you got?
I dont go broke
And I do it a lot

Seems so sick to the hypocrite norm
Running their boring drills
But we are an elite race of our own
The stoners, junkies, and freaks.

Are you happy? I am, man.
Content and fully aware
Money, status, nothing to me
cause your life is empty and bare.

You can't understand a users mind
But try, with your books and degrees
If you let yourself go and opened your mind
I'll bet you'd be doing like me
And it ain't so bad

Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!

вторник, август 22, 2006

In Memorium: Layne Staley

Днес, 22 август Layne Staley, вокалиста на най-великата гръндж група Alice In Chains и мой най-любим изпълнител щеше да навърши 39 години... За нещастие преди 4 години, на 5-ти април той си замина от този свят и остана завинаги на 34. Тялото му е намерено след 2 седмици - на 19 април 2002г, за това на много места това се цитира като датата на която се е споминал....

Началото на Alice In Chains е поставено през 1987г. в Сиатъл на едно парти, за което се грижат китаристът Jerry Cantrell и Layne Staley. Същата тази вечер Jerry подхвърля идеята да направят банда. Layne се съгласява. Jerry се запознава с Mike Starr, който се съгласява да свири на бас във новата банда. И сега всичко от което са се нуждаели било барабанист. Mike представя останалите на Sean Kinney - невероятен барабанист. Те решили да нарекът бандата Alice in Chains.
Великата дата на техният първи концерт е 5 Август 1987. По късно през 1987 година те подписват с Columbia Records. Първото ЕР наречено "We Die Young" излиза през 1990. Няколко месеца след това те издават тяхният първи дългосвирещ албум наречен "Facelift". Издаването на този албум изпраща дебютната им песен "We Die Young" в топ десет.


"Man In The Box" е техният перви сингъл и първо появяване по MTV. Alice In Chains правят дебют и в киното във филма "Singles" където изпълняват песента "Would?" в бар. След това тругват на турне в Европа заедно с Megadeth. Facelift става златен през Септември 1991. През 1992г. започват записите на Dirt. Той Излиза през Септември като "Would?" е първият сингъл. Следва "Angry Chair". След това те записват новото си ЕР - Jar Of Flies и започват 6 седмично скоростно турне- Down In Your Hole. "Down In A Hole" е издаден като сингъл и е заснет клип към песента. Излиза и филм, "Last Action Hero", с две неиздавани парчета на Alice in Chains- "What The Hell Have I?" и "A Little Bitter". Заснет е и клип към "What The Hell Have I?". AIC записват третия си студиен албум през Април 1995. След около 4 месеца, резултата е по-твърд и по-тежък албум оригинално озаглавен "Tripod" в последствие Alice in Chains. Той излиза през Ноември 1995 и дебютира на номер едно в Billboard чартовете, но не успяват да го представят със турне. Започва все повече да се говори и обсъжда зависимоста на Layne към хероина. В края на краищата това може да е последният официален албум на групата. Групата се появява отново през 1996 за първия си концерт от 3 години на MTV Unplugged, където правят акустичен сет. Staley бил във видимо крехко здраве, а също изглеждал и под въздействието на хероин, въпреки това групата прави невероятно изпълнение, включително и зашеметяваща интерпретация на "Down in a Hole".

На 3 Юли във Канзас е последният концерт на Alice in Chains със Staley като водещ вокал. През 1998 Staley се завръща с останалите членове на групта за последен път за да запишат още 2 песни, "Get Born Again" и "Died". Тези песни излизат през 1999 във сет бокса Music Bank. Той включва 48 песни, рядки парчета, стари демота, двете нови парчета и повечето от албумните парчета. Излиза и Live албум както и компилация от 10-те най-добри парчета. Бандата не се разпада но Layne изпада в дълбока депресия поради смърта на приятелката му, причинена от бактериална инфекция в следствие на употреба на наркотици. Възможноста за завръщане на Alice in Chains окончателно приключва на 5 Април 2002 година когато Layne Staley умира от свръх доза кокаин и хероин, точно 8 години след самоубийството на друга гръндж икона, Kurt Cobain. Jerry Cantrell съкрушен от смърта на приятеля си и създател на бандата, посвещава втория си солов албум, Degradation Trip (2002), на Staley.

четвъртък, август 10, 2006

Котката "Bad sector" :)

Ха-Ха-Ха....:) Немам думи просто.... :)

сряда, август 02, 2006

катереНЕ

...е да де, ама само ги видях по-отблизо :)
Страшничко си е :)
Е...поне почернях...пекохме се по вировете...имаше и купон...яко беше :)

събота, юли 29, 2006

Катерене

След малко отивам на катерене.... на скали :)
До сега съм пробвала само на стена - да видим как ще е на истински скали :)

вторник, юли 25, 2006

Още котета :)

Котките са ми любимите същества, затова си имам и аз един такъв непослушко :) .....а тез мъници много яки ве :)

New Work

Днес ще имам първи работен ден на нова работа. Няма да крия, че ме тресе малко предстартова треска :) По принцип съм експериентаторка и авантюристка, и ми се случва на на всяка година-две да потърся промяна. На предишната ми беше макса - 2 години. Въпреки, че сама си тръгнах изпитвам носталгия - към предишната работа, към хората, към всичко, което беше и вече никога няма да бъде.
Понякога си мисля не сгреших ли че не останах, защо си тръгнах, какво повече ще намеря на едно ново място при положение, че и старото си ми харесваше, но...каквото е станало е най-доброто, което е могло да стане...това е многократно изпитана мъдрост, в чиято вярност изобщо не се съмнявам. Тъй че, просто ми предстои да видя защо е трябвало така да стане, защо се появи червеят на промяната и не ми даде мира докато не си тръгнах...не може да няма причина, нищо че сега не я виждам.
Но към предишната си работа изпитвам пълен респект и благодарност. Считам себе си за специалист в това с което се занимавам и заслугата за това е пак там - предишната работа и приятелите ми колеги, които много обичам. Преди три дни ходих да ги видя и така ми домъчня, но...нали си беше мое решението да си тръгна...
Искам някак си да изразя благодарността си, особено към човекът, научил ме на всичко, дето знам, който ме подкрепяше и ми помагаше и който не спира да го прави, въпреки че си отидох. Ама не знам как. Но може би ще дойде ден, когато ще си върна жеста.
Приятели - и на вас и на себе си желая успех във всичко и навсякъде от тук нататък :)

