четвъртък, август 28, 2008

Внимание...

... внимавай за твоите мисли, защото те ще станат твои думи
... внимавай за твоите думи, защото те ще станат твои дела
... внимавай за твоите дела, защото те ще станат твои навици
... внимавай за твоите навици, защото те ще станат твой характер
... внимавай за твоя характер, защото той ще стане твоя съдба

вторник, август 26, 2008

Роб Гонсалвес...

... или изображения, които излизат извън картината :)


... много са яки, преди време, пак бях поствала негови картини в блога, но сега ги видях пак и пак се присетих колко са яки...

.... невероятни са просто....


вторник, август 19, 2008

Дървесно котенце

Намерих котенце. Всъщност бяха три котенца. Както си вървях и чух нещо като птиче писукане или крясък на малко котенце. Огледах се навсякъде но никъде не го видях. Накрая погледнах нагоре и какво да видя - на дървото над мен бяха накацали три малки котенца - всяко на отделен клон и вперили очи в мен. Явно бяха родени в домашни условия, но някой ги беше изхвърлил. Видях и кутията с дупки, в която ги бяха донесли, близо до дървото. Как може да има такива жестоки и безотговорни хора?

Отидох до вкъщи да им донеса нещо за ядене и водичка и като се върнах бяха само две. Търсих третото навсякъде, но така и не го открих. Не знам къде се загуби толкова бързо. Едното беше сивичко, женско, а другото - рижаво-бяло, мъжко. Сивичкото слезе като подуши храната, но рижичкото не искаше, а не можех да го достигна. Един човек се заинтересува какво правя и започнахме с него да се опитваме да го свалим от дървото, та да се нахрани. Но то от страх започна да се катери все по-нависоко. Наложи се аз да се покатеря на дървото, а човекът от долу с една пръчка да се опита да го избута по-близо към мен, за да мога да го хвана.

След около час усилия успях да го достигна и го свалих от дървото. Нахраних и него. Сивичкото след като хапна веднага се разигра и почна да гони мухи, да скача и да си играе, да се катери по мен. После, преди да си тръгна ги качих пак на дървото.За тях бе по-добре да са там, защото мястото бе в близост до шосе. Човекът, който ми помогна с котенцето обеща, че ще се обади на негови познати, които си търсят котенце и ще ги заведе до мястото, за да си изберат.

На другия ден отидох пак да им занеса нещо за ядене, обаче не се виждаха никъде. Започнах да ги викам и от тревите се показа едното, сивичкото. Търсих навсякъде наоколо, но другото не се виждаше никъде. Надявам се, че познатите на онзи човек, са го харесали и са го взели. Реших да взема това котенце, което беше останало самичко, защото нямаше шанс да оцелее само, навън, толкова малко и без мама.

А то е толкова добричко и игриво... И с хигиенни навици, вече изградени. Не ми се наложи да го уча. Сложих му в легенчето гранулки и то си знаеше, че трябва там да ходи да си свърши работата. Явно е, че е родено в домашни условия - не се страхува от хора, отговаря на "маци-маци", знае къде да ходи до тоалетна...

Сега в къщи имам три фурии, които хвърчат насам натам и се гонят и скачат. Дребосъка е много смел - изобщо не се страхува от големите ми котки. Защото забравих да кажам, че имам още две... Постоянно търси компанията им, гони ги да си играе с тях. Те отначало му се мръщеха, ръмжаха му, удряха му по някоя лапа, но вече все повече се сближават, приеха го напълно само за няколко дни.

Само дето аз не знам как ще се оправям с три котки, след като и две са ми много. Предстои ми период на страхотни промени - ще се местя в друг град, ще трябва да си търся квартира, работа...преди това доста ще пътувам... и направо незнам...

То аз го взех с идеята, че ще му търся дом, но се усещам как все повече се привързвам към дребосъка и ще ми е трудно да се разделя с него. Но ще трябва. Но за сега удрям на камък със задомяването му.
Разбира се ще го дам само на отговорен човек, който ще поеме грижата за целият му котешки живот и който осъзнава отговорността - да се погрижи за него в младост и в старост и в здраве и болест... Не и на такъв, който си търси играчка, която като му омръзне ще изрита навън. Не за това го спасих от улицата, че пак там да отиде...

Това ще ми е и условието - ако по някаква причина, човекът, който го вземе, реши че не го иска, или че не може да се справи - да ми го върне, а не да го изхвърли или нещо друго...

Дано да се намери такъв добър и отговорен човек. Ако някой чете това и си търси котенце или е склонен да приюти една бедна мъничка душица - нека ми се обади. Но да е сериозен и отговорен, човек, който обича животните и го е грижа за тях...

четвъртък, юли 31, 2008

Лято, пеперуди, цветя ...


... и природата така се е проявила, че не се разбира къде свършва цветето и къде започва пеперудата....


... и до като съм в жълтата гама - едни прелестни, много красиви жълти цветя, които ми попаднаха пред очите...

сряда, юли 30, 2008

Бъди до мен



Това е една много нежна, до някъде носталгична, леко джазова песен ... отново по текст, музика, аранжимент и изпълнение – Калин. Песничката се казва „Бъди до мен”.
В категория "
музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми", "Вярвам че мога", "Автобус N:1" и „Сякаш приказка”.
Това е текста:
Ще останеш ли с мен и тази нощ,
ще докосваме двама звездите.
Пак по нашият път ще се шляем,
нека хората спят – ние мечтаем.

