понеделник, юли 16, 2007

Д-р Масару Емото в BG

Авторът на "Тайните послания на водата", д-р Масару Емото ще дойде на 16.07.2007 г. в България.Именно от тук той ще се включи в световната медитация "Възпламеняване на решетките".
Програмата му включва посещение на гроба на Учителя и на Седемте Рилски Езера, от където именно ще участва в отправянето на молитва за здраве, мир и благоденствие върху водата и за лечение по този начин на Земята, с помощта на съвкупната енергия на всички медитиращи. Страхотно е, че д-р Емото е избрал именно България и именно 7-те езера за мястото от където ще се включи в това изключително световно събитие :)

Възпламеняване на решетките

На 17 Юли в 11:11 (по Гринуич) започва една от може би най-важните световни медитации. Всички хора, които ще отговорят на този повик или чувстват резонанс с него, са приканвани да седнат по това време, да отворят сърцето си и да медитират върху лечението и баланса на Земята и нейните обитатели. Ако искате да прочетете повече по този въпрос погледнете тук: http://www.firethegrid.com/

За тези, които не обичат да четат дълги материали, а този сайт е наистина огромен, ето най-важното: Ние, човешките същества, решихме преди много хиляди години да прекъснем връзката си с колективните решетки на съзнание, така че да можем да приложим свободната си воля. Това разделение ни помогна да взимаме свои собствени решения и да бъдем независими. Но също така ни даде възможност да направим и много грешки, които повлияха на планетата - и тя затрудни много нашата директна връзка с Източника. Сега се намираме в повратна точка, в която тази отделеност може да означава край на Земята, такава каквато съществува в момента.

Това е Планът, който ще ни позволи да възстанвим връзката със светлинните решетки и да започнем лечението на тази планета. Заедно ще възстановим тази връзка чрез "ВЪЛНАТА ОТ ЛЮБОВ". Ако отделим един час за обща медитация върху решетките на съзнание, ще обединим глобуса и ще свържем всички региони на Земята. По време на този процес нашите Души ще бъдат свързани в Любов, Мир, Хармония и колективен фокус за един по-добър свят за всички хора, днес и за вбъдеще.

Съществата от Светлина използват понятието "Възпламеняване на Решетките", когато говорят за тази колективна медитация на 17 Юли 2007, в която човечеството ще бъде подпомогнато чрез божествената сила с енергия. Те казват, че чрез Възпламеняването на Решетките ще се случат две неща: Първо ще бъде изпратена Лечебна енергия към центъра на Земята и ядрото или сърцето на Земята ще бъде регенерирано. По този начин всички ние, всеки един от нас, ще сподели и предаде подаръка на насоченото намерение, подаръка на нашата собствена индивидуалност и подаръка на нашите лечебни енергии към всичко, което живее на Земята. Ние трябва да влеем част от нашата лечебна енергия към Земята и сборът от всички лечебни потоци ще възстанови Земята.

Съществата от Светлина казват, че всеки човек е като малък гръмоотвод: като канал от енергия, през който светлината на Създателя може да достигне до планетата. Тъй като ние сме прекъснали връзката между светлинните решетки и планетата, божествената енергия не може да достига безпрепятствено до физическата структура на Земята и да я захранва. Когато ние, хората, решим, че можем да се обединим, за да излекуваме нашите решетки на съзнание, ще възобновим този двупосочен поток от светлина и съзнание - между нас и Създателя, между Създателя и Земята и между човек и човек. Можете ли да разберете колко прекрасен е този подарък? Тази енергия ще остане завинаги с планетата и човечеството - потенциалът, с който Създателят ни е създал, ще бъде проявен в сътворяването на тези нови енергийни полета за нашата Земя.

Как можем да направим това? - Датата на това събитие е 17 Юли 2007, 11:11 часът по Гринуич (14:11 часът българско време). Нямам никаква представа защо точно тази дата и този час са били избрани, но те са ми били давани всеки път. По това време единственото, което трябва да направите е да седнете, да се насочите в себе си и да медитирате. С ваша помощ ще съберем достатъчно голям брой хора, обединени за лечението и любовта на нашата планета и нашите души ще бъдат пробудени за истинската им цел... да станем едно с нашия Източник на Светлина.
Изпращам своята любов към всички вас,
Приска Арнолд
http://www.mahatma-haus.ch/
др. организатори на събитието:http://www.worldpuja.org/, http://www.spiritofmaat.com/
както и такива, които го подкрепят: http://www.shamballa-bg.net/

Диханието на Гея

Breathing Gaia

неделя, юли 15, 2007

Готино цитатче

Ние никога не избираме да имаме паразит, който е едновременно съдията, жертвата и системата от вярвания. Ако разберем, че досега не сме имали друг избор и осъзнаем, че всичко това не е нищо друго, освен сън, ние ще открием нещо много важно, което сме изгубили, нещо което религията нарича “свободна воля”.
Религиите казват, че когато Бог е създал човека, той го е дарил със свободна воля. Това е истина, но сънят е скрил тази истина от нас и я е задържал, защото сънят контролира желанията на повечето хора.