събота, юли 22, 2006

Вина

Ако си склонен да изпитваш вина - без съмнение ще се намери кой да ти я вмени...или в краен случай сам ще го направиш :)

понеделник, юли 17, 2006

Котенце

Как са е размазало само...милото то :)

неделя, юли 16, 2006

Скоростно четене

Попаднах на интересна статия в един блог, в която се твърди, че скоростното четене е способност, естествена за всички хора, но повечето от нас дори и не подозират, че притежават. Това е така, защото:
"Всички хора се учат да четат по на около 6-7 годишна възраст. Тогава те научават азбуката, започват да различават звученето на отделните букви, да свързват думите, които изговарят, както и написаните, и да ги възприемат като една и съща единица информация. Четейки, децата произнасят думите на глас, като малко по малко произношението се скрива и човек започва да чете безшумно, но продължава да произнася думите наум. Това е нивото, което достигат 99% от хората, когато станат на 8-9 години. Парадоксално е, че развивайки се в абсолютно всяка друга област и придобивайки все повече знания, в областта на четенето хората остават на ниво 9-годишна възраст през целия си живот!"

...излиза, че просто сме се учили погрешно да четем и така сме спрели развитието на тази си способност.

В този блог - Sverdlov's blog в категориите - "Self-improvement"
и "Mind and intellect" има много информация, упражнения, програмки ...абе интересно е. :)
Смятам на първо време да прочета една -две книжки по първото упражнение, за отучване от погрешната схема на четене. Ето го и него:

Упражнение №1:
Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30, после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене - той ще е зает с броенето, а зрителният анализатор - с четене! Целта ви е да научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След като преминете това упражнение, можете да започнете следващото. "

А ето ги и следващите:

Вземете друга книга (различна от предишните) и започнете да я четете, като в същото време си рецитирате наум някакво заучено изречение (две или три - колкото искате). Повтаряйте ги, докато не прочетете книгата.Отново минималното количество книги, които трябва да прочетете по този начин, е две. В това, и във всички други упражнения, се подразбира минималното количество страници да е не по-малко от 300.
Сега, след като сте преминали най-трудната част от обучението си, е време за компютърните програми (за тези, които нямат компютър - не мога да кажа, че нищо не изпускате, но… продължавайте с упражненията,скоростното четене съществува отпреди създаването на компютъра, така че - упоритост и пак упоритост!). От секцията Self Improvement Software в блога, можете да свалите няколко програми за скоростно четене. Информация за работа с програмата ще намерите на същата страница, както и в help-а на програмата. Тези програми работят по следния начин: прожектират последователно на екрана думи или редове от предварително избран текст, като ви карат дачетете по-бързо, отколкото можете да произнесете думите. В началото нищо няма да си спомняте от това, което сте прочели, но с времето ще ви стане лесно и дори приятно да четете по този начин. Когато стигнете дониво, в което ви е лесно, увеличете скоростта или броя показвани думи и редове, за да продължите да се развивате.Толкова за компютърните програми, продължаваме с другите упражнения.
Вземете пак една книга и започнете да я четете, плъзгайки поглед по редовете. Ще ви бъде по-лесно, ако в началото си помагате с някаква пригодена за целта показалка или с пръст. Целта на упражнението е да ви научи да движите очите си плавно и равномерно по текста (според мен показалката е задължителна, но… въпрос на личен избор). Може да ви сестори невероятно, но в момента очите ви “прескачат” от дума на дума. Това бави четенето и уморява очите ви. За една страница текст не трябва да отделяте повече от 50-70 секунди. Ако това ви се струва бързо… в края на обучението си ще го правите за 2-3 секунди! Но засега прочетете по този начин поне три книги, като на третата трябва да сте намалили времето до 20 секунди. Или 10, ако сте амбициозни!"

петък, юли 14, 2006

четвъртък, юли 13, 2006

Hard Music and Sounds United

HMSU 6th Summer Openair Festival - 14-16 юли, Мало Бучино
Летният drum and bass фестивал организиран от HMSU се превърна за последните 7 години в традиционно най-силното и достъпно събитие наоколо - не само за феновете на развиващата се drum’n’bass сцена, но и за меломаните харесващи сходни модерни стилове. Нетрадиционната постановка на фестивала, тридневен музикален маратон, го прави уникален и сред събитията на открито. С шестото си издание HMSU Summer Openair Festival прави сериозна заявка да се превърне в най-силното drum and bass събитие в Югоизточна Европа.

HMSU (Hard Music and Sounds United) започва своето съществуване през 1999 година. Основната цел на организацията е да разширява периметъра на drum and bass културата в България като наред с това утвърждава родната сцена като една от най-силните на балканите. През последните 7 години
http://fest.hmsu.org/place.bg.php организра над 60 успешни събития и приветства като домакин някои от най-изявените таланти на световната drum and bass сцена. Всред гостите тази година са: Technical Itch (UK), Psychofreud (Norway), Jamalski (USA/France), Zionlionz Soundsystem(BG), Funxion (GR), Drop.Dread (Romania), Codex Full Force (Serbia),DigitalNightmarez Bulgaria и много други.