Тихо до нас, сякаш е сън,
валят звезди, усмихваш се ти,
моя любов...
Тихо до нас, сякаш е ден,
ти си със мен,
огън и лед – моя любов...

Приятно слушане!

вторник, юли 29, 2008

понеделник, юли 28, 2008

Има ли живот след...?

Много интересна и поучителна приказка... :)

Всеки който някога се е чудил или се чуди има ли живот след смъртта, всъщност е в положението на бебето, което се чуди има ли живот след раждането - по абсолютно същият начин не бихме могли да си представим едното състояние, ако сме в положение на другото състояние...

Така и слепецът не би могъл да си представи какво е това, да вижда ...например какво представлява червеният цвят...или жълтият...

...колкото и да се опитва един зрящ човек да му го опише или обясни - нищо няма да постигне - слепецът би могъл да разбере само ако прогледне и види сам... и с много други неща е така - за пълно разбиране е необходим директен, конкретен опит...качествено изменение на състоянието, в което пребиваваме...

Ето и приказчицата :)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

неделя, юли 27, 2008

Абисински котета

Две прекрасни абисински котета...

...по-големи....

... и по-мънички...

... на това му се казва огнено-златна окраска или огнено-медено-златна...

събота, юли 26, 2008

Йога вицове

Научих няколко интересни вица за йоги:)

Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е.

- Йога - отговаря човека.

- А вярно ли е, че вие йогите можете да правите всякакви чудеса?

Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата.

- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!


***


Две девойки си говорят. Едната се заглежда в ръцете на другата и й казва:

- Муцка, ти що непрекъснато си гризеш ноктите? Виж на какво са ти заприличали ръцете. Да знаеш, това всичкото е от стреса. Що не вземеш да се занимаваш с нещо? Чувала съм, че ако се занимаваш с йога, всичко ще ти мине...

След няколко месеца двете се срещат отново. Девойката с изгризаните нокти този път е с идеален маникюр.

- Видя ли, ма? Казах ли ти, че йогата ще ти помогне?

- Помогна ми и още как. Сега спокойно си гриза ноктите на краката.


И една информация, която прилича на виц за йоги, а всъщност е.... истина:) ... ако се вярва нa actualno.com


Тригодишна немска овчарка, живееща в Индия, се занимава с йога.

Кучето Хритик прави упражнения под зоркото око на треньора си Ранчи. Когато се родило, то било много слабо и собствениците му отделяли много внимание. Преди две години то започнало да имитира господаря си, докато той правел упражнения по йога, като следвал всичките му движения, включително и дишането.

Тогава стопанинът му започнал специално да го тренира. Сега двамата правят заедно упражнения всяка сутрин. Освен, че играе йога, кучето има и домашни задължения. То е вегетарианец и от всичко най-много обича папая и краставици, а не месо.

събота, юли 19, 2008

Лятно време

От доста време не съм писала нищо тук...а имах планове.... :)
За това пък почернях като негър и съм почти ежедневно из гората, много е хубаво и спокойно и горещо....за това и нямам особено много време да седя пред компютъра, но пък така ми харесва...

вторник, юли 01, 2008

Красавица :)

Нали? :) Бих искала да сложа линкче към снимката, защото имаше още готини животинкитам, там, от където я взех,обаче ... вече не си спомням къде беше това...

И още двама много сладки гушльовци.... :)


сряда, юни 18, 2008

Вестници на вятъра

Тия дни се случи да посетя Белоградчишките скали. Наистина вълшебно място. И докато си обикаляхме и разговаряхме с приятели научих и една интересна дзен притча, която много ме впечатли:

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.
-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш Буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко Пробудени.
В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.
- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.
И ученикът се просветлил.

Белоградчик, скалите...


Бях тук тия дни. Много красиво, много величествено и силно място. Крепостта, скалите... Усеща се някаква магия, някакво вълшебство навсякъде наоколо. Едно такова натрапчиво усещане, сякаш от някъде ще изникне рицар на кон, или магьосник или красива девойка в бяла ефирна рокля... :)

неделя, юни 08, 2008

Музикално коте

Да, свиренето на пиано само изглежда много лесно...
... а всъщност си е доста уморително... :)

петък, юни 06, 2008

Спиране на вътрешния диалог и трудностите

Какво представлява спирането на вътрешният диалог? Да останеш без мисли, да бъдеш в състояние на хармония и блаженство, да пребиваваш в медитация, да общуваш с бог, да бъдеш в покой - както и да го наречем - едно и също е - техника за възвръщане на загубената енергия и повишаване качеството на действията и възприятията.

Всъщност не е съвсем ясно какво точно означава да спрем вътрешния диалог и всеки си го тълкува различно. Може би спрян вътрешен диалог е състоянието когато се появява вътрешния наблюдател - когато наблюдаваме своите действия и света наоколо отстрани, без да водим постоянния мисловен разговор...

Има доста техники за спиране на вътрешният диалог, една такава е например описаната в книгите на Кастанеда походка на силата. Има и много други – например да останем безмълвни, фокусирайки вниманието си върху звуците в природата - тогава зрителната информация остава на заден план. Звуците в природата почти не се поддават на интерпретация - те са просто звуци и като фокусираме вниманието си върху тях, мислите рязко намаляват. Техниката е проста - задържаме вниманието си достатъчно дълго върху звуците и се получава.

Ето и още една техника - да насочим вниманието си към процеса на дишане, да усетим как вдишвайки, въздухът изпълва дробовете ни, после как издишваме... да се вслушаме в шума който придружава дишането... В момента в който обърнем внимание на дишането, вътрешният диалог автоматично спира.

