Йога вицове

Научих няколко интересни вица за йоги:)

Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е.

- Йога - отговаря човека.

- А вярно ли е, че вие йогите можете да правите всякакви чудеса?

Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата.

- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!

***

Две девойки си говорят. Едната се заглежда в ръцете на другата и й казва:

- Муцка, ти що непрекъснато си гризеш ноктите? Виж на какво са ти заприличали ръцете. Да знаеш, това всичкото е от стреса. Що не вземеш да се занимаваш с нещо? Чувала съм, че ако се занимаваш с йога, всичко ще ти мине...

След няколко месеца двете се срещат отново. Девойката с изгризаните нокти този път е с идеален маникюр.

- Видя ли, ма? Казах ли ти, че йогата ще ти помогне?

- Помогна ми и още как. Сега спокойно си гриза ноктите на краката.

И една информация, която прилича на виц за йоги, а всъщност е.... истина:) ... ако се вярва нa actualno.com

Тригодишна немска овчарка, живееща в Индия, се занимава с йога.

Кучето Хритик прави упражнения под зоркото око на треньора си Ранчи. Когато се родило, то било много слабо и собствениците му отделяли много внимание. Преди две години то започнало да имитира господаря си, докато той правел упражнения по йога, като следвал всичките му движения, включително и дишането.

Тогава стопанинът му започнал специално да го тренира. Сега двамата правят заедно упражнения всяка сутрин. Освен, че играе йога, кучето има и домашни задължения. То е вегетарианец и от всичко най-много обича папая и краставици, а не месо.

Добави в Svejo

Лятно време

От доста време не съм писала нищо тук...а имах планове.... :)
За това пък почернях като негър и съм почти ежедневно из гората, много е хубаво и спокойно и горещо....за това и нямам особено много време да седя пред компютъра, но пък така ми харесва...

Добави в Svejo

Красавица :)

Нали? :) Бих искала да сложа линкче към снимката, защото имаше още готини животинкитам, там, от където я взех,обаче ... вече не си спомням къде беше това...

И още двама много сладки гушльовци.... :)

Добави в Svejo

Вестници на вятъра

Тия дни се случи да посетя Белоградчишките скали. Наистина вълшебно място. И докато си обикаляхме и разговаряхме с приятели научих и една интересна дзен притча, която много ме впечатли:

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.

-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш Буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко Пробудени.

В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.

- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.

И ученикът се просветлил.

Добави в Svejo

Белоградчик, скалите...

снимка от: http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/fortress-belogradchik-bg

Бях тук тия дни. Много красиво, много величествено и силно място. Крепостта, скалите... Усеща се някаква магия, някакво вълшебство навсякъде наоколо. Едно такова натрапчиво усещане, сякаш от някъде ще изникне рицар на кон, или магьосник или красива девойка в бяла ефирна рокля... :)

Добави в Svejo

Музикално коте

Да, свиренето на пиано само изглежда много лесно...

... а всъщност си е доста уморително... :)

Добави в Svejo

Спиране на вътрешния диалог и трудностите

Какво представлява спирането на вътрешният диалог? Да останеш без мисли, да бъдеш в състояние на хармония и блаженство, да пребиваваш в медитация, да общуваш с бог, да бъдеш в покой - както и да го наречем - едно и също е - техника за възвръщане на загубената енергия и повишаване качеството на действията и възприятията.

Всъщност не е съвсем ясно какво точно означава да спрем вътрешния диалог и всеки си го тълкува различно. Може би спрян вътрешен диалог е състоянието когато се появява вътрешния наблюдател - когато наблюдаваме своите действия и света наоколо отстрани, без да водим постоянния мисловен разговор...

Има доста техники за спиране на вътрешният диалог, една такава е например описаната в книгите на Кастанеда походка на силата. Има и много други – например да останем безмълвни, фокусирайки вниманието си върху звуците в природата - тогава зрителната информация остава на заден план. Звуците в природата почти не се поддават на интерпретация - те са просто звуци и като фокусираме вниманието си върху тях, мислите рязко намаляват. Техниката е проста - задържаме вниманието си достатъчно дълго върху звуците и се получава.

