Meditative Rose

Я и тази, че съзрях особено очарование в тази роза и в това небе :)

Красива е!

Деска, за тебе е! Където и да си! Бъди много щастлива!

Добави в Svejo

Деси, Деси как ми липсваш...

Деси е богиня! Съвършена жена! Нежна, фина, женствена и най-доброто същество, което съществува на тази грешна и зла Земя. Наивна до глупост, щом трябва да повярва и прости, с успокояваща красива, детска усмивка от която боли. Боли от красота понякога. Наистина! Няма друг непознат, човек с който толкова да съм искала да се сближим, да станем приятелки. Струваше ми се невъзможно. После, съвсем неочаквано, в резултат на случайни събития се случи точно така. Имам само две най-най-истински и близки приятелки, които са ми като сестри - така ги чувствам и те мен също. Деси е едната. Лошото е, че вече няколко години е накрай света - в Чикаго и няма изгледи скоро да си дойде. Животът ни пръсна по всички краища на света.....

Добави в Svejo

Десислава

Ще ми се пак да си сложа някоя сюрреалистична картина - може би отново на Дали. Сега е моментът, че компа ми е тук, от утре ще го няма за доста време, а на другия ги нямам и ще ме мързи да ровя...

Тази реших да бъде!

Напомни ми за Деси... Най красивата жена на света и най-финото и нежно създание! Такава картина й подарихме преди години за един рожден ден. Къде ли си Деси...? Какво ли правиш сега? Как си, добре ли си? Дано Господ ти помага навсякъде и във всичко. Дано си много щастлива. Как ми се ще да те видя, а е невъзможно. Плаша се от мисълта, че може и никога повече да не те видя. Дано си добре там, накрай света....

Добави в Svejo

Стари спомени

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.

Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!

Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.

Добави в Svejo

Честит Рожден ден, Радостче :)

...на 23-ти беше...6 годинки... Да си много щастлива, много усмихната, както и до сега и като името си - много радостна...

Четит Рожден Ден, Радостинче!

Добави в Svejo

За малко

Събудих се в грозен, уродлив, ужасен свят! Отворих очи, огледах се и заплаках. Болката скова всеки мускул, всяка клетчица от тялото ми, облада ме неизмерима с нищо тъга и носталгия по онзи, другия свят. Плаках с часове, затварях си очите с надеждата, че щом ги отворя пак, този ужасен свят ще е изчезнал и на негово място отново ще се е възцарило тихото спокойствие, сладката омая, красотата от подухващия от някъде ветрец... Пак ги отворих, и всичко си беше там - стени, които напират над мен и под мен да се слеят, изкривен до гротеска образ от телевизора...Реалността боли...и тялото, но не толкова, душата как боли.... Страх ме е да не остана да живея там, в този чужд и студен свят на болка завинаги... За малко го видях и за сега ми стига... Сега съм си пак тук, при спокойната река, която отива незнайно на къде и просто милва с водите си потопените ми в нея боси крака... но плащам много за да си стоя тук на припек... трябва да се върна и някак си да си оправя и изчистя онзи ужасния свят, та да може да стане по-приемлив за живеене...а как? Това още не знам! В грозния свят все пак имаше нещо - повечето хора казват, че той е истинския, а аз живея в красива лъжа... не знам дали е така...те пък не са виждали моя...Как могат да преценят. Ето, аз, макар че съм виждала и двата не мога. А те как могат? Все пак ми се иска да отида една крачка по натам и да изследвам, може пък да намеря нещо, заради което си заслужава да се изтърпи тази ужасна грозота... може пък да има нещо... Страх ме е, каквото и да говоря!

Добави в Svejo

Обяснение

В предишния с пост сложих стихотворение, което вече съм слагала. Но точно днес, точно то е най-подходящо за това прословуто "начало" и "пробуждане", тъй че трябва да го има! Трябва да ми напомня в оставащите дни на мрак и тъмнина, че ще дойде зората, че това е просто кошмар от който един ден ще се събудя. Дано!

Добави в Svejo

Събуди се - повторение

Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

Добави в Svejo

Начало

Не стана както си го мислех. Трябваше 16-ти да бъде денят на началото.... но нищо - ще бъде 19-ти т.е от утре ще бъда съвсем на чисто, съвсем без нищо, съвсем сама и съвсем не знам какво и как ще бъде всъщност. Нищо. Важното е, че ще го бъде. Иде новото начало.