И още една - да извършваме всяко едно ежедневно действие със повишено внимание. Например докато ядем – да обърнем внимание на това как държим лъжицата, или как я поднасяме към устните си, да усетим вкусът от храната, осъзнато, а не като автоматичен процес...когато си завързваме обувките - да обърнем внимание от коя обувка започваме, да се наблюдаваме как точно го правим, а не по навик, без да се замисляме...т.е. да следим с внимание всяко усещане, при изпълнението на което и да е действие. Изглежда лесно, но е трудно, защото забравяме, че сме решили да внимаваме, или пък не успяваме да впримчим вниманието си за дълго време в което и да е действие и това започна да ни дразни...

Когато на практика се опитваме да постигнем спиране на вътрешният диалог сме изправени пред определени трудности. Днес научих, че една от тези трудности си има и научно наименование. Нарича се пулсация на вниманието. Психолозите били установили експериментално, че вниманието ни не е непрекъснато, а се колебае постоянно, подобно на дишането. Ако фокусираме вниманието си върху нещо, след някакво време, което е различно за всеки - фокуса се губи. След още няколко секунди фокуса се връща. Тази пулсация е големия проблем пред практикуващите. Когато се опитаме да спрем вътрешния си диалог за частта от периода, в която задържаме фокуса на вниманието вътрешния диалог спира. Щом изгубим фокус, втората половина на периода, вътрешния диалог автоматично се възобновява и не осъзнаваме, че това се е случило. Когато изтече и тази половина на периода фокуса се връща, тогава осъзнаваме, че отново говорим със себе си и пак спира диалога. Тази пулсация се повтаря непрекъснато, като честотата й при различните хора е различна.

И наистина е така. И аз съм го забелязвала, при едни опити да спирам вътрешният си диалог, посредством фокусиране върху броене. Много е странно, но наистина така се получава - за момент спира, после пак е започнал, но ние не се усещаме, после като се усетим отново го спираме...точно като някаква пулсация...

четвъртък, юни 05, 2008

Прекрасни цветя

Още няколко прекрасни цветя от фотоалбума на setsunasky... толкова семпла и изчистена и и нежна красота...


В един предишен пост публикувах няколко снимки, но те са толкова много и всички са толкова прекрасни, че не мога да се въздържа и да не сложа поне още няколко....


Имам чувството, че мога да стоя и да ги разглеждам така със дни, без изобщо да ставам, направо са хипнотизиращо красиви... :)

Като децата...

На много места, в много книги, включително и свещенни сме срещали този съвет - да станем като децата. Може би най-известното такова място е Библията, където Исус в прав текст казва - "истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно..."

С какво са по-различни децата? Мисля си, че с това, че те живеят тук и сега, в настоящия момент. Докато ние сме разкъсвани между миналото и бъдещето, не живеем никога сега, и пропускаме мига...

Децата нямат минало, те не носят товара на миналото на плещите си, свободни са от него. Бъдещето също няма някакъв реален смисъл за тях.
Това ги отличава от нас, порастналите деца, поне според мен.
Това и трябва да направим, за да станем като децата - да се освободим от миналото си, да освободим всичката енергия, впримчена там...

сряда, юни 04, 2008

Притча за двата вълка

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

вторник, юни 03, 2008

Цвете от злато

Това цвете е просто невероятно... Не разбирам от фотография и незнам по какъв начин трябва да се снима, за да изглежда така - като от злато...Но явно може... Фотографът е HuSha, и има наистина невероятно красиви снимки в албума си... и изобщо не би било загуба на време, да се разгледат, би било истинска наслада за окото... :)

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

понеделник, юни 02, 2008

неделя, юни 01, 2008

Силата на контраста

В два предишни поста разгледах няколко примера от книгата на Роберт Чалдини "Влиянието. Психология на убеждаването". Разгледах как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение, разгледах и по какъв начин влияе стереотипът "по-скъпо = по-добро" и как той също може да играе ролята на пусков механизъм за отключване на автоматично поведение. Сега ще разгледам и какво представлява принципа на контраста, какво влияние оказва в нашето ежедневие и как може да бъде използван за определени цели.

Принципът на контраста играе важна роля в човешкото възприятие. Когато две неща ни се представят последователно едно след друго ние освен че виждаме разлика между тях сме склонни и да преувеличим тяхното различие, ако второто нещо много се отличава от първото. Така казано звучи доста неразбрано и сложно. Човек с право би се запитал - какво значение има това? Какво ако е така? Затова с няколко примера от книгата на Чалдини ще се опитам да обясня принципа и значението му, което оказва се е голямо в нашият живот.

Ние изпитваме действието на принципа на контраста когато например вдигнем един лек предмет, а след това - тежък. Ние ще оценим вторият предмета като по-тежък, отколкото ако бяхме го вдигнали без преди това да вдигнем по-лекия. Това не изглежда особено важно или интересно, но принципът на контраста е приложим практически към всички видове възприятия. Например, ако на вечеря говорим с красива жена, а след това при нас дойде друга - непривлекателна, то тази втора жена ще ни се стори още по-малко привлекателна, отколкото всъщност е.

Изследвания, проведени в университета на щата Аризона показват, че можем да бъдем недостатъчно удовлетворени от физическата привлекателност на нашите съпрузи или любими, само защото популярните средства за масова информация ни бомбардират с образите на нереално привлекателните модели. В хода на едно изследване студенти оценявали по снимки външността на представители на противоположният пол със средна външност. Една група от тях преди това разглеждали списания със снимки на красиви жени, а останалите - не. Оценките на първата група били доста по-ниски от оценките на тези, които не разглеждали списания. Очевидно необикновенната красота на моделите от списанията правели непознатите да изглеждат по-малко привлекателни в очите на мъжете.
Нереалистично красивите хора, които красят страниците на популярните вестници и списания (актриси, модели) могат да ни накарат да изпитваме неудовлетвореност от вида на обкръжаващите ни хора с обикновенна външност.