Има хора, които казват: “Аз искам да се променя. Наистина искам да се променя. Няма причина да бъда толкова слаб. Аз съм интелигентен. Заслужавам да живея добър живот, да печеля много повече пари.” Те знаят това, но то е продиктувано от ума. Какво правят тези хора? Отиват, пускат телевизора и прекарват часове наред пред него. След това какво е останало от тяхното желание?
Веднъж след като постигнем осъзнатост, ние имаме избор. Ако можехме да имаме тази осъзнатост през цялото време, щяхме да внасяме промяна в рутинните си действия, да променяме реакциите си, да променяме целия си живот.
Веднъж след като сме се осъзнали, ние възстановяваме своята свободна воля. Когато възстановим свободната воля, ние във всеки момент можем да си спомним кои сме. След това, ако забравим, можем да избираме отново, но само ако сме осъзнати. Ако не сме осъзнати, нямаме избор. Да бъдеш осъзнат означава да бъдеш отговорен за живота си.
"Майсторът на сънища"

сряда, юни 20, 2007

Една истина

На никой не му се дава повече, от това, което може да понесе.

неделя, юни 17, 2007

Ценно

"Мисълта създава формата, любовта я изпълва със съдържание, а волята я поддържа и така тя се материализира. При каквото и да било противоречие между тях, нищо възнамерено не може да се изпълни."
Шри Юктешвар

вторник, юни 12, 2007

Ядосваници :)

... писна ми да се да съм ядосана ...
... явно ти няма да спреш да ме ядосваш...
... затова аз ще спра да се ядосвам...

Можем да променим едно положение, само ако то зависи от нас. Ако зависи от някой друг, то - нищо не можем да направим.Но ако променим отношението си .... и то започне да зависи от нас...
...навярно това е начинът :)

понеделник, юни 11, 2007

Дирски прелести: Пет любови

Аз имам пет любови.

Първата е силната. Обичали ли са ви силно? Така че рана да остане?
По-силно от въжетата протрили дланите ми. Когато вечер се прибирам с лодките.
След нея идва милата. Когато искаш да раниш душата си. А вместо нея виждаш себе си.
А третата е страстната. Умирал съм за нея. И всяка нощ възкръствам пак за нея.
Четвъртата е моята. Магията на залеза. И песента на прилива. Аз искам пак там да отида. Последната е вечната. Най-страшната. Пясъци и бели дюни се стичат по лицето ми.
Към морето, към зеленото море. Където целувам прибоя и му давам себе си.

И пет страшни рани.
Спомени от щастието.
от
Нищо

неделя, юни 10, 2007

Дирски прелести: Роб на живота !?

"...чудиш се как да си убиеш времето защото се мислиш за безсмъртен..

иначе нямаше да имаш време за убиване
свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско.
не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч.
може само да се оприличава...

...затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш."
amparo

събота, юни 09, 2007

късметчета...

... я да видим какво ще ми изтегли феята:

"Всяка вреда се компенсира с някаква полза."
***
"Ако това, което правиш, за да постигнеш целта си, не ти върши работа - прави нещо друго."
***
"Не прекалявай с борбата. Най-хубавите неща се случват неочаквано."

Стих...

...невероятно нежен, материализиращ картина от думите...
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смъртния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди."
Христо Смирненски

неделя, юни 03, 2007

:)

Бъди звезда - небе ще се намери!

петък, юни 01, 2007

Цветя

Ето и малко цветя. Рисувани отново от... Адолф Хитлер?! Страно, че днес за първи път научавам, за художествените заложби на този човек... или е нечовек?!... още ...

Пейзаж

Интересен пейзаж. Най-странното е, че е рисуван от
... Адолф Хитлер...хм... !? още...

четвъртък, май 31, 2007

Нещо за свободата

Чувството за свобода е вътрешно усещане. А самата свобода е относително понятие. Хората често търсят неща извън себе си, когато единственото място където могат да ги намерят е вътре в тях самите.

сряда, май 30, 2007

Още три случайни мисли...

Не гледай назад с гняв, нито напред със страх, гледай наоколо си с разбиране.
***
Една от най-красивите компенсации в този живот е това, че е невъзможно искрено да помогнеш на някого, без да помогнеш на някого, без да помогнеш и на себе си.
***
Оптимизмът вижда възможности, а не препятствия.