Тази снимчица хич не е подходяща, но тъй като на този комп нямам други, а и тъй като от утре ще изглеждам и ще се чувствам като горкият смачкан пингвин... та, може и да е подходяща :)

Добави в Svejo

Лошо

.... лошо. Проблеми със зъби...

Проблеми със всичко...

И пак това чувство, че всичко е крайно безсмислено...Няма ли да има край?

Добави в Svejo

Към Музата

Къде си музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?

Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме?
Едва ли...Ела си! Ще изпием по кафе.

Ще ти разказвам своите неволи-
какво сега държи ме да не спя.
Нещастия и щастия, раздели
и слепи страхове ще споделя.

А ти ще ме поглеждаш изпод вежди,
склонила мигли ще ме разбереш.
В сърцето ми ще посадиш надежди,
наместо тръните от лепкав скреж.

И тихо, неусетно ще ме отнесеш
във свят незрим на чудеса.
Мечти, желания ще донесеш,
ще литнем в чудни небеса.

Ела си Музо! И не ме оставяй,
да бродя сляпо в утринта.
В часа, когато Слънцето се пали
тръгни! И да изчезнем без следа.

Добави в Svejo

Цветни щуротии

Тази нощ ще си инсталирам Debian :)

И без това утре трябва да изляза от къщи преди 7.30, което означава, че трябва да стна не по-късно от 6 часа, което пък не ми се вижда възможно да се случи. Най-добре изобщо да не заспивам. Утре все някак ще изкарам.

За утре имам да инсталирам 6 компютъра - с Windows XP, MS Office пакети, антивирусни програми и допълнителен софтуер.

И вече ще имам по веднъж в седмицата един ден извън София командировка, за профилактиката и поддръжката им. Което хич не е лошо. Ако има и допълнителни командировъчни :)

Добре че от Microsoft ми пратиха наскоро Service pack 2 - спестява ми доста време:) От ей тук може да се поръча - безплатен е и го пращат много бързо по пощата при мен дойде за няколко дни :)

Debian-а ще го инсталирам на виртуална машина VMwre 5. Супер! Ще науча нова операционна система! Ама SUSE трябва да понауча също, че интернетския сървър е на SUSE. Ама по-натък това.

Наименованието Debian (навсякъде из текста) е също и линк към сайт от където може да се свали и да се научат много неща за Linux -а и за начина за инсталирането му. Ако някой път се чудя от къде да си сваля или да прочета нещо - ето от къде :)

Яаа ... че шаренко станаа - използвах почти всички цветове в тая велика глупост, дето я написах ... ха-ха-ха :)

Добави в Svejo

Радостина

Това е племенницата ми Радостинка!

Много готино хлапе :)

На 23-ти другия месец ще стане на 6 годинки!

Добави в Svejo

Безлюбовие

Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди,
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак.

Всяка мечта бе поругана,
всяка мисъл - във клетка затворена.
Любовта като скитник остана,
да стои пред вратата залостена
на крепостта Безразличие.

Ето, чуваш ли - с вопли сподавени,
трепереща от вятъра навън -
как нашепва с думи забравени
стари спомени с привкус солен
на омайващи морски целувки?

Всяка мисъл бе опит за ласка
всяка дума бе късче от вечност.
И надежда, бездушната маска
да изтрие със обич, със нежност -
бе всяко докосване.

Напразно - Мракът я погълна,
Невъзможна се оказа Радостта.
Една усмивка върху устните замръзна,
скова я вятърът на Лудостта,
известна като Безлюбовие.

Добави в Svejo

И още....

една-две от перфектните снимки...

а тук има още много...

Добави в Svejo

Уловени мигове

Попаднах на страхотни перфектни съвършени снимки! Много красота, събрана на едно място!

повече тук

Добави в Svejo

Без отговор ... за сега

Ще успея или няма да успея? И искам ли да успея или не искам? Също така - мога ли да успея, в състояние ли съм, по силите ли ми е това, или не? И още имам ли въобще избор - мога ли да не успея? Толкова въпроси без отговор. Като почна ще видя, ама като хич не си вярвам? Незнам! Ще разцъфне ли едно ново начало или ще потъна в старото блато? Изгрев ли да чакам или залез? Незнам!