Можем да сме сигурни в това, че принципа на контраста няма да остане неупотребен в ролята си на оръжие на влияние. Голямото предимство на този принцип е не само в това, че той работи ефективно, но и в това, че употребата му остава незабелязана.Тези които искат да прилагат на практика принципът на контраста, биха могли да направят това без никакво видимо структуриране на ситуацията.

Добър пример за това са търговците на дребно на платове и дрехи. Да предположим, че човек влезе в магазин за мъжка мода и иска да си купи костюм от три части и пуловер. Ако сте продавачът какво бихте показали най-напред на купувача, за да го накарате да похарчи при вас повече пари? Собствениците на магазини препоръчват на своят персонал най-напред да продадат по-скъпите предмети. Здравият разум и логика говорят обратното - ако човек току що е похарчил голяма сума пари за да си купи костюм, то той може да се откаже да си купи и пуловер. Но търговците на дрехи знаят по-добре. Те се придържат към принципа на контраста: най-напред продайте костюма, а след това когато дойде ред на пуловерите, дори и по-скъпите, тяхната цена няма да изглежда прекалено висока на фона на цената на костюма. Човек може вътрешно да се съпротивлява да похарчи 95 долара за пуловер, но ако той току-що си е купил костюм за 495 долара, пуловерът за 95 долара няма да му се стори прекалено скъп.

Същият принцип е приложим и към човек, който иска да си купи аксесоари (риза, обувки, колан) за новия костюм. Въпреки позицията на здравият разум, житейските факти потвърждават действието на принципа на контраста. Интересното е, че дори когато човек влезе в магазин за дрехи с твърдото намерение да си купи само костюм, той почти винаги е склонен да плати повече и за всякакви аксесоари, ако му ги покажат след като вече си е купил костюма, а не преди това.

За търговците е по-добре първоначално да представят по-скъпите предмети и заради това, защото ако не го направят, принципът на контраста ще започне да работи активно против тях. Представянето първоначално на по-евтините неща и после на по-скъпите ще доведе до това, че по-скъпият предмет в резултат ще се стори на купувача още по-скъп - а това не е желателно за болшинството търговски организации. Цената на един и същи предмет може да изглежда по-висока или по-ниска в зависимост от цената на по-рано показаният предмет.

Автомобилните дилъри също използват принципа на контраста. Те изчакват докато се достигне договорка за цената на колата и чак след това предлагат за избор предмети, които могат да бъдат добавени. След сключването на сделка за 15 хиляди долара, цените на някакви добавки, дори и от по-скъпите сами по себе си, от сорта на ФМ радио, двойни огледала, тонирани стъкла и т.н изглеждат направо смешни.

Умното използване на принципа на контраста в никакъв случай не се ограничава с търговията, а намира приложение почти във всички аспекти на нашето ежедневие. Ето още един последен пример, който включва във себе си освен принципа на контраста и един друг, широко разпространен и много мощен принцип – правилото на взаимообмена. Методът, който е комбинация от двата принципа може да се нарече „по-голямо, последвано от по-малко искане”. Заключава се в това, че ако най-напред поискаме нещо по-голямо, и след като получим отказ, поискаме нещо по-малко, то ще изглежда още по-незначително на фона на първоначалното и шансът да го получим ще нарастне значително.

Ако например трябва да поискате от някого назаем 10 долара, можете да направите така, че вашето искане да изглежда нищожно. За целта първоначално поискайте 20 долара и ако ви откажат, отстъпете и поискайте 10 долара. Така на фона на първоначалната по-голяма сума, 10-те долара ще изглеждат незначителна сума, т.е задействат се едновременно правилото за взаимообмена и принципа на контрастното възприятие. В този случай искането на 10 долара не само ще се разглежда като отстъпка, на която следва да се отговори с отстъпка, но и ще изглежда по-малко сериозно отколкото ако се поиска директно сумата. Така ако не ви откажат, вие ще получите двойно по-голяма от желаната сума, а ако отстъпите се задейства правилото на взаимообмена и принципа на контрастното възприятие и ще получите сумата, която така или иначе желаете. В този случай действието на двата принципа значително увеличават шанса за успех.

А защо и как действа това Правило на взаимообмена, какво представлява и защо е толкова могъщо - ще разгледам подробно във следващият си пост по темата...

Истинска алхимия

"Това е невъзможно!" - казала Причината.
"Това е безразсъдство!" - забелязал Опитът.
"Това е безполезно!" - отрязала Гордостта.
"Опитай..." - пошепнала Мечтата.
И СЕ ПОЛУЧИЛО!

Фентъзи картинка

Феята на котенцата

събота, май 31, 2008

Китайска мъдрост

"Ako си жаден трябва да се напиеш сам, никакво описание на водата не може да я замени"

Спомен за цвете

Съвсем случайно както винаги попаднах на тези снимки. И те ме върнаха много назад във времето. В детството. Когато самата аз съм брала тези цветя, когато ги събирах и изсушавах между страниците на книга.
Тогава всички си носехме по едно такова цвете в паспорта си или в бележника.
Отдавана, отдавна...
Наричахме ги котки. А иначе цветето се казва съсънка и е много нежно и красиво.
По латинско му се казва Pasque Flower или Anemone patens...
Тези снимки ги открих в албума на fantony, където могат да се видят също и много прекрасни снимки от красивата ни българска природа...