И тази година фестивалът ще се проведе в близост до село Мало Бучино (София). Самото място е живописна местност в подножието на Витоша с уникална гледка към София и чудесни условия за къмпингуване.
Село Мало Бучино се намира на 7 километра от София в посока Суходол (югозапад). Непосредствено до мястото на фестивала достига път, а до самото село може да се достигне с автобусна линия № 56. Мястото на фестивала ще бъде обозначено с информационни табели.
Повече тук...

сряда, юли 12, 2006

Дирски прелести: Интересна мисъл

"Ако ни се отдаде да загубим част от значимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас. Първо ще освободим енергията от усилията да подържа илюзията за нашето величие, и второ ще се сдобием с достатъчно енергия за да зърнем действителното величие на Вселената."
ПЪТник

понеделник, юли 10, 2006

Още малко поезия

Още един стих на Весан. Този човек е изумителен :)

Аз не знам...
Всеки път, ти за мен си откритие.
Всеки път аз се питам; "- Какво ли
търся пак?"... И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб...хей така...да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг...И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам, ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма...Не знам!

Дирски прелести: Котка

Една готина котка :)
източник: kozaa

неделя, юли 09, 2006

Страхотна поезия

Наскоро попаднах на един автор, чиято поезия много ми допадна. Затова искам да го представя с няколко произведения :)
Авторът е Ангел Рангелов и публикува в "
Откровения" с ник Весан. Просто е невероятен, или поне на мен лично много ми харесва :)

Обичах те...
Аз те обичах! Обичта ми, зная
все още пари в моето сърце.
Но тя да те тревожи не желая.
О, не бъди с посърнало лице!

Ревнувах те, и те желаех страстно,
мечтаех си за теб и нощ и ден,
жадувах те и плахо, и опасно...
Дано те друг обикне като мен!

***
Сърцето ми е гаснеща звезда,
разкъсана от своите лъчи.
То мълком търси спомен от следа
във хилядите дебнещи очи...
То търси... Но намира уморени,
просмукани от егоизъм бездни...
И тихо стене в люлката от вени
преди от болка бавно да изчезне.

Беше време...
Беше време когато
бях на всичко готов,
за да бъдеш щастлива,
моя нежна любов,
за да бъдеш богата
с цветовете красиви
на вълшебното лято...
Беше време фалшиво!
Беше време... Сега е
суха пепел разстлана
върху чувствата святи,
любовта е съдрана,
а сърцето ругае
и пияно се клати,
и мърмори; Така е...
Беше време когато...

вторник, юли 04, 2006

Банер :)

И аз искам банер пъък.... :) хе-хе....само, че се затруднявам със слагането му отстрани, нещо не ще да излезе... :) затова като пост... :)
Яаа, оправих се, зе че стана... :)

Цвете

Още Пролет в картина... :)

понеделник, юли 03, 2006

Пролет посред Лято

Малко е късно за пролет
а ето, в разгара на лятото
тя бавно в мене пристъпва
безшумно разтваря криле...
игриво косите подръпва....
с целувка от сън ме разбужда....
като тъпка по мене пробягва...

Като тропот на конски копита,
прашен облак, по път без посока
летен зной, лятна буря с градушка,
и светкавица пореща мрака...

Пролетта с тихи стъпки се връща....

Лоши дни

...предишните няколко....но...айде да свършват скоро и да заминава всичко в миналото, дето си му е мястото... и да не се връща, никога повече....

петък, юни 30, 2006

Я гледай ти!?!

Отново четох в блога на Вени - Семки и бонбонки, и кво да видя - били сме пирати, тва блогерите :) ха-ха-ха
И тва изключително умозаключение се родило отново в "умната" главица на Никола Кицевски, шеф на издателство "Тру(п)д" !?! Ето и кво точно е казал:

"За нуждите на изграждането на сайта Знам.бг КК "Труд" започна да изкупува авторски права за електронни издания. Сред закупените са правата на класиците Елин Пелин и Йордан Йовков, освен това, както Ви е известно, притежаваме права за енциклопедии, истории и др.Голяма част от тези произведения са качени пиратски в различни сайтове, които печелят, като ги продават срещу абонамент....место да изпълнят това нормално законово изискване, ПИРАТСКИТЕ САЙТОВЕ започнаха атака срещу нас, като изопачиха фактите: те започнаха да разпространяват клеветата, че "Труд" лишава незрящите от книги". Повод е, че сред ползващите пиратска продукция сайтове е и Безмонитор.ком, създаден от незрящия Виктор Любенов."

Бахмааму, ся пък пирати сме били ?!? Бе тоя що не земе да се гръмне и да ни лиши от така умното си присъствие не знам....Сигурно скоро треа да очаквам ГДБОП да ми тропне на вратата, че глей с кво пиратстване се занимавам само. Абе ужас, ужас.... Ма нищо, важното е, че са се поуплашили гадовете :) Така и трябва, който си делегира права, дето не притежава, тъй му се пада....

А по темата може да се прочете изключително интересна статия в блога
Bloody's TechBlog....


Аз продължавам да предлагам бойкот на вестник "Труп(д)" и всичките му недоносчета !!! А вие?

Красота

Видях в един блог идейката за такваз мадама, и си откраднах заглавието :) Ква съм лоша, брей .... :)

понеделник, юни 26, 2006

Щастието

Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието.

Кабир, Камал и алчността

Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях.
Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демострира моят гняв, не твоят гняв.

неделя, юни 25, 2006

Fun




Да не остана и аз по-назад :) Гледам блогсферата се е напълнила с тия кукли, та ей ги и мойте три, а и сайта където всеки може да си направи своя :) Интересно е, ако някой има време за убиване:)


eLouai

Дирски прелести: Страхотно казано!!!