Дървото на живота

Картина на Джуна още ...

неделя, май 27, 2007

Случайно избрани три....

...кратки мисли, които докосват....

"Ако не постигнеш желаното, понякога това е голям късмет"
***
"Човек може да получи само толкова, колкото счита за възможно. Носи в себето представата за целта на твоето пътуване и търси неговото реализиране"
***
Ако знаете какво търсите е по вероятно да го намерите"

Ха!

Съдбата обича намиганията - някъде около 1766 година Моцарт не е приет в академията, която сега носи гордо неговото име.

Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов

събота, май 05, 2007

Една картинка...

...че нещо много думи станаха... плюс това е пролет и този факт трябва да се уважи някак... цветенце, пчеличка...пролет е :)

Дирски прелести: Познание

Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само междинно звено между две тъмни нощи. Милиони хора сами са понесли тежки кръстове, те са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят :"Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".
Но светът е абсолютно неутрален. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята.
Помнете, че не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!". Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивено от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин, то ще стане любяща майка за вас. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
Да узнаете това-значи да познаете бога. Познайте това чувство, това великолепно и пронизващо чувство, че съществуването ви обича, съществуването ви помага, защитава ви; изпраща ви непрекъснато бесчислени благословии. Съществуването е милостиво към вас, вие не сте чужденец, съществуването е вашият дом...
ПЪТник

неделя, април 29, 2007

Дирски прелести: Словото - II

....следва от тук ....
Така постепенно истинното Слово е било заменено от заместители, а веднъж като се е подхлъзнало човечеството по тази плоскост, непрекъснато са се измисляли заместители на заместителите, до такава степен, че онова истинско, номинално, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Словото и Думите до такава степен се е изгубило, че се е изубила и неговата мигновеност и магичност.
И сега Словото, разбирано не само като думи и реч, а и като логос, понятие, мисъл твори реалност, но тя не е мигновена, както е била по-рано. Толерансът от време, който разделя произнасянето, респективно мисленето с понятия е толкова голям, че на хората трудно им се удава да свържат връзката между помислено/ произнесено Слово и реализирането му. Липсата на осъзнаване на тази връзка, както и на “линията на времето”, която разделя двата акта – на произнасянето на Словото и на “творенето на реалността”, които преди са били едно цяло – мигновено “Словотворене на ралността” водят до създаване на “неживо”, немагическо”, ежедневно, тонално слово...
Вследствие на това, съвременният тонал може да се представи като съвкупност на изкуствени “неживи” тонални светове, насложени един върху друг. Съвременният тонал се усложнява все повече и повече от непрекъснато роящи се “недействителни” изкуствени светове, които се преливат и възпроизвеждат като миязми.
И все пак, магическата субстанция на Словото съществува и сега. Както и неговата противоположност – магическото Мълчание.
Един от странните и скандални начини, по които се предизвиква магията на Словото и които е останал непокътнат от чудовищното тонализиране на реалността, това са псувните, ругатните и обидите. Ако сложните, витиевати и купешки фрази са загубили връзката си с първоначалния исконен смисъл, то псувните, ругатните, осбения словесен изказ са все така директни, поразяващи, творящи определена реалност, що се отнася до преживяванията на този, към който са отправени. Не случайно ругатните са толкова разпространени едва от известно време: тяхната ограничена публична употреба става обществено приемлива през последното десетилетие, макар и все още да има задръжки множество думи и изрази, които не могат да бъдат използвани винаги и при всеки разговор. Общият признак за приемливост и толерантност е, например, използването на дадена ругатня в най-гледаното време по телевизията или в присъствие на деца.
Колкото повече расте усложняването на езика, толкова повече ще расте и нуждата от неговата ескалация при използване на псувни, ругатни и други обиди. Това има и пряка връзка с езика, който използват и конкретните индивиди. Колкото един индивид използва преднамерен, рафинирано лицемерен, изкуствено културен език и особено претенциите му към него да бъде използван също такъв език-заместител, толкова такъв индивид е далеч от истинското и магическото начало на Словото.
Източник: ЕОА

Край....