петък, май 30, 2008

Стереотипното мислене - по-добро ли е по-скъпото?

Вече разгледах един интересен експеримент от книгата "Влиянието. Психология на убеждаването" на Роберт Чалдини, който онагледяваше как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение при хората. Сега искам да разгледам още един пример от тази книга. Той илюстрира още един от стереотипите, на които е подвластно човешкото поведение. Примерът разглежда убеждението, че "по-скъпото е по-добро". Също и обратното е в сила - "по-евтиното е по-лошо".
За да разгледа какво представлява този стереотип и какво е влиянието му, Чалдини привежда множество примери, от които аз избрах два.

Първият разглежда случка, в която една жена, собственик на магазин за индийски бижута изпитва затруднения с продажбата на определена партида тюркоазени бижута. Било пика на туристическият сезон, магазинът бил постоянно пълен с клиенти, бижутата били с добро качество за цената си, но по някаква причина продажбата им вървяла трудно. Жената се опитвала да привлече вниманието към тях поставяйки ги в центъра на витрината, аранжирайки ги красиво, нареждайки на продавача по-усилено да ги предлага, но всичко се оказвало без резултат - никой не си купувал от тях.

Накрая една вечер преди да си тръгне тя оставила бележка на продавача "Пусни всички тюркоазени бижута на 1/2 от цената", надявайки се да се отърве от вече предизвикващите отвращение в нея предмети, въпреки, че щяла да бъде на загуба. Когато след няколко дни тя отишла в магазина, не се учудила много когато разбрала, че всички тюркоазени бижута са продадени. Била поразена обаче от факта, че нейният продавач вместо "1/2" прочел "2" и така продал всичко на двойно по-голяма цена.

В другият пример един човек търсил сватбен подарък за своята бъдеща съпруга. В бижутерийният магазин на негов приятел имало прекрасна златна огърлица на цена 500 долара. Собственикът на бижутерията решил да направи един вид подарък на своя приятел, ето защо сложил на изделието цена 250 долара. Веднага щом видял огърлицата човекът много я харесал и пожелал да я купи. Но когато разбрал, че тя струва 250 долара, се натъжил и се отказал, обяснявайки, че търси за съпругата си "нещо действително ценно".

На другият ден бижутерът се досетил какво става. Той позвънил на приятелят си и му казал, че в магазина са донесли нова огърлица, която много прилича на предишната но е много по-добра. Този път той поставил на огърлицата предишната цена - 500 долара. Приятелят му дошъл, видял огърлицата и решил, че цената е приемлива. Той тръгнал да плаща покупката си и тогава бижутерът му казал, че намалява за него цената наполовина като сватбен подарък. Човекът не могъл да намери думи от радост и благодарност. Той купил огърлицата за 250 долара и не се чувствал разочарован или обиден, а щастлив.

Купувачите, които в по-голямата си част са състоятелни туристи, не разбирали много от бижута и се ръководели от стандартният принцип-стереотип - "по-скъпо = по-добро". Множество изследвания показват, че хората, които не са уверени във високото качество на стоката често се възползват от този стереотип. За тях по-скъпите тюркоазени изделия изглеждали по-ценни и по-желани.

По този начин, цената на изделието се е превърнала в черта, играеща ролята на пусков механизъм при определянето на качеството. Класически пример в това отношение е феноменът с търговска марка Chivas Scotch Whiskey. Обемът на продажбите на уиски с тази марка рязко се увеличил, след като му била поставена цена, съществено превишаваща цените на конкурентните марки. Интересното е, че самият продукт не бил променен.

Лесно би било да се обвинят туристите в проява на глупост при пазаруване. Но един по-задълбочен поглед върху ситуацията може да даде по-обективно обяснение. Купувачите са хора, които са възпитавани цял живот по правилото - "Вие получавате това, за което плащате" - и които са виждали как това правило се е потвърждавало в техния живот нееднократно. Затова те са модифицирали това правило в равенството - "по-скъпо = по-добро". Този стереотип е работил достатъчно добре за тях в миналото - по-високата цена като правило съответства на по-високото качество. Ето защо не е учудващо, че нямайки особени познания в бижутерията купувачите определят достойнствата на ювелирните изделия по тяхната цена. В този случай обаче, поради грешката на продавача се оказва, че те са направили грешна оценка.

Наистина, автоматичното, стереотипно поведение на хората е преобладаващо, тъй като в много случаи то е най-целесъобразно, а в други - просто необходимо. За да можем да се държим обективно в напрегнатото ни обкръжение, са ни необходими по-кратки пътища. Не можем да очакваме от себе си да осъзнаваме и анализираме всички аспекти на всяка личност, събитие или ситуация, с които се сблъскваме. Нямаме времето, енергията или необходимите способности за това. Склонносттта към опростено мислене като правило е полезно, но може и да доведе до сериозни грешки.

Многобройните изследвания показват, че хората са склонни да реагират осмислено на информацията тогава, когато имат желание и възможност щателно да я анализират или са лично заинтересовани, в противен случай реагират стереотипно. Напрегнатият ритъм на съвременният живот обаче често не ни позволява да вземаме напълно осмислени решения, дори и по важните за нас въпроси. Понякога въпросите са толкова сложни, времето толкова ограничено, умственото напрежение - толкова високо, че не сме в състояние да бъдем внимателни и да действаме обмислено. Просто сме принудени да мислим и действаме стереотипно.