Всеки воин трябва да знае...дели се на две и се прикриват...вътрешно състояние- моето, нашето, висшето, първичното, на духа, нежното и леснонаранимо, ценното-СКРИТО, ПРИКРИТО ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ извесно ни само на нас, излъчващо смирание, търпение, разбиране, оправдание, любов ,спокойствие, топлина, уют. Прикрито от прикривача воин, за да не бъде повредено от мизерията на света.
Второто се нарича поведение...за него би трябвало да знаето повече от думите на Кастанеда...поведението трябва да е измамническо и да служи за целите на онова другото ВЪТРЕШНОТО състояние и за постигането на нашите цели. Мръсното измамническо външно поведение работи в този свят а чистото в духовния..двете са различни, духовното е първично, материалното е без значение...и е за всеки отделен случай различно. Отговора на въпроса ти е че воина трябва да постига целите си независимо с какво поведение, при условие че запази чисто вътрешното си състояние.
Това е изкуство което се учи и прави от обикновения човек творец. Това е практическата страна на материалната реализация на мисълта-подобието Божие. Воина ако замърси вътрешното собственото си, то той нищо не струва и нищо не ползва, а е такъв както всички от този свят.
ПЪТник

Природата

- По какво ще познаем свършека на света? - питат учениците.
- По това ще познаете, когато природата започне да проституира, значи дошъл е краят - отговори учителят.
- Преди тя е била богата. Завидно богата - продължи той.
- Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето, когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата, изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, Тя протягаше ръка. Видях, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалих. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от Нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно, защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.
Димитър Воев,
Из "Отвъд смъртта", 1992

събота, юни 24, 2006

Тест на Фройд

1. Телефонът звъни!
2. Бебето плаче!
3. Някой чука(звъни) на вратата!
4. Имаш закачено пране и започва да вали!
5. Забравил си да спреш крана на чешмата в кухнята и водата започва да прелива!

В какъв ред ще решиш проблемите?

Решение:
Всяка от дадените ситуации представя нещо от живота ти. Сега може да видиш, какво значение има всяка от тях :
1. Врата= Приятели
2. Телефон= Работа
3. Вода= Секс
4. Бебе= Семейство
5. Пране= Пари

Избраната от теб последователност на действията определя приоритетите в твоя живот ( тоест кои неща са важни за теб и в каква последователност).

Опитайте се....

...да реагирате "неадекватно" макар и на дребните неприятности. Направете следната подмяна: сменете страха с увереност, унинието с ентусиазъм, негодуванието с равнодушие, раздразнението с радост....

и нещо тъжно....

Заех информацията от блога на Вени - Семки и бонбонки:
"След arenabg, ГДБОП тръгна срещу Виктор
Всички книги току-що са свалени от сайта
bezmonitor.com след енергичната намеса на Главна дирекция за Борба с Организираната Престъпност, насъскана от "Труд".Браво на "Труд", браво на ГДБОП, и лично браво на великия й шеф Явор Колев!!! След 3-те хлапета от арената и двамата администратори, удариха поредния организиран престъпник - незрящия Виктор, (ако някой чете тук нека щракне на този линк!!!) позволил си да качи Елин Пелин и други класици в мрежата за свободен достъп, ограбвайки по такъв начин горкото издателство "Труд", което искаше да точи парички от слепите за тези книжки чрез платения си сайт znam.bg.Шибана държава, шибани политици, шибано МВР, шибани продажни медии! Млъквам, защото не искам да пиша нецензурни неща, а други в момента не мога.
Не зная какво повече да кажа, иска ми се, а не зная. Тъжно, омерзително и страшно - и времето, в което живеем, и държавата, в която живеем. Прекалено лесно и прекалено бързо възприехме безпрекословно copyright империализма на базираните в САЩ мегакорпорации. Помните ли един виц от "комунистическото" време - ако в Москва пръднат, ние тук се насираме. Е, и сега е същото - само пърдят във Вашингтон. Ще ме извините за цинизма, но е по-невинен от дълбоко циничните действия на МВР."

Права е Вени - трябва да намерим начин да защитим е-библиотеките срещу безумията на авторското право. Незнам как - ето тук в този блог на Григор, се обсъжда въпросът. А аз съм направо отвратена....пфу и гадна система и държава, и тва им е борбата с престъпността, в същото време всякакви престъпници си се разхождат на воля и ни се хилят нагло от телевизора...нямам думи просто...отврат!!!
Аз предлагам да бойкотираме вестник "Труп(д)" и всичките му недоносчета на първо време!!!
А ето и още предложения за действия!

Еньовден

В средата на юни Слънцето достига максимума на своята енергийна активност,коeто от своя страна въздейства на Земята и пробужда съзидателните й енергии. Всичко това се случва в периода от 20-24 юни.Тази активност особено силно усещат хората с по –изострена чувствителност. При тях това съвпада с период на трансформации, които се изразяват в събуждане на магическия потенциал. Ето защо времето след Еньовден е подходящо за извършване на магически ритуали и енергийни корекции,отнасящи се до здравето и съдбата на човека.Сензитивността се изостря и всеки от нас може да се вгледа в сънищата си, които в този период са знаменателни за бъдещето ни.Те насочват вниманието към онези части от нас, които се нуждаят от преосмисляне и промяна.Енергийното поле въздейства върху всичко обкръжаващо ни, като го активира, по начин, по който позволява то да действа в наше най -висше благо. Това особено силно важи за растенията, които ние хората използвме с лечебна цел. Още от древността това е било известно на нашите предци.

Ето и една магия :)
Успех във всички аспекти на животаЗа тази магия ви е необходимо сребърно бижу (нека то да е ваше лично и препоръката е да го носите след това), чаша с вода, малко сол и една бяла свещ.Със залеза на слънцето, вземете водата и сложете в нея солта, след което я оставете така цялата нощ. На сутринта запалете свеща, и я сложете до купата, а от другата страна сложете бижуто. Запалете свеща и мислено изкажете молитва към Земята и ( Бог, ако вярвате в него) да реализирате успехите във всяка сфера на своя живот, през тази година, като не забравите след това да им благодарите. С част от водата , можете да почистите в дома си, а другата да я оставите в едно шише в гардероба. Бижуто, или носете със себе си, или сложете в бельото си.
източник :
MagicAura.com

петък, юни 23, 2006

Лятото е тук...

