Чувството за свобода е вътрешно усещане. А самата свобода е относително понятие. Хората често търсят неща извън себе си, когато единственото място където могат да ги намерят е вътре в тях самите.
четвъртък, май 31, 2007
сряда, май 30, 2007
Още три случайни мисли...
Не гледай назад с гняв, нито напред със страх, гледай наоколо си с разбиране.
***
Една от най-красивите компенсации в този живот е това, че е невъзможно искрено да помогнеш на някого, без да помогнеш на някого, без да помогнеш и на себе си.
***
Оптимизмът вижда възможности, а не препятствия.
неделя, май 27, 2007
Случайно избрани три....
...кратки мисли, които докосват....
"Ако не постигнеш желаното, понякога това е голям късмет"
***
"Човек може да получи само толкова, колкото счита за възможно. Носи в себето представата за целта на твоето пътуване и търси неговото реализиране"
***
Ако знаете какво търсите е по вероятно да го намерите"
Ха!
Съдбата обича намиганията - някъде около 1766 година Моцарт не е приет в академията, която сега носи гордо неговото име.
Когато си на дъното
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
събота, май 05, 2007
Една картинка...
...че нещо много думи станаха... плюс това е пролет и този факт трябва да се уважи някак... цветенце, пчеличка...пролет е :)Дирски прелести: Познание
Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само междинно звено между две тъмни нощи. Милиони хора сами са понесли тежки кръстове, те са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят :"Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".
Но светът е абсолютно неутрален. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята.
Помнете, че не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!". Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивено от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин, то ще стане любяща майка за вас. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
Да узнаете това-значи да познаете бога. Познайте това чувство, това великолепно и пронизващо чувство, че съществуването ви обича, съществуването ви помага, защитава ви; изпраща ви непрекъснато бесчислени благословии. Съществуването е милостиво към вас, вие не сте чужденец, съществуването е вашият дом...
ПЪТник
ПЪТник
неделя, април 29, 2007
Дирски прелести: Словото - II
....следва от тук ....
Така постепенно истинното Слово е било заменено от заместители, а веднъж като се е подхлъзнало човечеството по тази плоскост, непрекъснато са се измисляли заместители на заместителите, до такава степен, че онова истинско, номинално, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Словото и Думите до такава степен се е изгубило, че се е изубила и неговата мигновеност и магичност.
И сега Словото, разбирано не само като думи и реч, а и като логос, понятие, мисъл твори реалност, но тя не е мигновена, както е била по-рано. Толерансът от време, който разделя произнасянето, респективно мисленето с понятия е толкова голям, че на хората трудно им се удава да свържат връзката между помислено/ произнесено Слово и реализирането му. Липсата на осъзнаване на тази връзка, както и на “линията на времето”, която разделя двата акта – на произнасянето на Словото и на “творенето на реалността”, които преди са били едно цяло – мигновено “Словотворене на ралността” водят до създаване на “неживо”, немагическо”, ежедневно, тонално слово...
Вследствие на това, съвременният тонал може да се представи като съвкупност на изкуствени “неживи” тонални светове, насложени един върху друг. Съвременният тонал се усложнява все повече и повече от непрекъснато роящи се “недействителни” изкуствени светове, които се преливат и възпроизвеждат като миязми.
И все пак, магическата субстанция на Словото съществува и сега. Както и неговата противоположност – магическото Мълчание.
Един от странните и скандални начини, по които се предизвиква магията на Словото и които е останал непокътнат от чудовищното тонализиране на реалността, това са псувните, ругатните и обидите. Ако сложните, витиевати и купешки фрази са загубили връзката си с първоначалния исконен смисъл, то псувните, ругатните, осбения словесен изказ са все така директни, поразяващи, творящи определена реалност, що се отнася до преживяванията на този, към който са отправени. Не случайно ругатните са толкова разпространени едва от известно време: тяхната ограничена публична употреба става обществено приемлива през последното десетилетие, макар и все още да има задръжки множество думи и изрази, които не могат да бъдат използвани винаги и при всеки разговор. Общият признак за приемливост и толерантност е, например, използването на дадена ругатня в най-гледаното време по телевизията или в присъствие на деца.
Колкото повече расте усложняването на езика, толкова повече ще расте и нуждата от неговата ескалация при използване на псувни, ругатни и други обиди. Това има и пряка връзка с езика, който използват и конкретните индивиди. Колкото един индивид използва преднамерен, рафинирано лицемерен, изкуствено културен език и особено претенциите му към него да бъде използван също такъв език-заместител, толкова такъв индивид е далеч от истинското и магическото начало на Словото.
Край....
събота, април 28, 2007
Дирски прелести: Словото - I
Магическо Слово, Табу и Евфемизми
“В началото бе Словото”. В случая става въпрос не за библейската слово и истина, а за Истината въобще. Защото между Слово и Истина е нямало разлика някога.
Някога, някога Словото е творило реалност мигновено, радикално и тотално.То е било наистина страшно в своята неотменна действеност на мига, а поради това и магическо.