Странното е, че въпреки широкото използване и голямото значение на автоматичните модели на поведение, болшинството от нас знаят много малко за тях. Каквато и да е причината за нашето незнание, жизнено важно е да осъзнаем едно от свойствата на тези модели - те ни правят страшно уязвими за всеки, който знае как работят. Да си припомним случая със собственичката на бижутерията - макар първият път тя да получи значителна печалба случайно, на нея й е трябвало не много време за да започне да използва стереотипа - "по-скъпо=по-добро" за своите цели преднамерено и редовно. Сега по време на туристическият сезон тя ускорява продажбите на отделни предмети, които й е трудно да продаде, повишавайки цената им. Тя е разбрала, че подобно повишение на цената се оказва значително ефективно.

Когато стереотипът сработва по отношение на нищо не подозиращите туристи - а това се случва често, в резултат тя има огромни печалби. Дори и когато добре установеният механизъм по някаква причина не проработи, тя би могла да напише на некупуваният предмет "Намалено от..." и да го продаде на първоначалната цена, и пак ще извлече полза от стереотипа. И тя съвсем не е оригинална или единствена.

Съществуват хора, които много добре знаят какви са начините за влияние и които умело ги прилагат, за да постигнат това, което искат. Тайната на техният успех се заключава в това, как те формулират своите искания, как се въоръжават с това или онова оръдие на влияние от огромният брой съществуващи в рамките на социалното обкръжение. Понякога е достатъчна дори само една правилно избрана дума, която да "включи" в човека записа на автоматичното поведение. И заинтересованите хора бързо се учат да извличат полза от нашата тенденция да реагираме механично на външни дразнители в съответствие с общите психологически принципи. Това им дава важно допълнително преимущество - способността да манипулрат без видими прояви на манипулацията. Дори самите "жертви" са склонни да разгледат своето приемане, по-скоро като предопределено от действието на естествени сили, отколкото от замисъла на човека, който получава изгода от това съгласие.

В един следващ пост ще разгледам примери за това каква роля в човешкото възприятие играе принципа на контраста, какво представлява той, как се проявява и как също може да "включи" автоматично поведение…

четвъртък, май 29, 2008

С усет към красивото...

Отново (за кой ли път вече) съвсем случайно попаднах на още един фотограф с изключителен усет към красивото...


...снимките му се отличават с изключителна топли, нежни, прелестни цветове...

Природата изглежда с една идея по-красива, погледната през обектива на този фотограф с никнейм във FlickR - setsunasky...

сряда, май 28, 2008

И малко дзен...

Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил за думите,
та с него да си поговоря!
Джуан-Дзъ

***

Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато няма любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче -
небе и земя се раздалечават безкрайно.
Сън-Цан

***

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе "Монополи". Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица.

И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо - са двете неща, които дават неизмерима свобода.
Янвилем Ван Де Ветеринг

***

Ако искате да разберете Дзен с лекота, просто престанете да мислите, където и да се намирате, по двадесет и четири часа в денонощие, докато не се слеете спонтанно с Пътя.
Това мъдреците от древността са наричали "съзнание, което не докосва нещата, стъпки, които не опират никъде."
Ин-Ан

понеделник, май 26, 2008

Автобус N:1


Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Автобус N:1".
В категория "
музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми" и "Вярвам че мога". Песента отново е авторска. Музиката, аранжимента и изпълнението са на Калин, а текста е на Владимир Кромбърг.

Ето го и текста:

Всички рими написах до края,
Всички песни - пях недопях...
Ще живея ли още не зная,
Не от това ме е страх.

Автобусът за вкъщи ме чака
Моят глупав и призрачен дом.
Механизъм в сърцето ми щрака
По вулгарен човешки закон.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Но и аз съм растение зная,
Плевл сред плевели много.
Ще живя ли още не зная,
Гледам към утрото строго.

Там където уж са мечтите
И където цъфти топлина...
Автобусътми пълни очите
И прибирам се пак у дома.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Всичко ново отново е старо,
Да достигна до там не успях...
Без желание, чувство и вяра,
Аз съм там, където не бях...

Приятно слушане!

неделя, май 25, 2008

Случайнo открита приказка

В блога 2[X]IST, който съвсем случайно открих, даже беше в резултат на грешка - исках да натисна на един друг линк, малко по-надолу...но явно е имало защо да се объркам...:)
Та приказката ми беше за това, че освен дето намерих доста интересни неща, попаднах и на
една историйка, която толкова ми хареса, че не мога да се въздържа да не си я имам и за мен, за да я препрочитам след време, когато имам нужда. Ето я и нея:

Приказка за мечтите
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
- След всичко, на което станах свидетел - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.
- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

събота, май 24, 2008

Густав Климт


Тъй като mindbolt в един свой коментар вчера ми обърна внимание, че картините на Angela Hayden, за която писах в един преден пост, наподобяват на стила на художника Густав Климт, реших да се запозная със творчеството му.
Според Уикипедия, Густав Климт е роден е на 14 юли 1862 г. в Баумгартен, близо до Виена. Централна тема в картините му е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение.


По-късно се насочва към рисуването на пейзажи, взимайки за пример постимпресионистите и импресионистите. В пейзажите му е характерно използването на повтарящи се елементи, като те се развиват в посока на кубизма. Климт не случайно избира квадрата, тъй като тази форма създава въздействие на спокойствие.