Добави в Svejo

Безизходица

Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам.
Изтръпнах вече от очакване.
И на какво?
На нищото.
Отчаяна, обезверена
се лутам в лабиринта на живота.
Но Ариадна някак си забрави,
да ми даде спасителната нишка.
Забрави или не поиска?
Остави ме във самота да моля Бога,
(защото друг не може да помогне).
Към свободата пак да ме възвърне.
Кога?
Навярно никога.
Безпътица.
Увяхнало, изпепелено време.
И нафталинен мирис.
Навсякъде наоколо.

Добави в Svejo

Още Дали...

Как само звучи :) Още? Дали.....

Добави в Svejo

Зимно ухание

Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.

Иди си утро! Нека бъде нощ!
За да потъна в нейната утроба.
За прилепа денят е лош -
как да избягна тъжната прокоба:

да виждам само чернота пред мен,
да не усещам слънцето как гали,
да бягам от деня зелен,
преследвана от страшни Хали.

За светлина, любов и тишина
до болка тиха вечно да копнея.
Залеят ли ме във средата нощта
уплашена, във ъгъл да се крия.

Къде е майчината обич, нежна,
която да ме приласкае?
Пролет е, но пролет невъзможна,
щом на зима въздухът ухае.

Добави в Svejo

Господ помага

Благодаря ти Господи! Ти никога не ме изоставяш. Пращаш ми трудности, но нали чрез тях се учим да сме хора. Подлагаш ме на изпитания, но никога повече от колкото мога да понеса. Когато ситуацията ми се струва безнадеждна и без изход ти сътворяваш някакво чудо и ме избавяш от бедата! Благодаря ти Господи! Понякога, в най-черните дни ми се е струвало, че си ме изоставил, отвратен от греховете ми, но когато изпадна в истинска беда, ти винаги намираш начин да ме измъкнеш и да ми помогнеш. Удивлявам се, как наистина няма край твоята сила и как понятие, като "невъзможни неща" пред твойта воля престава да съществуват. Благодаря ти Господи, че за пореден път ме спаси! Не ме изоставяй никога! Аз съм Нищо без теб!

Добави в Svejo

Салвадор Дали

Вчера гледах един календар с картини на Салвадор Дали. Много яки картини! Реших да сложа и една тук.

Добави в Svejo

Събуди се

Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

Добави в Svejo

Да поискаш

"Ако се считаш за разбит - ти действително си разбит.
Ако си мислиш, че няма да посмееш - значи ти няма да се решиш.
Ако искаш да спечелиш, но мислиш, че няма да можеш,
то почти сигурно е - ще загубиш.
В битките житейски не винаги ще побеждава
най-силният или най-бързият.
Но рано или късно този който побеждава

е този, който се смята на това способен."

Добави в Svejo

Вик от вътре

Нещо напира да излезе, а аз не го пускам. То крещи: "Свобода! Пусни ме, моля те! Не издържам вече в този затвор, уморих се. Красив е затвора, но аз искам простора." То крещи, но напразен е неговият вик. Чувам го, но много отдалеч и почти не го разбирам. Говори ми на някакъв непознат език и аз не съм способна да го разбера. Не и днес! А иначе този вик ме изпълва с възторг, защото усещам в него някакво красиво, възторжено утре, но сега е днес и всичко е черно.

Добави в Svejo

Можеш ли?

"Можеш ли сам да си дадеш твоето добро и зло и да окачиш над себе си скрижалите на своята воля? Можеш ли да бъдеш сам съдник над себе си и отмъстител на твоя закон? И до днес ти страдаш от присъствието на многото, ти, едничкият: и до днес все още е запазена целостта на твоята смелост и надежди. Но един ден самотнността ти ще те изнури, един ден твоята гордост ще се сломи, а твоята смелост ще започне да се клати като стара сграда, преди да рухне. Тогава ти ще простенеш "Аз съм самотен". Има чувства, които искат да убият самотника. Не успеят ли да постигнат целта си, тогава самите те трябва да умрат! Ала ти в състояние ли си да бъдеш убиец?"