Котенце

...мъничко изродче... :)

събота, април 28, 2007

Дирски прелести: Словото - I

Магическо Слово, Табу и Евфемизми
“В началото бе Словото”. В случая става въпрос не за библейската слово и истина, а за Истината въобще. Защото между Слово и Истина е нямало разлика някога.
Някога, някога Словото е творило реалност мигновено, радикално и тотално.То е било наистина страшно в своята неотменна действеност на мига, а поради това и магическо.
Древните същества непрестанно са знаели и чувствали, изпитвали и на гърбовете си неговата магичност. Словото и Думите са се произнасяли със своето истинско, единствено и буквално значение. Нещата са били назовавани и тутакси са се случвали, защото значението им е било истинно и единствено или номинативно (назователно, наименователно). Думите са обозначавали директно и неопосредствено реалността. Затова и Словото е било самата Истина!
Ако можехме да се потопим за миг отново в онези Времена, когато произнасяйки Слово веднага, мигновено и начаса ни връхлита Истината, не би било трудно тогава да се разбере, че и Мълчанието също е било магическо, изпълнено със страховита сила.
Постепенно нещата са се развили така, че по някаква причина нуждата да се общува “по-безопасно”, “по-ежедневно”, или пък невъзможността да се понесе мигновено проявяваща се действена магия на Словото, или пък страшното и непоносимо напрежение на Мълчанието в момента преди да се проезнесе вярното Слово, или пък друга някаква причина е довела до нуждата да се общува по - малко "опасно"
Поради страха от грешно произнесено Слово и последващия ужас от творящата се мигновено реалност, се появява строга забрана, за произнасяне на определени Слово или Думи. Така се е появило Табу-то, чието нарушаване се е смятало за осъдително, отвратително, фатално. Само вождовете и жреците са имали право да налагат табу. Табутата са се отнасяли до забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, за публично използване на определени думи, жестове и пр.
Така, в момента преди да се произнесе Слово, от което няма как после да се откажеш, нито да поправяш многократно в “порочния” човешки ум, в колкото и малко количество да е бил тогава се е зародила идеята да се използва с “по-безопасен”, “по-благовиден” заместител на исконното, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Думите... Така се появяват ЕФЕМИЗМИТЕ. Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за другите може да звучи обидно, раздразнително или обезпокоително. Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. ... Източник:ЕОА


четвъртък, април 26, 2007

Карта Таро: Бреме

Ето тази карта ми се падна:
Истинная жизнь человека — это путь, идя по которому, он освобождается от лжи, навязанной ему другими. Обезоруженный, обнаженный, естественный — он такой, какой есть. Это вопрос бытия, а не становления. Ложь не может стать правдой, личность не может стать вашей душой. Невозможно сделать несущественное существенным. Несущественное остается несущественным, а существенное остается существенным — они не превращаются друг в друга. Стремление к истине — это не что иное, как создание еще большей путаницы. Не нужно достигать истины. Ее нельзя достичь, она уже есть. Нужно только оставить ложь. Все цели, идеалы, идеологии, религии, исправления и улучшения — это ложь. Остерегайтесь их. Осознайте тот факт, что в вашем нынешнем состоянии вы — это ложь, управляемая и культивируемая другими. Гнаться за истиной — значит отвлекаться и откладывать. Так вы скрываете ложь. Увидьте ложь, загляните в глубину лжи вашей личности. Потому что видеть ложь — значит перестать лгать. Перестать лгать — значит больше не искать истину. В то мгновение, когда ложь исчезнет, возникает истина во всей своей красоте и сиянии. Когда вы видите ложь, она исчезает, и то, что остается, — это истина.
Osho This Very Body The Buddha Chapter 6

Комментарии:Когда мы несем груз того, что мы должны или не должны делать, навязанный нам другими, мы становимся похожими на этого оборванного, борющегося человека, который пытается вскарабкаться в гору. «Иди быстрее, будь усерднее, доберись до вершины!» — кричит глупый тиран, которого этот человек несет на своих плечах. Голова тирана увенчана королевским петухом. Если сейчас вам кажется, что жизнь — это борьба с колыбели и до могилы, может быть, настало время расправить плечи и посмотреть, не лучше ли будет без этого типа на плечах. У вас есть свои вершины для покорения, свои мечты, которые вы хотите воплотить. Но у вас никогда не хватит энергии для этого, пока вы не освободитесь от всех ожиданий, которые вы собрали у других и теперь считаете своими. Может быть, они существуют лишь в вашем уме, но это не значит, что они не могут вас тяготить. Настало время освободиться от тяжести и предложить другим идти своей дорогой.

сряда, април 25, 2007

Време на преход

Аз често се съветвам с един сайт, в който има гадания с карти Таро и винаги съм се учудвала на точните резултати, които получавам...
За съжаление не винаги се съобразявам с тях, уж питам да получа отговор, а когато го получа и резултатът нещо не ми хареса, просто си избирам да не повярвам...а като се мине време установявам, колко съм сгрешила в избора си...

Но понякога сякаш ми се иска да не е така, иска ми се тази чаша да ме подмине, но не става така, дори и да я отхвърлям многократно тя пак и пак ми се предлага...
И колкото и да ми се иска да мога да намеря някакъв друг изход и решение - просто няма ... само с всеки следващ път горчилката в чашата става все повече и повече... и към неизпитата предишна се прибавя и следващата...и следващата....