...вече с пълна сила...и утре ще е най-дългият ден от годината....който крие и още тайни, но за това - утре :)

Още за Намерението

"Как да се постигне баланс и да съвместите решимостта да имате с отказа от пряко въздействие? Отговорът е оче­виден - необходимо е да поддържате равновесие на намере­нието. Това означава да искаш, без да желаеш, да се грижиш, без да се тревожиш, да се стремиш, без да се увличаш, да действаш, без да настояваш. Равновесието се нарушава от потенциалите на важността. Както ви е известно, колкото по-важна е целта, толкова по-трудно е постигането й.
Формулировката „Ако много искаш, непременно ще го постигнеш" ще действа по обратния начин, в случай че же­ланието е паническо и се предприемат трескави опити то да се реализира. Паникьосвате се, защото ви липсва твърда­та вяра, че желанието ви ще се изпълни. Сравнете следните две позиции. Първата е: „Много искам да постигна жела­ното. За мен това е въпрос на живот и смърт. На всяка цена трябва да го получа. Ще положа всички усилия." Втората е: „Е, добре, реших за себе си, че ще получа желаното. Нали го искам! Тогава какво? Ще го имам - и точка."
Не е трудно да се разбере коя позиция ще бъде пече­лившата.
Желанието се отличава от намерението и по това, че не изключва вероятността за неизпълнение. Ако желаем нещо и е трудно да го получим, тогава ни се иска още повече. Желанието винаги създава излишен потенциал. Самото то вече е потенциал.
Намерението не вярва и не желае, а просто действа.
Чистото намерение никога не създава излишен потен­циал. Намерението предполага, че вече всичко е решено: просто съм решил, че така ще бъде, това е почти свършен факт. То е спокойно осъзнаване, че ще бъде така. Напри­мер имам намерение да се отбия в павилиона и да си купя вестник. Тук няма никакво желание, то е съществувало до момента, когато съм решил да го направя. Вероятността за неизпълнение на желанието е крайно малка, а в случай на несполука също няма нищо страшно. Затова тук намерени­ето е напълно изчистено от всякакво желание, а следова­телно и от излишен потенциал.
Енергията на желанието е насочена към целта, а енер­гията на намерението - към процеса на постигането й. Когато човек иска нещо, той създава смущения в енергийната картина на околния свят, което довежда до действие на рав­новесните сили. А когато просто отивам до павилиона за вестник, няма никаква нееднородност.
Върху картината на жизнените линии желанието дейст­ва така: искам да получа еди-какво си, но се страхувам, че няма да го получа, затова мисля за несполуката (нали за мен това е важно!) и излъчвам енергия на честотата на ли­нията на несполуката. Намерението действа тъкмо обрат­но: знам, че ще получа исканото, за мен този въпрос вече е решен, затова излъчвам енергия на честотата на линиите, където вече имам онова, което искам.
И така, за постигането на целта пречат два излишни потенциала - желанието и вярата. Или пб-точно, страстно­то желание на всяка цена да се постигне целта и борбата със съмненията, че е възможно тя да бъде постигната. Кол­кото по-желана е целта, толкова по-голяма тежест придо­бива съмнението в сполучливия изход. От своя страна съмнението още повече повишава ценността на желаното. Вече изяснихме, че желанието не помага, а само пречи. Тайната на изпълнението на желанието е в това, че трябва да се откажеш от желанието, а в замяна да имаш наме­рение, т.е. решимост да имаш и да действаш."
Вадим Зеланд "Шепотът на утринните звезди"

сряда, юни 21, 2006

Наталната ми карта

Само дето не знам още как да я тълкувам съвсем...знам че съм Овен с асцендент Стрелец обаче :)

И все пак...

....се надявам тази символична смърт да ръзцъфти в ново начало...та да избягна срещата с истинската...

Намерение

Какво е точно намерение? С какво то се отличава от желанието? "Намерение е решимостта да имаш и да действаш" - но как да превърна тези думички в живо знание? Как да възнамеря промяната? Не искам и това да бъде просто желание, което утре при променените условия ще изчезне, ще се стопи като сняг.... Какаво да правя? Господи помогни ми! Искам този път да устоя, а ще мога ли не знам. Не мога и не искам повече да живея така! Сега го виждам, но утре...утре ще се уплаша, ще се предам... А трябва да устискам само някакви си четири дни, до седмица и после всичко ще се промени.... Не знам дали към по-добро, знам само че по-зле от сега няма как да бъде. На дъното съм, но дали дъното не е всъщност блато, в което да затъна още повече, вместо стигайки го да започна да се катеря нагоре...
Начинът е един - приемам, че вече съм умряла - и нищо и никой няма значение за мен и аз не съм от значение за нищо и за никого. Да! Днес е денят на Смъртта ми! Да я приветствам с добре дошла....

вторник, юни 20, 2006

От днес...

От днес приемам че вече съм умряла. И никой и нищо няма значение за един човек, който си е отишъл. И той не е от значение за никого...Умряла съм, няма ме...и толкоз...за нищо няма да плача и страдам и за нищо няма да се радвам...да става каквото ще...вече съм умряла.

събота, юни 17, 2006

Очаквания

Който няма очаквания не познава разочарованието....

Лято иде...

Макар и времето навън леко да се мръщи, лятото се е запътило на сам със пълна скорост и скоро ще е тук...

