....следва от тук ....
Така постепенно истинното Слово е било заменено от заместители, а веднъж като се е подхлъзнало човечеството по тази плоскост, непрекъснато са се измисляли заместители на заместителите, до такава степен, че онова истинско, номинално, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Словото и Думите до такава степен се е изгубило, че се е изубила и неговата мигновеност и магичност.
И сега Словото, разбирано не само като думи и реч, а и като логос, понятие, мисъл твори реалност, но тя не е мигновена, както е била по-рано. Толерансът от време, който разделя произнасянето, респективно мисленето с понятия е толкова голям, че на хората трудно им се удава да свържат връзката между помислено/ произнесено Слово и реализирането му. Липсата на осъзнаване на тази връзка, както и на “линията на времето”, която разделя двата акта – на произнасянето на Словото и на “творенето на реалността”, които преди са били едно цяло – мигновено “Словотворене на ралността” водят до създаване на “неживо”, немагическо”, ежедневно, тонално слово...
Вследствие на това, съвременният тонал може да се представи като съвкупност на изкуствени “неживи” тонални светове, насложени един върху друг. Съвременният тонал се усложнява все повече и повече от непрекъснато роящи се “недействителни” изкуствени светове, които се преливат и възпроизвеждат като миязми.
И все пак, магическата субстанция на Словото съществува и сега. Както и неговата противоположност – магическото Мълчание.
Един от странните и скандални начини, по които се предизвиква магията на Словото и които е останал непокътнат от чудовищното тонализиране на реалността, това са псувните, ругатните и обидите. Ако сложните, витиевати и купешки фрази са загубили връзката си с първоначалния исконен смисъл, то псувните, ругатните, осбения словесен изказ са все така директни, поразяващи, творящи определена реалност, що се отнася до преживяванията на този, към който са отправени. Не случайно ругатните са толкова разпространени едва от известно време: тяхната ограничена публична употреба става обществено приемлива през последното десетилетие, макар и все още да има задръжки множество думи и изрази, които не могат да бъдат използвани винаги и при всеки разговор. Общият признак за приемливост и толерантност е, например, използването на дадена ругатня в най-гледаното време по телевизията или в присъствие на деца.
Колкото повече расте усложняването на езика, толкова повече ще расте и нуждата от неговата ескалация при използване на псувни, ругатни и други обиди. Това има и пряка връзка с езика, който използват и конкретните индивиди. Колкото един индивид използва преднамерен, рафинирано лицемерен, изкуствено културен език и особено претенциите му към него да бъде използван също такъв език-заместител, толкова такъв индивид е далеч от истинското и магическото начало на Словото.
Край....