Ситуацията, която изживявам в момента е преломна в животът ми в много отношения - всичко сочи, че трябва да започна всичко отначало, да извървя един дълъг път назад, понеже в един момент съм се отклонила, тръгнала съм по грешна пътека и съм изминала едно огромно разстояние, но в грешна посока...
Сега трябва да се върна и да намеря онова разклонение. Да намеря мойта си пътечка...

понеделник, април 23, 2007

Спомен за лято

Ти помниш ли как лятото потече,
между ръцете ти като вода.
и обич се разля по бреговете,
и времето превърна се в сега.

А слънцето търкулна се в морето,
запяха облаци във тъмното небе.
Запали някой наргилето,
в жарта стопи се нечие сърце.

А после времето отново ни подхвана,
по пътя тръгнахме един след друг.
Ноща легенда стара стана,
и пеперуди полетяха в кръг.

И заразказва вятър сред полето,
постла след себе си мъгла.
Пробяга заек по шосето,
а времето потече пак едва!
Анджелика Илиева

събота, април 21, 2007

Интересен ден

Вчера беше един интересен във всяко отношение ден. Скъсах с едно тягостно ежедневие, прекъсна се връзката с едно неприветливо и далечно място. Няма да виждам повече определени противни физиономии, е - също и някои симпатични и любезни, но какво да се прави...
Сега ми е едно леко и щастливо, сякаш съм се оттърсила от огромен товар, който незнайно защо ми беше да нося... Ще имам време да помисля защо, за всяко нещо си има причина, животът винаги е прав, тепърва ще има да разбирам какво научих и какво не успях от така създалата се ситуация, с какво се промених и кое си остана същото...

Сега е време на промяна и просто я усещам как се носи из въздуха, докосва ме с леки, пърхащи крилца...Вкусът на животът е друг, доскоро въобще нямаше вкус, освен една горчилка, а сега...сега е прекрасно...
Но за да продължа нататък е необходимо да благодаря и забравя миналото, затова:

Благодаря на човека, който свърши моята работа, нагърби се с тежка роля, за да осъществи едно мое решение...Благодаря и му пожелавам да се пази повече и да не влага прекалено много усилия в чужди каузи, всъщност, той си знае, готин и събуден човек е, ще се оправи...от мен - Благодаря... :)
Благодаря също и на един човек, който временно замина и беше единственият, с нормално отношение, неповлияно от никой и от нищо, на него му благодаря, че го познавам, защото е рядкост да се видят токлова интересни и готини хора...
И накрая да благодаря и на останалите скучновати, дребнави и злобни хорица, които пък ми показаха други аспекти от мен, които нямаше как да забележа сама...
Случи се за първи път в животът ми някой да не ме харесва, обърках се, не знаех как да постъпя в такава ситуация, не беше отработено, не бях го изпитвала, но благодарение на тях, вече имам и такава опитност, а това е чудесно....благодаря им и се надявам да съм си научила урока и повече да не ме среща животът с такива хора :)

Доволна съм от себе си, влязох в една роля и я изиграх перфектно, та чак и себе си заблудих, а сега е време да си надяна пак старите одежди, да вляза във себе си, каквато съм си или пък да изтествам някой друг образ - възможностите са безкрайни, когато животът не се възприема като нещо сериозно, а като игра...

Сега ще си пусна музика, ще си направя кафенце, ще си запаля цигарка и наслаждавайки се на живота, ще възнамеря едно по-хубаво бъдеще... :)

петък, април 20, 2007

Импресионизъм

Съвременен Руски Импресионизъм
Тук има още, и не само Импресионизъм - модернизъм, експресионизъм, кубизъм, фентъзи и т.н творби на съвременни руски художници :)

понеделник, април 16, 2007

Вечерен тромпет

Върти ни животът под жаркото слънце
и трием нозе о горещия камък.
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещият вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави на глух,
да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти крадеца,
сърце да си купи палача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Борис Христов

Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен животът му,
изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма, няма да се моли.
Борис Христов

събота, април 14, 2007

Цвете

...красиво, нежно, пролетно....

сряда, април 11, 2007

Добро попадение

"Ако нещата можеха да бъдат други щяха да бъдат други"
Ошо

понеделник, април 09, 2007

Друга мъдрост

"Бъди безгрешен в словото си. Отгледай вярата в себе си. Да имаш силна вяра значи да имаш огромна сила, защото твоята цел и твоята воля са неразделни. Когато думите ти не се размиват от съмнения, силата на словото ти става още по-голяма."

Дон Мигел Анхел Руиз

събота, април 07, 2007

Мъдрост

Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица рекла: - Такива ще ги откриеш и в този град.