Наистина има някаква прилика, в същото време си има и своите отлики...
Може би Angela Hayden е повлияна от творчеството на Климт до някаква степен...Възможно е...
Ето и една от картините на Густав Климт. Аз не съм някакъв специалист и не мога да преценя, но всеки може сам да си направи сравнение, ако се интересува разбира се...

четвъртък, май 22, 2008

Емили Дикинсън

Има една изключителна, и не само според мен поетеса. Нарича се Емили Дикинсън. Живяла е преди повече от век в Амхърст, Масачузетс. Нейните стихове са дълбоко емоционални, изящни, пестеливи от към думи, но многозначителни и необикновенни като представи и образност. Истинска наслада за ума... Нейната поезия е определяна като нетипична, непривична за времето си, странна. Малцина я оценяват през животът й. Приживе е публикувала само седем стихотворения, а след смъртта й - намират над 2000 нейни творби...
Ето няколко от тях:

***

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева...
и една пчела...
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***

Плачът е нещо незначително,
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.


***

Казват лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите,
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

***

Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.

***

Ако моженето беше равно на желанието,
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже.

вторник, май 20, 2008

Angela Hayden

Попаднах на интересни картини. Художничката се казва - Angela Hayden и притежава интересен, странен, твърде характерен и разпознаваем стил на рисуване...

Освен като картини, творбите й могат да бъдат видяни и върху чаши, тениски, картички, различни аксесоари....

...а това са две от тях по мой избор...

Думите отключват автоматични реакции

В книгата "Влиянието. Психология на убеждаването" на Роберт Чалдини, намерих описан интересен експеримент, който онагледява как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение при хората.

Експериментът е проведен от харвардският психолог - Елън Лангер. Съгласно един широко разпространен принцип на човешкото поведение, когато молим някого да ни извърши услуга, бихме имали по-голям успех, ако изтъкнем причина. На хората им харесва да имат причина за това, което вършат. Елън Лангер демонстрира верността на това твърдение, молейки за неголяма услуга хора, стоящи на опашка за се възползват от библиотечна копирна машина:

"- Извинете, имам да копирам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката, защото бързам?"

Ефективността на по този начин формулираната молба била много висока: 94% от всички, които попитала й позволили да мине без ред.
В друг случай психоложката представила своят молба в такъв вид:

"- Извинете, имам да копирам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката?"

В този случай само 60% от тези, които тя помолила се съгласили.
На пръв поглед изглежда, че главната разлика между двете формулировки на молбата, била допълнителната информация представени от думите - "защото бързам".
Но третият експеримент показал, че това не е съвсем така. Изглежда, че значение имало не цялото уточнение, а само първото "защото".

В третият случай Лангер използвала "защото", без след това да добави нищо ново, а само утвърждавайки очевидното:

"- Извинете, имам 5 страници. Може ли да се възползвам от копирната машина без да чакам на опашката, защото трябва да направя няколко копия?"

Резултатът бил, че отново почти всички (93%) от запитаните се съгласили, въпреки че никакви реални обяснения, никаква нова информация не била добавена. Думата "защото" включвала автоматична реакция на отстъпчивост у субектите на изследването на Лангер, въпреки, че не им обясняват причините за необходимостта да отстъпят.

Въпреки, че резултатите от някои изследвания на Лангер показват, че съществуват много ситуации в които човек не постъпва автоматично, все пак често подобни автоматизми имат съществено място.

Навиците...

Характерът се определя от навиците. Неслучайно казват:

"Ако посееш мисъл ще пожънеш действие, ако посееш действие ще пожънеш навик, ако посееш навик ще пожънеш характер, когато посееш характер ще пожънеш съдба."

Навиците играят огромна роля в нашият живот, защото те сами по себе си представляват неизменни, често неосъзнати модели, които постоянно, ден след ден изграждат характера на човека, предопределяйки както успеха в живота, така и неуспеха.

понеделник, май 19, 2008

НЛП в три думи

За да постигнем успех в живота е добре да запомним три неща:

  1. Да знаем какво искаме да постигнем.
  2. Да бъдем внимателни и чувствителни, за да можем да забележим че се движим към целта или сме я достигнали.
  3. Да можем да променяме своите действия, докато получим това, което искаме.

Ако трябва да определим с три думи уменията, на които ни учи НЛП то те ще бъдат:

Цел, Чувствителност и Гъвкавост.

Умението да се определи целта, търсеният резултат е от голяма важност. Ако не знаем къде отиваме, ще ни бъде невъзможно да стигнем там. Ето защо трябва да имаме ясни цели и представи за очакваният резултат и да установим критерии за постигането им.

Нуждаем се от острота и чувствителност, за да можем да разберем придвижва ли ни това, което правим към нашата цел. След всяка малка стъпка е добре да си задаваме въпросът – „Приближи ли ме тази стъпка към желаният резултат?”


Трябва да бъдем и достатъчно гъвкави, за да променяме своето поведение заедно с промяната на външните обстоятелства, в случай на необходимост. Ако това, което вършим не работи – да направим нещо друго, докато получим това, което искаме. Да имаме запас от разнообразни реакции и варианти на поведение. В кое да е взаимодействие този човек, който притежава по-голяма гъвкавост на поведението ще може да контролира ситуацията.

събота, май 17, 2008

Числата

В блога "Окото гледа Нета и предава тук! :)" намерих още едно доказателство за това, че нищо във Вселената не е случайно...иначе как щяха да се получат тези резултати...явно има някаква връзка между тези числа... аз не знам каква е тя, нито какво означава, но това, че нещо изглежда необяснимо, не значи, че то си няма обяснение...