вторник, юни 13, 2006

Начало

„Не се тревожи за подробностите. Уверена ли си в се­бе си, те сами се нареждат според обстоятелствата. Пла­новете ти трябва да бъдат следните: избери нещо и го наречи начало. След това иди и се изправи срещу нача­лото. Застанеш ли лице в лице с началото, остави го да те отведе накъдето реши. Вярвам, че убежденията ти ня­ма да те оставят да избереш своенравно начало. Гледай реалистично и умерено, за да направиш мъдър избор. Действай веднага!!!
Послепис: Като начало всичко ще свърши работа."
Флоринда Донер "Сънят на вещицата"

Дисциплина

Магьосниците разбират под дисциплина способността да посрещнат спокойно неблагоприятните условия, които не са били част от очакванията им.
Дон Хуан

четвъртък, юни 08, 2006

От Мен беше това

" Ръкопис на едно неизвестно лице, намерен в Русия през 1942 г."

Дали някога си мислил, че всичко, което те засяга, еднакво засяга и Мен? Понеже всичко, което засяга теб, засяга зеницата на окото Ми. Ти си скъп в очите Ми; Аз те обичам, затова Ми доставя голяма радост да те възпитавам.
Когато те сполетяха изкушенията и те връхлетя врагът като река, искам да знаеш - от Мен беше това. Твоята немощ има нужда от Моята сила и твоята безопасност се заключва в това, да Ми дадеш възможност да воювам заради теб!
Ти се намираше в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбираха и не зачитаха това, което ти беше приятно или неприятно, хора, които често те оскърбяваха - от Мен беше това. Аз Съм Бог. Аз разполагам с обстоятелствата около теб. Ти не случайно беше на това място. Това е точното място, което Аз Съм ти предназначил. Нали ме помоли да те науча на смирение? Тогава разбери, Аз те поставих в училището, където този урок се научава. Средата, в която се намираш и живеещите с теб само изпълняват Моята воля. Аз допускам те да те оскърбяват.
Помниш ли, когато имаше парични затруднения и ти беше трудно да свържеш двата края? От Мен беше това. Защото Аз искам да разполагам с твоето портмоне. Аз желая да прибягваш към Мен и да бъдеш зависим от Мен. Моите богатства са неизчерпаеми. Аз искам всеки ден да се уверяваш в Моята вярност и във верността на Моите обещания, за да не се причислиш и ти към тези, на които беше казано: „Вие не сте се доверявали на Господа, вашия Бог!”
Спомняш ли си колко тежки бяха нощите на скърбите ти? От Мен беше това. Аз Съм Човекът на скърбите, навикнал на печал, изпитал Съм болките и страданията. Аз ги допуснах и в твоя живот, за да прибягваш винаги към Мен и да намериш вечната утеха.
Излъга се в свой близък, комуто беше разкрил сърцето си? От Мен беше това. Аз допуснах това разочарование, за да се докосна до теб, за да разбереш, че най-добрият ти приятел Съм Аз.
Беше наклеветен? От Мен беше това. Прилепи се по-близо до Мен и остави на Мен всичко. Аз Съм единственото ти Прибежище. Аз ще извадя твоята правота наяве; Аз ще те защитя, защото Аз Съм твоята Правда.
Разрушиха се плановете ти? Беше изморен и паднал духом? И това беше от Мен. Искам всичко да оставиш в ръцете Ми, за да мога да се разпореждам с твоите обстоятелства. Дай ми свободата, да управлявам живота ти! И тогава отговорността ще падне върху Мен, защото този товар е твърде тежък за теб, а и ти самичък не можеш всичко да поправиш. Ти си активен човек, но без Мен не можеш да извършиш нищо Богоугодно. Бъди мое оръдие, мой съд и канал!
Мечтаеше да извършиш нещо особено за Мен, но вместо това легна болен и изнемощял? От Мен беше и това. Когато си потънал в работа, не мога да привлека вниманието ти към Самия Мен, а Аз искам да те науча на най-дълбоките Си мисли и на това, че ти си на служба при Мен. Едни от най-добрите Мои слуги са ония, които са откъснати от външната дейност и са се научили да владеят оръжието на непрестанната молитва и пребъдване.
Призован си неочаквано да заемеш трудно и отговорно положение? И ти мислиш, че не можеш да се справиш? От мен е това. Иди, уповавайки на Мен! Аз ти връчвам тези трудности, защото заради това, че уповаваш на Мен, Аз ще благословя делата ти и всичко, което се върши от теб. Ти върви с упование в Мен, а Аз ще те благословя! Винаги ще имаш онова, което ти е нужно.
Днес влагам в ръката ти този съд със свещен елей - Моето благословение. Ползвай се свободно от него, дете Мое. Всяко възникващо затруднение, всяка дума, която те наскърбява, всяка пречка в работата и служението ти, която би предизвикала в теб чувство на досада, страх или объркване, всяко откриване на твоята немощ или неспособност, нека бъдат помазани с този елей.
Помни, че несполуките са Божие наставление. Всяко жило ще се притъпи, ако се научиш да виждаш във всичко, което те докосва - Мен. Затова, скрий дълбоко в себе си тези Слова, които днес ти открих. От Мен беше това. Защото това не са празни думи. За теб това е… твоят живот.

С вярност и любов,
Твоят Небесен Баща

вторник, юни 06, 2006

Суеверия

На днешният ден се събират 3 шестици....числото на дявола ..хе-хе-хе...мистика...суеверия...после ще видя какво ще донаписвам по темата.... :)

събота, юни 03, 2006

RESPECT PAYFORFREE !!!

Време беше да се роди и такава организация, особено като се имат в предвид последните изстъпления на НСБОП, полицейският произвол и лъжливата интерпретация от медиите на събитията.
Ето тук е и истината за лъжата от mediapool.bg - "Ето това е истината за поредната "велика" акция на МВР и хванатите страшни пирати. Можем да въздъхнем свободно защото най-после МВР строши гръбнака на престъпността в България. А то онова показните убийства, сестрите в Пазарджик, циганските кражби са незначителни работи за мащабите на родното МВР, то с такива дреболии не се занимава."
от Васко :)) :))
"администриране на форумите на Аренабг през администраторския му акаунт" - ужас какво гадно престъпление!!!
"500 гигабайта дисково пространство" - как може да си пупува такъв харддиск!!? Това е престъпление!
"открили и иззели 3 мощни компютърни системи в работен режим" - вай, вай - имаш 3 компа и то мощни?! Че и работят?!
"притежавали собствена високоскоростна оптична интернет мрежа" - както някой каза - престъпление е да имаш интернет.