четвъртък, април 05, 2007

Прекрасна картинка :)

Ама по принцип мига, ся що не ще незнам...:)

четвъртък, март 29, 2007

Гледна точка

Как го вижда шефа:
"Не се включва компютъра - викам инженерчето. Тоя пристига, вдига ръце към небето, мърмори нещо неразбрано, завърта ми стола пет пъти около оста, после ритва компютъра - и той тръгва!!! Отново вдига ръце нагоре, пак промърморва нещо и си отива."
Как го вижда админа:
"Вика ме шефа - гледам, тоя тъпак така се е въртял на стола, че омотал захранващия кабел около крачето. Тегля му полугласно две-три майни, размотавам го, ритвам компютъра по навътре под масата, включвам го и си заминавам."

неделя, март 25, 2007

Soledad

No es necesario estar acompanado para no sentirse solo(a), existen millones de gente que experimentan soledad en distintas formas que esta se hece presente...La soledad es algo necesario para el ser humano, creo que es un instante valido, un instante contigo mismo para analizar, retroalimentar y atender las nesecidades del alma...
Cada quien puede desahogar su soledad como mejor le convenga...Atrapada en mi soledad parece ser la expresion propia del grito al viento de un sentimiento que no mucha gente se atreveria a lanzar... Felicito a la autora de tan expresivo pensamiento, el mensaje no pudo ser mas explicito...

щастие - нещастие

Хората могат да бъдат и много велики и много нещастни. Номера е върху какво ще си съсредоточат вниманието.
Работата по това да бъдеш нещастен или щастлив е една и съща.
Карлос Кастанеда

Картинка

Много готина картинка си откраднах от един испански блог...страхотна...невероятна..красива :)
Нямаше как да не се изкуша да я изтипосам тук, да си я гледкам... :)

Лятно часово време

Сега часът е 4.30 вместо 3.30 :)
Вече ще се стъмва по-късно т.е ще бъде светло до по-късно, което е много хубаво...откога го чакам да се случи... Само да не се объркам като при предишната промяна, когато си промених всички часовници именно за да не стане грешка на другия ден, но тъй като и на телефона и на компютъра времето се рефрешва и променя автоматично се оказа че на сутринта бях с 2 часа назад вместо със един (предния път часовника се връщаше с един час назад)...
Това по принцип няма значение, понеже "на сутринта" обикновенно е неделя, обаче аз не забелязах изобщо грешката си чак до понеделник, когато отидох на работа с един час по-късно...незнам дали ми повчрваха че съм се объркала заради промяната на времето, но ...както и да е :)

събота, март 17, 2007

Карта Таро...

...ето тази ми се падна за днес : Храбрость


Семя не может знать, что должно случиться, семя никогда не знало цветка. И семя не может даже поверить, что оно имеет возможность превратиться в красивый цветок. Путь длинен, и всегда безопаснее не пускаться в него, потому что путь неизвестен, ни что не гарантировано.Ничто и не может быть гарантировано. Тысяча и одна опасность, ловушки ждут на пути. А зерно — в безопасности, спрятанное под твердым ядром. Но зерно пытается, делает усилия. Оно сбрасывает оболочку, дающую ему безопасность, оно начинает двигаться. И сразу начинается борьба — борьба с почвой, камнями, скалами. Зерно было твердым, а росток будет очень мягким, и его ждут многие опасности.Зерну ничто не угрожало, оно могло храниться тысячелетиями, но многое становится опасным для ростка. Он стремится навстречу неизвестному, навстречу солнцу, навстречу источнику света, не зная куда, не зная зачем. Великое — это крест, который нужно нести. Но зерно охватила мечта, и оно двигается. Таков и путь человека. Это трудно. Нужна большая смелость.
Osho Dang Dang Doko Dang Chapter 4
Комментарии:
На этой карте изображен маленький полевой цветок, который встретил вызов скал и камней на своем пути к свету дня. Окруженный ореолом яркого золотого света, он раскрывает величие своего крохотного существа. Лишенный стыда, он подобен ярчайшему солнцу.Когда мы сталкиваемся с очень трудной ситуацией, у нас есть выбор: мы можем либо обижаться и стараться найти кого-либо или что-либо, чтобы обвинить в своих трудностях, либо встретить вызов и расти.Цветок показывает нам путь, по которому страсть к жизни выводит его из темноты к свету. Не нужно бороться с вызовами жизни или стараться избегать или отрицать их. Они есть, и мы должны пройти через них подобно семени, которое должно стать цветком. Будьте храбры, чтобы вырасти в цветок, которым вам суждено быть.