Казват, че случайността или съвпадението е всъщност името, което Бог използва, когато се опитва да остане анонимен.... :)

петък, май 16, 2008

Цвят

...и един красив лилаво-бял цвят, пак от албума на Rene ...
...какво бих могла да кажа?...
...красота...

четвъртък, май 15, 2008

Картата не е самата територия

В един по-отдавнашен пост изброих няколко базови предпоставки в НЛП. Първата от тях гласеше: Личното възприятие за света на човек е неговата „карта“. Картата не е самата територия. Това е може би най-известното изречение, което излиза, когато някой търси информация за НЛП. Очевидно е от голяма важност, но какво ли означава?

От предишният си пост по темата се опитах да обясня най-общо какво е НЛП. От него стана ясно, че ние възприемаме външният свят с помощта на сетивата си. Светът обаче е безкраен в своето многообразие, а ние сме способни да възприемем само малка част от него. Това, което възприемаме, ние филтрираме, прецеждаме през нашият собствен опит, култура, език, убеждения, ценности, интереси, предположения. Всеки от нас живее в своя собствена реалност, изградена от сетивните му възприятия и уникален житейски опит. Светът винаги е по-богат от идеите, които имаме за него. За да можем да го осмислим, сме принудени да го опростим.

Начинът , по който осмисляме външния свят е подобен на начина по който се съставят географските карти. Картата не е територията, която тя описва. Ние обръщаме внимание на тези аспекти от света, които ни интересуват и игнорираме други. Едни убеждения и интереси правят възприятието за света скучно, предсказуемо и безрадостно. А същият този свят може да бъде богат и изпълнен със съдържание. Разликата не е в света, а във филтрите, през които го възприемаме.

Езикът например е филтър. Той е карта на нашите мисли и преживявания, различна от реалния свят. Думата не е преживяването, което описва. Убежденията ни също действат като филтри, принуждавайки ни да постъпваме по определени начини, да обръщаме внимание на едни неща, и да пренебрегваме други. Някои основни филтри се наричат поведенчески рамки. Сами по себе си те са способ, да разберем по какъв начин действаме и ако резултатите не ни удовлетворяват – да променим филтрите и от там - действията си.

Първата рамка предполага да се запитаме - върху резултата ли се фокусираме, или върху проблема. Да се фокусираме върху резултата означава да търсим това, към което се стремим, да намираме подходящите решения и да ги използваме при движението си към целта. Фокусирането върху проблема се нарича рамка на обвиненията. Тя се заключава в щателният анализ на причините поради които нещо не върви както трябва. Задаваме си въпроси от типа - "Защо възникна този проблем? Чия е грешката? Чия е вината?"... Такъв вид въпроси рядко довеждат до нещо полезно. Поставянето на такива въпроси ни кара да се чувстваме още по-зле и по никакъв начин не ни води към решаване на проблемите.
Втората рамка се състои в това да разберем, когато обмисляме дадена ситуация, какви въпроси си задаваме - "как" или "защо". Въпросът "как" ни помага да разберем структурата на проблема. С въпросът "защо" е най-вероятно да си намерим оправдания и причини, без да променим нищо.
Третата рамка се състои в това да акцентираме върху обратната връзка вместо върху неуспеха. Няма такова нещо като неуспех, има само резултати. Те могат да бъдат изплзвани в качеството на обратна връзка, и по този начин да ни дадат възможност да забележим това, на което по-рано не сме обръщали внимание и да коригираме посоката, в която ще съсредоточим своите усилия. Обратната връзка държи целта във полезрението ни, докато неуспехът е безизходица, положение с което се примиряваме, без да променим нищо. Това са два съвършенно различни начина на мислене.
Четвъртата рамка се заключава в това, да разглеждме възможността, а не необходимостта. Това отново е само промяна на гледната точка. Трябва да се съсредоточим върху това, което можем да направим, върху съществуващите възможности, а не върху обстоятелствата, които ни ограничават ни пречат. Много често пречките се оказват не толкова непреодолими, както ни се е струвало отначало.
И накрая – хубаво е да подхождаме с удивление към света, а не като всезнаещи.Тази изключително проста идея има дълбоки последствия. Малките деца се учат неимоверно бързо и в това им помага любопитството. Те много неща не знаят и не разбират. Ето защо изобщо не се безпокоят за това, че биха изглеждали глупаво, ако задават въпроси. В края на краищата, нали по някое време се е вярвало, че Земята е плоска и се подпира на раменете на Атлас. Постоянна в този свят е само промяната.

Променяйки своите филтри ние можем да изменим своят свят, начинът си на живот. Всички ние имаме или можем да си създадем вътрешните условия, необходими ни за постигане на нашите цели. За да постигнем желаното, трябва да действаме така, сякаш вече го имаме и то ще се случи, според намерението ни.

Вярвам че мога



Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Вярвам че мога". В категория "музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море" и "Липсваш ми". Тази, както и всички останали е отново авторска - музика, текст, аранжимент и изпълнение - Калин.


Ето го и текста:

Със крила от птица,
от ръката ти ранена...
Не виждаш ли кръвта?
Не виждаш ли че бавно,
от тялото изтича тя,
стопява снега.

Вярвам че още мога аз
да бъда твоя огън
който гореше от любов
за теб...
Капки надежда вместо дъжд
ще пия без умора.
Искам да бъдеш както преди...

Сякаш тъмен облак,
от сърцето ти дойде...
за мен...
Не виждаш ли че още
сърцето ми копнее,
за теб...за теб...

Приятно слушане пожелавам!