Ето и още една техника - да насочим вниманието си към процеса на дишане, да усетим как вдишвайки, въздухът изпълва дробовете ни, после как издишваме... да се вслушаме в шума който придружава дишането... В момента в който обърнем внимание на дишането, вътрешният диалог автоматично спира.

И още една - да извършваме всяко едно ежедневно действие със повишено внимание. Например докато ядем – да обърнем внимание на това как държим лъжицата, или как я поднасяме към устните си, да усетим вкусът от храната, осъзнато, а не като автоматичен процес...когато си завързваме обувките - да обърнем внимание от коя обувка започваме, да се наблюдаваме как точно го правим, а не по навик, без да се замисляме...т.е. да следим с внимание всяко усещане, при изпълнението на което и да е действие. Изглежда лесно, но е трудно, защото забравяме, че сме решили да внимаваме, или пък не успяваме да впримчим вниманието си за дълго време в което и да е действие и това започна да ни дразни...

Когато на практика се опитваме да постигнем спиране на вътрешният диалог сме изправени пред определени трудности. Днес научих, че една от тези трудности си има и научно наименование. Нарича се пулсация на вниманието. Психолозите били установили експериментално, че вниманието ни не е непрекъснато, а се колебае постоянно, подобно на дишането. Ако фокусираме вниманието си върху нещо, след някакво време, което е различно за всеки - фокуса се губи. След още няколко секунди фокуса се връща. Тази пулсация е големия проблем пред практикуващите. Когато се опитаме да спрем вътрешния си диалог за частта от периода, в която задържаме фокуса на вниманието вътрешния диалог спира. Щом изгубим фокус, втората половина на периода, вътрешния диалог автоматично се възобновява и не осъзнаваме, че това се е случило. Когато изтече и тази половина на периода фокуса се връща, тогава осъзнаваме, че отново говорим със себе си и пак спира диалога. Тази пулсация се повтаря непрекъснато, като честотата й при различните хора е различна.

И наистина е така. И аз съм го забелязвала, при едни опити да спирам вътрешният си диалог, посредством фокусиране върху броене. Много е странно, но наистина така се получава - за момент спира, после пак е започнал, но ние не се усещаме, после като се усетим отново го спираме...точно като някаква пулсация...

Добави в Svejo

Прекрасни цветя

Още няколко прекрасни цветя от фотоалбума на setsunasky... толкова семпла и изчистена и и нежна красота...

В един предишен пост публикувах няколко снимки, но те са толкова много и всички са толкова прекрасни, че не мога да се въздържа и да не сложа поне още няколко....

Имам чувството, че мога да стоя и да ги разглеждам така със дни, без изобщо да ставам, направо са хипнотизиращо красиви... :)

Добави в Svejo

Като децата...

На много места, в много книги, включително и свещенни сме срещали този съвет - да станем като децата. Може би най-известното такова място е Библията, където Исус в прав текст казва - "истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно..."

С какво са по-различни децата? Мисля си, че с това, че те живеят тук и сега, в настоящия момент. Докато ние сме разкъсвани между миналото и бъдещето, не живеем никога сега, и пропускаме мига...

Децата нямат минало, те не носят товара на миналото на плещите си, свободни са от него. Бъдещето също няма някакъв реален смисъл за тях.
Това ги отличава от нас, порастналите деца, поне според мен.
Това и трябва да направим, за да станем като децата - да се освободим от миналото си, да освободим всичката енергия, впримчена там...

Добави в Svejo

Притча за двата вълка

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

Добави в Svejo

Цвете от злато

Това цвете е просто невероятно... Не разбирам от фотография и незнам по какъв начин трябва да се снима, за да изглежда така - като от злато...Но явно може... Фотографът е HuSha, и има наистина невероятно красиви снимки в албума си... и изобщо не би било загуба на време, да се разгледат, би било истинска наслада за окото... :)

Добави в Svejo

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Добави в Svejo