сряда, февруари 28, 2007

Любимо цитатче (едно от...)

Всеки от нас създава личен сън за себе си, но хората преди нас са създали голям външен сън, сънят за човешкото общество. Външният сън или сънят на планетата е колективен сън на билиони сънуващи. Големият сън включва всички правила на обществото, неговите закони, религии, различни култури и начини на съществуване. Цялата тази информация, съхранена в нашите умове, е като хиляди гласове, говорещи ни едновременно. Толтеките наричат това митоте. Истинската ни същност е чиста любов; ние сме живота. Истинското ни аз няма нищо общо със съня, но митоте ни пречи да видим това, което сме. Когато погледнете съня от тази перспектива, и ако сте осъзнати за това, което сте, ще видите безсмисленото поведение на хората и ще ви стане забавно. Това, което за всички останали е голяма драма, за вас става комедия. Виждате как хората страдат за неща, които не са важни, които даже не са реални. Но ние нямаме избор. Родени сме в това общество, израстваме в него и се учим да бъдем като всички останали, играейки безсмислено през цялото време, съревновавайки се с чистото безсмислие.

....от кой ли беше цитата, а ??? ... няма да кажа... :)

Колелото на времето

....Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново.
В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавнаминал, в Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето.
Но беше някакво начало...


Този пасаж присъства в началото на всяка от книгите на "Колелото на времето" на Робърт Джордан... Препрочитам ги в момента за да си ги припомня, преди да прочета 11-та, дето излезе наскоро :) Сега чета 9-та - "Сърцето на Зимата"....

понеделник, февруари 19, 2007

Без думи...

Отвъд смъртта

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени бързо отключих,
защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
Нова Генерация

Прозрение

Ако искаш да ти се случват неща, които никога не са ти се случвали, трябва да правиш неща, които никога не си правил.

...son libres...

"Lo que se espera de ti es que digas a quienes te rodean: ‘?Ustedes son libres, pueden volar por cuenta propia! Ya tienen la informacion necesaria, ?que mas esperan? Actuen impecablemente y veran como la energia encuentra un modo de encauzarse’. "
Carlos Castaneda
"Това което се очаква от теб е да кажеш на тези около тебе - Свободни сте, можете да летите сами! Вече имате необходимата информация - какво чякате?Действайте безупречно и ще видите как енергията намира начин да се канализира."

петък, февруари 16, 2007

За пушенето ...от Джеси

Джеси си отиде...Вчера беше погребението...Болката от загубата на приятел не е сравнима с нищо...Страхотна, добра, умна, обичаща свободата,природата, The Doors...Placebo...да играе генерал...
....шумна ...и внимателна, деликатна ...и груба, идеалистка, вегетарианка...с различен лак на всеки пръст, мила...и провокативна...различна...
Искам да си спомня за нея с една от последните й публикации в "Новинар"...



Аз пък ще си пуша! И какво, в затвора ли ще ме вкарате?! И там ще си пуша! Като в стария виц, чийто герой дори секс прави така, че устата му да е свободна, за да ПУШИ! Или като в "Особеностите на руския лов и риболов", където Генерала даже и като плува, пуши... И ми писна депутати и министри да ми налагат нехаресвани и непосилни за мен правила и ограничения! Без някой да ни насилва, нашите политици предадоха атомните ни реактори и не им пука, че още от това лято цената на тока ще трябва да се увеличи поне с 24-30%...
Продължиха с идиотския акциз върху домашния алкохол и са глухи и слепи за протестния вой на народа...
Сега искат да ми наложат, на мен и на половината от останалите в държавата българи, тотална забрана да пушим другаде, освен у дома...
Което е идиотско! Никой не им ги иска, но те се навеждат и предлагат задниците си, нашите политици...
И ни замазват очите, че това било задължително, за да ни харесат НАТО, САЩ, Европейският съюз. Аз пък не искам да ме харесват по този слугински и евтин начин! Аз искам да ме харесат, защото съм упорита в отстояването на моите, нашите, българските ценности, богатства и традиции! Не че тютюнопушенето е кой знае каква ценност или богатство, но поне имам правото да бъда официално запитана и да ми преброят гласа, че съм против тоталната забрана за пушене на обществени места! Статистики много, една от тях е, че всеки втори български лекар е пушач. Щом лекарите са избрали този сладък порок, кой и как тогава ще ме спечели за глупавата кауза?! Освен това човешката история непрекъснато доказва, че забраненият плод е най-сладък. Може би това е идеята на нашите политици - да избутат на предни и печеливши позиции бизнеса с тютюна у нас? Едва ли се надяват, че пушачите драстично ще намалеят по тези географски ширини. Или че хазната ще започне да се препълва от глобите, наложени на проклетите пушачи и проклетите кръчмари. Да предположим, че държавата създаде подобаващия многоброен и репресивен апарат, който ще ни преследва денонощно и навсякъде, за да ни глобява - че варим ракия, че пием домашна или пафкаме тютюн извън собствения ни дом. Тогава милата ни родина най-сетне ще е изпълнила пророчеството от култовата филмова реплика "роднина, милиционер, роднина, милиционер"...
Но може пък идеята на родните политици да е съвсем друга. Може би това е тест - колко и какви лишения, ограничения и непосилни плащания ще издържи българинът. Който не издържа, обикновено хваща пътя...
А като не останат българи, държавата може да смени името, имиджа, столицата, само политиците ще останат същите. Старите продажници! Защото те пишат законите, но са над тях и въпреки забраната за пушене на обществени места може да се обзаложим, че в кабинетите и кулоарите на парламента пак ще се дими. И то по стар навик - не с оригинални цигари, чиито производители плащат акциз, а с цигари без бандероли, които са стожерът на контрабандата и на сивата икономика...
Но пък спри, сърце, може би идеята на българските политици е съвсем различна и смела. Може би те са решили забраната да е само за пушене на тютюн и като компенсация да легализират пушенето на марихуана например. Или опиум, ако решим да се съблазняваме с Афганистан например...
Тогава вече ще е различно, непушачите няма да страдат и да вият, че дробовете им се пълнят с чернилка, защото тревата напушва, дори да не я пушиш, а като напушва, забравяш за тегобите и неудобствата. Така българите ще сме щастлива, усмихната и обичлива нация. Това ще ни спечели завидно място в световната история. Което ще е още по-непоклатимо заради революцията за масова легализация на леките наркотици. Но пък аз ще продължавам да си пуша! От всичко и по много, и навсякъде:)
Джеси...

Сбогом Джеска...Никога няма да те забравя!

вторник, февруари 13, 2007

Черен 13-ти вторник

Отиде си един страхотен човек...
Сбогом, Джеска...
Господи, защо най-добрите хора си отиват най-бързо от тази земя????
Нямам сили да напиша нещо повече... :(