вторник, март 06, 2007

Честита Баба Марта :)


Честита Баба Марта :)

сряда, февруари 28, 2007

Любимо цитатче (едно от...)

Всеки от нас създава личен сън за себе си, но хората преди нас са създали голям външен сън, сънят за човешкото общество. Външният сън или сънят на планетата е колективен сън на билиони сънуващи. Големият сън включва всички правила на обществото, неговите закони, религии, различни култури и начини на съществуване. Цялата тази информация, съхранена в нашите умове, е като хиляди гласове, говорещи ни едновременно. Толтеките наричат това митоте. Истинската ни същност е чиста любов; ние сме живота. Истинското ни аз няма нищо общо със съня, но митоте ни пречи да видим това, което сме. Когато погледнете съня от тази перспектива, и ако сте осъзнати за това, което сте, ще видите безсмисленото поведение на хората и ще ви стане забавно. Това, което за всички останали е голяма драма, за вас става комедия. Виждате как хората страдат за неща, които не са важни, които даже не са реални. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, израстваме в него и се учим да бъдем като всички останали, играейки безсмислено през цялото време, съревновавайки се с чистото безсмислие.

....от кой ли беше цитата, а ??? ... няма да кажа... :)

Колелото на времето

....Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново.
В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавнаминал, в Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето.
Но беше някакво начало...


Този пасаж присъства в началото на всяка от книгите на "Колелото на времето" на Робърт Джордан... Препрочитам ги в момента за да си ги припомня, преди да прочета 11-та, дето излезе наскоро :) Сега чета 9-та - "Сърцето на Зимата"....

понеделник, февруари 19, 2007

Без думи...

Отвъд смъртта

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени бързо отключих,
защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
Нова Генерация

Прозрение

Ако искаш да ти се случват неща, които никога не са ти се случвали, трябва да правиш неща, които никога не си правил.

...son libres...

"Lo que se espera de ti es que digas a quienes te rodean: ‘?Ustedes son libres, pueden volar por cuenta propia! Ya tienen la informacion necesaria, ?que mas esperan? Actuen impecablemente y veran como la energia encuentra un modo de encauzarse’. "
Carlos Castaneda
"Това което се очаква от теб е да кажеш на тези около тебе - Свободни сте, можете да летите сами! Вече имате необходимата информация - какво чякате?Действайте безупречно и ще видите как енергията намира начин да се канализира."

петък, февруари 16, 2007

За пушенето ...от Джеси

Джеси си отиде...Вчера беше погребението...Болката от загубата на приятел не е сравнима с нищо...Страхотна, добра, умна, обичаща свободата,природата, The Doors...Placebo...да играе генерал...
....шумна ...и внимателна, деликатна ...и груба, идеалистка, вегетарианка...с различен лак на всеки пръст, мила...и провокативна...различна...
Искам да си спомня за нея с една от последните й публикации в "Новинар"...



Аз пък ще си пуша! И какво, в затвора ли ще ме вкарате?! И там ще си пуша! Като в стария виц, чийто герой дори секс прави така, че устата му да е свободна, за да ПУШИ! Или като в "Особеностите на руския лов и риболов", където Генерала даже и като плува, пуши... И ми писна депутати и министри да ми налагат нехаресвани и непосилни за мен правила и ограничения! Без някой да ни насилва, нашите политици предадоха атомните ни реактори и не им пука, че още от това лято цената на тока ще трябва да се увеличи поне с 24-30%...
Продължиха с идиотския акциз върху домашния алкохол и са глухи и слепи за протестния вой на народа...
Сега искат да ми наложат, на мен и на половината от останалите в държавата българи, тотална забрана да пушим другаде, освен у дома...
Което е идиотско! Никой не им ги иска, но те се навеждат и предлагат задниците си, нашите политици...
И ни замазват очите, че това било задължително, за да ни харесат НАТО, САЩ, Европейският съюз. Аз пък не искам да ме харесват по този слугински и евтин начин! Аз искам да ме харесат, защото съм упорита в отстояването на моите, нашите, българските ценности, богатства и традиции! Не че тютюнопушенето е кой знае каква ценност или богатство, но поне имам правото да бъда официално запитана и да ми преброят гласа, че съм против тоталната забрана за пушене на обществени места! Статистики много, една от тях е, че всеки втори български лекар е пушач. Щом лекарите са избрали този сладък порок, кой и как тогава ще ме спечели за глупавата кауза?! Освен това човешката история непрекъснато доказва, че забраненият плод е най-сладък. Може би това е идеята на нашите политици - да избутат на предни и печеливши позиции бизнеса с тютюна у нас? Едва ли се надяват, че пушачите драстично ще намалеят по тези географски ширини. Или че хазната ще започне да се препълва от глобите, наложени на проклетите пушачи и проклетите кръчмари. Да предположим, че държавата създаде подобаващия многоброен и репресивен апарат, който ще ни преследва денонощно и навсякъде, за да ни глобява - че варим ракия, че пием домашна или пафкаме тютюн извън собствения ни дом. Тогава милата ни родина най-сетне ще е изпълнила пророчеството от култовата филмова реплика "роднина, милиционер, роднина, милиционер"...
Но може пък идеята на родните политици да е съвсем друга. Може би това е тест - колко и какви лишения, ограничения и непосилни плащания ще издържи българинът. Който не издържа, обикновено хваща пътя...
А като не останат българи, държавата може да смени името, имиджа, столицата, само политиците ще останат същите. Старите продажници! Защото те пишат законите, но са над тях и въпреки забраната за пушене на обществени места може да се обзаложим, че в кабинетите и кулоарите на парламента пак ще се дими. И то по стар навик - не с оригинални цигари, чиито производители плащат акциз, а с цигари без бандероли, които са стожерът на контрабандата и на сивата икономика...
Но пък спри, сърце, може би идеята на българските политици е съвсем различна и смела. Може би те са решили забраната да е само за пушене на тютюн и като компенсация да легализират пушенето на марихуана например. Или опиум, ако решим да се съблазняваме с Афганистан например...
Тогава вече ще е различно, непушачите няма да страдат и да вият, че дробовете им се пълнят с чернилка, защото тревата напушва, дори да не я пушиш, а като напушва, забравяш за тегобите и неудобствата. Така българите ще сме щастлива, усмихната и обичлива нация. Това ще ни спечели завидно място в световната история. Което ще е още по-непоклатимо заради революцията за масова легализация на леките наркотици. Но пък аз ще продължавам да си пуша! От всичко и по много, и навсякъде:)
Джеси...