Фридрих Ницше

А тук:

Речите на Заратустра - За трите метаморфози :)

Добави в Svejo

Взех решение

Да се освободя!

Време е червеят да престане да пълзи, да му поникнат крила и да се превърне в пеперуда.
Време е да се освободя от оковите и да изляза иззад решетките, зад които съм се скрила. Време е за свободен полет. Трябва да има и друго решение и друг начин на живот, носещ удовлетворение. Трябва да го намеря какъв е. Защото иначе попадам в задънена улица, без връщане назад.

16-ти декември е датата!!!

Добави в Svejo

Заслона на Страшното Езеро

А ето го и самият заслон. Като пристигнахме, заварихме там и други туристи, които се бяха сетили да запалят печката и беше топличко :) На следващият ден минахме през БАК и си слязохме през Мальовица. Сега имам мускулна треска, естествено :) Но беше хубаво. Наистина.

Добави в Svejo

Страшното Езеро

Това е снимка от Страшното езеро, Рила. Там ходих в събота и неделя. Доста походихме, направихме нощен преход от Мальовица до Страшното езеро и преспахме в заслона там.

Добави в Svejo

Котки

А това са готините котки на Мая и Балев! Салем, Жан-Мишел и Тигра. Много готини котаци.
Те гледат 4 котки и един заек!

Добави в Svejo

Размина се...

... срещата ми с неизвестното. Но няма значение. Аз го приех, това е по-важното. Приех, че може да се случи, без значение, че може би беше безумие. И без значение, че можеше да не изкарам още дълго време. Поех риска и това е важното в случая. Има надежда. Не съм страхливка и не се побоях и да умра ако трябва, което беше най-вероятно да се случи, защото перспектиива нямаше. Но точно в такива мигове на безперспективност, Бог награждава за смелостта. Награждава с неочаквано решение или с чудо. В случая ме върна обратно, но твърдо вярвам, че ако не беше ме върнал, щеше да измисли друго решение за мен и нямаше да ме изостави. Не изневерих на себе си, не се пречупих, не се предадох и не се продадох. Може и да беше неправилно решението, което бях взела, но си поех отговорността да се случи и най-лошото, но да не спра да го отстоявам.
Възможно е и да беше безмислен Инат, възможно е и да бях в грешка, за което съжалявам, но другото ме радва. Някои хора се предават пред страха от неизвестното и си остават там където са, въпреки че ако го приемат може да им се случат страхотни неща. Но не смеят да опитат. Аз все още не съм в тази категория хора. Затова се радвам. Иначе - щях постепенно да се намразя, да се скрия в черупката си и да стана непоносима за самата себе си.
А утре отивам да бера гъбки. Дано да има :)

Добави в Svejo

Честит Рожден Ден, Криси!

С малко закъснение....

Беше на 8-ми ноември!

Да си жива, здрава и много щастлива!

Добави в Svejo

Време на преход

Вчера мина един от най-гадните дни в живота ми. Дано скоро нямам следващ такъв. Старото и Новото се сблъскаха. И дано е за добро. И дано е вярно това, че след като затвориш една врата, автоматично се отваря нова, освобождава се енергия, достатъчна да може новото да стане възможно. Ако не е така, съм загубена. Или може би не. Мога да разчитам общо взето само на Божията помощ, а тя ще ми трябва много. И тя е всемогъща и всеобхватна и не осъждаща. Не ме е страх от новото, не се притеснявам да рискувам. Нищо, че не се знае то добро ли ще бъде или зло. Нищо, че от старото поне знам какво да очаквам, а сега вече и това не знам. Не знам утре къде ще спя, не знам ще се храня ли утре, нищо не знам. И това си има своя чар :) Или ще оцелея или няма - каквото трябва нека да се случва. Давам му пълен ход. Нека да се случва. Без друго по-стария начин не ми е възможно да живея. Ако не съумея и по нов начин да го сторя, най-добре да си ходя. И без това голям смисъл от присъствието си тук не виждам.
Дано това за Доброто и Злото се окаже вярно. Господи, помагай! Страх ме е!

Ще стане! Имам вяра имам воля. Трябва да стане!

Добави в Svejo

Кристина

А това е племенницата ми Криси!
Криси е най-очарователното създание на този свят!

Според мен и не само :)

Добави в Svejo

Снежно настроение

Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.