Древните същества непрестанно са знаели и чувствали, изпитвали и на гърбовете си неговата магичност. Словото и Думите са се произнасяли със своето истинско, единствено и буквално значение. Нещата са били назовавани и тутакси са се случвали, защото значението им е било истинно и единствено или номинативно (назователно, наименователно). Думите са обозначавали директно и неопосредствено реалността. Затова и Словото е било самата Истина!
Ако можехме да се потопим за миг отново в онези Времена, когато произнасяйки Слово веднага, мигновено и начаса ни връхлита Истината, не би било трудно тогава да се разбере, че и Мълчанието също е било магическо, изпълнено със страховита сила.
Постепенно нещата са се развили така, че по някаква причина нуждата да се общува “по-безопасно”, “по-ежедневно”, или пък невъзможността да се понесе мигновено проявяваща се действена магия на Словото, или пък страшното и непоносимо напрежение на Мълчанието в момента преди да се проезнесе вярното Слово, или пък друга някаква причина е довела до нуждата да се общува по - малко "опасно"
Поради страха от грешно произнесено Слово и последващия ужас от творящата се мигновено реалност, се появява строга забрана, за произнасяне на определени Слово или Думи. Така се е появило Табу-то, чието нарушаване се е смятало за осъдително, отвратително, фатално. Само вождовете и жреците са имали право да налагат табу. Табутата са се отнасяли до забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, за публично използване на определени думи, жестове и пр.
Така, в момента преди да се произнесе Слово, от което няма как после да се откажеш, нито да поправяш многократно в “порочния” човешки ум, в колкото и малко количество да е бил тогава се е зародила идеята да се използва с “по-безопасен”, “по-благовиден” заместител на исконното, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Думите... Така се появяват ЕФЕМИЗМИТЕ. Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за другите може да звучи обидно, раздразнително или обезпокоително. Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. ... Източник:ЕОА
четвъртък, април 26, 2007
Карта Таро: Бреме
Ето тази карта ми се падна:Истинная жизнь человека — это путь, идя по которому, он освобождается от лжи, навязанной ему другими. Обезоруженный, обнаженный, естественный — он такой, какой есть. Это вопрос бытия, а не становления. Ложь не может стать правдой, личность не может стать вашей душой. Невозможно сделать несущественное существенным. Несущественное остается несущественным, а существенное остается существенным — они не превращаются друг в друга. Стремление к истине — это не что иное, как создание еще большей путаницы. Не нужно достигать истины. Ее нельзя достичь, она уже есть. Нужно только оставить ложь. Все цели, идеалы, идеологии, религии, исправления и улучшения — это ложь. Остерегайтесь их. Осознайте тот факт, что в вашем нынешнем состоянии вы — это ложь, управляемая и культивируемая другими. Гнаться за истиной — значит отвлекаться и откладывать. Так вы скрываете ложь. Увидьте ложь, загляните в глубину лжи вашей личности. Потому что видеть ложь — значит перестать лгать. Перестать лгать — значит больше не искать истину. В то мгновение, когда ложь исчезнет, возникает истина во всей своей красоте и сиянии. Когда вы видите ложь, она исчезает, и то, что остается, — это истина.
Osho This Very Body The Buddha Chapter 6
Комментарии:Когда мы несем груз того, что мы должны или не должны делать, навязанный нам другими, мы становимся похожими на этого оборванного, борющегося человека, который пытается вскарабкаться в гору. «Иди быстрее, будь усерднее, доберись до вершины!» — кричит глупый тиран, которого этот человек несет на своих плечах. Голова тирана увенчана королевским петухом. Если сейчас вам кажется, что жизнь — это борьба с колыбели и до могилы, может быть, настало время расправить плечи и посмотреть, не лучше ли будет без этого типа на плечах. У вас есть свои вершины для покорения, свои мечты, которые вы хотите воплотить. Но у вас никогда не хватит энергии для этого, пока вы не освободитесь от всех ожиданий, которые вы собрали у других и теперь считаете своими. Может быть, они существуют лишь в вашем уме, но это не значит, что они не могут вас тяготить. Настало время освободиться от тяжести и предложить другим идти своей дорогой.
Комментарии:Когда мы несем груз того, что мы должны или не должны делать, навязанный нам другими, мы становимся похожими на этого оборванного, борющегося человека, который пытается вскарабкаться в гору. «Иди быстрее, будь усерднее, доберись до вершины!» — кричит глупый тиран, которого этот человек несет на своих плечах. Голова тирана увенчана королевским петухом. Если сейчас вам кажется, что жизнь — это борьба с колыбели и до могилы, может быть, настало время расправить плечи и посмотреть, не лучше ли будет без этого типа на плечах. У вас есть свои вершины для покорения, свои мечты, которые вы хотите воплотить. Но у вас никогда не хватит энергии для этого, пока вы не освободитесь от всех ожиданий, которые вы собрали у других и теперь считаете своими. Может быть, они существуют лишь в вашем уме, но это не значит, что они не могут вас тяготить. Настало время освободиться от тяжести и предложить другим идти своей дорогой.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