Сбогом Джеска...Никога няма да те забравя!

вторник, февруари 13, 2007

Черен 13-ти вторник

Отиде си един страхотен човек...
Сбогом, Джеска...
Господи, защо най-добрите хора си отиват най-бързо от тази земя????
Нямам сили да напиша нещо повече... :(

вторник, януари 30, 2007

Не знам каква, но красота..

Нежно и красиво...

четвъртък, януари 11, 2007

Същества на път към смъртта

Всички хора са на едно ниво. В началото на обучението ми при дон Хуан Матус, той се опитваше да ми покаже колко общи са ситуациите на всички хора. Като южноамериканец много ме занимаваше идеята за социална реформа. Един ден зададох на дон Хуан въпрос който смятах за смъртоносен: Как можеш да останеш равнодушен към ужасяващото състояние на сънародниците ти, индианците Яки от Сонора? Знаех че част от тях страдат от туберкулоза но не могат да бъдат излекувани защото нямат пари. Да, каза дон Хуан, много е тъжно, но видиш ли, твоето положение също е много тъжно и грешиш ако си мислиш, че си по-добре от индианците Яки. Общо взето човешкияят живот е в ужасяващо състояние на хаос. Никой не е по-добре от останалите. Всички ние сме същества на път към смъртта, и ако не осъзнаваме това, няма спасение за нас. Това е друга част от прагматизма на воина: осъзнаването на факта че сме същества на път към смъртта. Твърди се че когато го постигнем, всичко придобива трансцедентален ред и мяра.

Карлос Кастанеда

неделя, януари 07, 2007

Зелено-розова красота

Красиви зелени очи.... :)

събота, януари 06, 2007

Ако животът е игра...

....това са Десетте правила за човешките същества:


1. Ще получиш тяло...
2. Ще усвояваш уроци...
3. Няма грешки, има само уроци...
4. Урокът се повтаря, докато бъде научен...
5. Усвояването на уроци няма край...
6. "Там" не е по-добре от "Тук"...
7. Другите са само огледала, които ни отразяват...
8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си...
9. Всички отговори са вътре в теб.
10. С раждането си ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот
Подробно тук

сряда, януари 03, 2007

Дирски прелести: Много вярно

Невъзможно е да откажеш цигарите, размишлявайки за вредата от тютюнопушенето. Също толкова невъзможно е да откажеш цигарите, настройвайки се на необходимата вълна и изпълвайки се с решимост. Да откажеш цигарите можеш единствено, като откажеш пушенето. Това е вярно и във всички други отношения.

вторник, януари 02, 2007

Boring 3D

I want to be your Zombie Queen.
There are flowers right there.
Тука има още много :)

понеделник, януари 01, 2007

Честита Нова 2007 Година

И честито влизане в Европейския Съюз...

За добро или за зло...то ще си покаже...или ще бъде според собствената ни нагласа?....тогава ще е за Добро...