Бродят сенки из сънят ми, слепи,
блъскат се, говорят ми, крещят.
Ако знаят колко са нелепи,
щяха да си легнат, да заспят.

Но за тях това е живата реалност
и единствен свят, живот, мечти.
Не усещат цялата баналност,
да живеят винаги "почти".

Искам да усетя аромат на пролет,
въпреки че вън вали, вали.
Да се възхитя от птичи полет
и да полетя сама дори.

Но съм прикована здраво към земята
земни мисли, чувства, суети.
От високо птицата ми мята,
да политна с нея, но уви

да живея както искам съм безсилна,
слаба и нещастна, без мечти.
Всяка болка казват е родилна,
ала болка ли отново ще роди?

Добави в Svejo

Странно

"Странно! Как започваш да разбираш другите, когато сам затънеш до гуша в калта. Когато се чувстваш добре не ти идват такива мисли в главата."
Ерих Мария Ремарк

A за когато имам време и желание да чета - една прекрасна on-line книга на Ремарк:
Време да се живее и време да се мре

Добави в Svejo

Заблуда

В безлунна вечер без цел си вървях
пътеката се виеше отпреде.
Насред гората изворче видях -
една сърна да пие се наведе.

Луната кръглолика се показа
подухна топъл пролетен ветрец,-
"Чудесна нощ!" - сърничката ми каза,
разпръсна сребърен прашец.

И занемяла от почуда
със питащ поглед и застинало лице,
помислих си - "Дали не е заблуда?"
с изтръпнало в очакване сърце.

И пожелах си да се случи чудо.
Говорих за надежди и любов.
Умът ми завъртя се лудо,
дори луната чу отчаяния зов.

Побягнах през гората като луда,
над мен валеше сребърен прашец.
И слънцето опитах да събудя,
да дойде върху приказен жребец.

Помислих си че вярата ми в ангели
не е илюзия, не е лъжа.
Ала звездите от небето бяха паднали -
да ги намери никой не можа.

Пресъхнало бе изворчето лунно,
пътеката превърна се в змия.
А аз се влачех през гората мудно
унила след поредната лъжа.

Магията се развали - заблуда.
Разпръсна се, превърна се в тъга.
Сърничката погледна ме с почуда
и скри се в призрачна мъгла.

Добави в Svejo

Боб Марли

И с картинките всичко се изясни вече :) Чудесно, чудесно!
А Боб Марли пуши с такава наслада.....ммммм
Благородна завист се пръква в сърцето ми и събужда ако не друго, то желание и аз да направя нещо по въпроса... хехехе :)

А за Боб Марли - повече във линка зад картинката !!!

Добави в Svejo

Не се страхувай

Не се страхувай!
Аз съм с теб. Ще бъда вечно.
Защото те обичам, ще съм бяла.
Усмихва ни се бъдеще далечно
и нищо не говори за раздяла.

Не се страхувай!
Аз съм с теб. Не ще си тръгна.
Защото те обичам, ще остана.
Безплътна сянка в мрака се промъкна,
докосна те, изграчи като врана.

Не се страхувай!
Аз съм с теб. И не е късно.
Защото те обичам ще успея,
видениeто черно да отблъсна,
душата ти измръзнала да сгрея.

Не се страхувай!Аз съм с теб.
Мечта заветна.Защото те обичам ще изгрее
над бездната дъгата седмцветна,
сърцата ни в едно сърце ще слее...

С това стихче слагам началото на този блог.
За какво ще пиша - още не знам.
Както личи и от заглавието - най-вероятно - за всичко и нищо ...
...за нещата, които ме вълнуват...
...интересни неща, които не искам да забравям или да си припомня, ако все пак забравя...
...линкове към интересни места в интернет, които ще посещавам често...
...и изобщо - дневник, какъвто е и замисъла блоговете...

Аз не съм от хората, които споделят лични неща и каквато и да е лична информация, общо взето за мен никой нищо не знае, дори и най-близките ми хора знаят малко - просто съм такъв човек...
...може да опитам да го надмогна това, но до каква степен и в какви граници - още незнам...

Просто не бих могла, си мисля сега, да направя вътрешният си свят общодостъпно място, но кой знае...

Успех в блогването си пожелавам! :)

Добави в Svejo