сряда, май 31, 2006

Лесно е...

... да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно...
Джон Ленън

петък, май 26, 2006

Rob Gonsalves - Flight Plan

Flight Plan
...даа....страхотен е :) накефи ме максимално..... Още тук....

Rob Gonsalves

Listening Fields
.... и прекрасните му магически картини :) Тук има още...

петък, май 19, 2006

...съвет

Работи усилено над себе си и след някоя и друга годинка няма да усетиш как ще имаш достатъчно време и средства за всичките си желания. Или желанията ти ще се вместят във възможностите ти, което всъщност е същото.

четвъртък, май 18, 2006

18-ти май...

...пролет е... пак просто отбелязвам.... този път ... с красиви маргаритки.... :)

сряда, май 17, 2006

Дирски прелести: Съдбата

Щяха да са само два, но прочетох и този - пак ме остави без дъх от вълнение.... не мога да не го споделя, не мога да не си го оставя тук за препрочитане...страхотен е :)

СЪДБАТА
Както всеки уикенд, и този път червея в задника не ми дава мира. Нужен ми е екшън. Нужен ми е път и приключения. Неизвестността ме привлича. Тоя път помъкнах и Жоро с мен.
Накратко, къде отивахме и защо - сега няма никакво значение. Главното в това, което се случи тогава не е посоката, нито дестинацията. Пътувахме с кола. Жоро зад волана, аз отпред до него а Дребния отзад по средата. Дребния, както всички деца, постоянно питаше нещо или бърбореше там за нещо си. По пътя пред нас - отклонение. Ние, разбира се, сме наляво. Аз го знаех, но точно в този момент реших да запаля. Накратко - докато намеря цигара, кибрит, докато затворя прозореца да не ми духа, докато запаля и проспахме отклонението. Отвлякох се нещо и не забелязах как Жорката вместо наляво продължи направо.
Пуша и разглеждам огромен купест облак. Синьо небе и бели пухкави облачета - едно от любимите ми съчетания. Хубаво е, мамка му. Откъсвам се и поглеждам пътя. Всичко е нормално. Скорост. Прохлада от прозореца. Но изведнъж, като че отникъде, се появява малък ментален дискомфорт. Някой започна съвсем тихо да почуква отвътре по черепната ми кутия. Едва - едва. Нищо не разбирам. Едно е ясно - нещо не е така. Но все още е съвсем вяло и далечно, така че не му обръщам внимание. Пуша и се опитвам да се съсредоточа върху едва доловимото чувство.
Движим се, пътуваме. Все повече се отдалечаваме от правилния път. Почти в перпендикулярно направление. Дребния продължава да ми пречи с бърборенето си да се вслушам в себе си и да разбера какво става в края на краищата. Минават 10-15 минути преди да се появят първите смътни догадки. Купестият ми облак още тогава беше направо по курса, а сега остана някъде отляво и назад. И слънцето. Слънцето винаги ни е било отляво, а сега блестеше също някъде назад. Напрежението ми растеше. Исках да се убедя, че не сме там където трябва. Продължавах да мълча и да чакам някакъв знак. Нещо, което окончателно да ме убеди преди да заговоря. Но нямаше нищо такова.
От това, че се отдалечавахме от града радиото започна да шуми и Жоро го изключи. И странно защо, но Дребния също най-после млъкна. Възцари се тишина. Само тихото бучене на двигателя и свистенето на вятъра в отворения прозорец. Но тишината беше някак неспокойна. Натоварваща и нагнетяваща напрежението. Има такава тишина. Само си го помислих и на 200 метра отпред по пътя изскочи някакво куче. Изскочи право на средата на нашето платно и побягна срещу колата. Някак си яростно и право срещу нас. Всичко стана почти мигновено. В последния момент видях очите. Не знам дали може да се чете нещо в очите на животно, но видях там огромно състрадание. Нищо, освен състрадание. Силният трясък разтресе цялата кола. Знаех, че е мъртво.
Защо не наби спирачки? Всичко е правилно. Скоростта е висока, насрещна кола, отзад също имаше някой - достатъчно близо. Нито да кривнеш, нито да спреш. В такива случаи трябва да натиснеш газта и да се молиш. Той така и направи. Всичко е правилно. Никой няма вина. След 50 метра отбихме край пътя и спряхме. Излязох от колата и се огледах. Още по-натам, на около километър, се виждаше зеления покрив на бензиностанция, на кято много пъти съм зареждал. Това беше детайла, който окончателно ме убеди, че сме на погрешния път. Казах го на Жоро. Обърнахме и подкарахме обратно. В крайна сметка стигнахме там, закъдето бяхме тръгнали. Но всичко беше вече някак си по-друго. Всичко стана второстепенно. Независимо от нас.
Главното е друго. Представете си: Ние си вървим по нашия си път, губим се в съвсем друга посока, правим почти 30 км за да прегазим някакво куче и после да се върнем обратно и да продължим по своя си път. Как ви се струва такава отбивка? И най-странното от всичко е, че съм сигурен че кучето ни отведе там. То ни чакаше. Не знам колко дълго, но то чакаше точно нас. Не някой си там който се случи, а именно нас. То ни контролираше. То организира всичко според собственото си желание. За самото себе си. Или за нас...
Автор: явертъ

Дирски прелести: Реинкарнация

Ето я и втората творба. Страхотен разказвач...просто нямам думи...умрях си от кеф, като ги намерих и вече втора поредна нощ чета :)

РЕИНКАРНАЦИЯ
Два още не съвсем развити зародиша разговарят в корема на бременна жена.
Единият от тях е вярващ (В), а другият - невярващ (Н).
Н: Вярваш ли, че съществува живот след раждането?
В: Да, разбира се. На всички е известно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук едиствено за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни чака после.
Н: Ама че глупост! За никакъв живот след раждането не може да става дума! Ти можеш ли да си представиш как би изглеждал такъв един живот?
В: Не са ми известни всички детайли, но вярвам, че там ще има много светлина, и че може би ще ходим сами и ще се храним през собствените си усти.
Н: Глупости на търкалета! Да ходиш сам и да се храниш със собствената си уста е не-въз-мож-но! Та това е направо смешно! Та нали си имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, ето какво ще ти кажа: невъзможно е да съществува живот след раждането, защото живота ни, а и нашата пъпна връв са и без това достатъчно кратки.
В: Сигурен съм, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Лесно е да си го представиш.
Н: Но нали оттам никога никой не се е връщал! Животът просто свършва с раждането. И въобще, живота - това е просто едно голямо страдание в тъмнината.
В: Не, не и не! Аз не знам точно как би изглеждал нашият живот след раждането, но съм уверен, че във всеки случай там ще видим Мама и тя ще се погрижи за нас.
Н: Мама? Ти вярваш в Мама? И къде се намира тя, според теб?
В: Тя е навсякъде около нас, ние сме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.
Н: Пълни глупости! Аз не съм виждал никаква Мама, и затова е очевидно, че тя просто не съществува!
В: Не мога да се съглася с теб. Та нали понякога, когато всичко наоколо е затихнало, можем да чуем как тя пее, и да почувстваме как тя гали нашия свят. Аз твърдо вярвам, че истинският живот започва след раждането. А ти?
Автор: явepтъ

Дирски прелести: Размисли

Чета отскоро тези произведения в клуб "Пороци", и всичките творби страхотно ме впечатлиха. Не мога да издържа на изкушението да си имам тук две от тях, за да си ги препрочита при нужда :)
...защото...просто са страхотни :)
Имам всичко, каквото искам. С много малки изключения. Това ме лишава от дълбочината. Живея на плиткото, плацикам се и си пея. Смея се често. Защото не мисля за страшни неща както преди. Преди мислех за разни опасности и как първа да ги издебна изотзад. Обаче в момента ги няма. В момента има само хубави неща. А когато бях на тъмно, ми беше кофти. Нямаше лъч, нищо нямаше.
А сега... сега само ако се случи някоя стара песен да засвири, само тогава си спомням за тъгата. Една такава ми свири в момента. И ми става едно уютно някак си, и носталгично, защото е била моя си изстрадана тъга... Сигурно съм егоист. Може човек да индуцира някакъв вид щастие, примерно временно - ако се напие да речем, и се чувства щастлив. Но... да искаш да върнеш усещането за тъга, понеже ти липсва някак си, понеже дълго е било при теб преди... това май не съм го чувала. Но може и да го има, просто не ми се е случвало до сега.
Писва ми от равномерност. Искам нещо да ме разтърси. Но все пак да е нещо хубаво защото не обичам страшни неща да ме разтърсват. Но не знам какво да бъде то. Трябва само да го пожелая, и ще се случи. Научих се да случвам нещата. Някои се случват по-лесно, други - по-трудно, а трети - се случват чрез нещо четвърто. Слушайки тази музика си спомням за хората, които са били добри с мен когато бях в тъмното. И се връщат още разни спомени. В самите спомени няма тъга, а има тъга по самите спомени. Спомням си за отдавна нечувани кюта, отдавна невиждани лица, и за тези, които от миналото ми са останали в сегашното. И опитвам да отгатвам кои от тях ще останат в бъдещето.
Не е ли всичко някак си празно, предречено и твърде безинтересно? И нещастието и щастието? Или е просто скука..., или съм "шило в торба" и се чудя каква още глупост да измисля?
Изобщо... има ли какво да се говори за света и за живота? Май не остана много. Май всичко изприказвахе... Всичко е ясно. Всичко. Скука просто. Може би трябва да започна да играя на тото. Или...?
Автор: явертъ

понеделник, май 15, 2006

15-ти май...

....просто отбелязвам ... пролет е... :)

четвъртък, май 11, 2006

Честит Рожден Ден!



Днес най-малката ми сестра има Рожден Ден :)
Честит рожден ден!
Да си жива и здрава и много щастлива!

Дзен



Sitting quietly, doing nothing,
Spring comes, and the grass grows by itself.
classic Zen poem from the Zenrin Kushu Fifteenth-century China
Седиш тихо, правиш НИЩО,
Пролетта идва, и тревата расте от само себе си!
Класическа поема в Зен, от Зенрин Кушу 15 столетие Китай

неделя, април 30, 2006

....и още нещо

Днешните ни мисли и настроения са утрешната ни реалност :)

Урокът на пеперудата

По-рано постнах "Кредо на онези, които са страдали" ...сега намерих този урок - малко по-различни думи, но същото :)

"Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."

Готино :)

четвъртък, април 27, 2006

Не се привързвай...

Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!

Не знам кой го е писал, но ми хареса и реших да си го имам тука :)

вторник, април 25, 2006

Христос Возкресе!

Христос Возкресе! Воистина Возкресе!
Christus resurrexit! Resurrexit vere!
Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
Cristo ha resucitado! Verdaderamente, ha resucitado!
Христос Воскрес! Воістину Воскрес!
Christ is Risen! Indeed, He is Risen!
Kristo'pastitaha! Satvam Upastitaha!

четвъртък, април 20, 2006

Притча за ума

В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино. И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен? ...
И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият! ...И те го убили!
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива...

Ошо