На никой не му се дава повече, от това, което може да понесе.
сряда, юни 20, 2007
неделя, юни 17, 2007
Ценно
"Мисълта създава формата, любовта я изпълва със съдържание, а волята я поддържа и така тя се материализира. При каквото и да било противоречие между тях, нищо възнамерено не може да се изпълни."
Шри Юктешвар
вторник, юни 12, 2007
Ядосваници :)
... писна ми да се да съм ядосана ...
... явно ти няма да спреш да ме ядосваш...
... затова аз ще спра да се ядосвам...
... явно ти няма да спреш да ме ядосваш...
... затова аз ще спра да се ядосвам...
Можем да променим едно положение, само ако то зависи от нас. Ако зависи от някой друг, то - нищо не можем да направим.Но ако променим отношението си .... и то започне да зависи от нас...
...навярно това е начинът :)
понеделник, юни 11, 2007
Дирски прелести: Пет любови
Аз имам пет любови.
Първата е силната. Обичали ли са ви силно? Така че рана да остане?
По-силно от въжетата протрили дланите ми. Когато вечер се прибирам с лодките.
След нея идва милата. Когато искаш да раниш душата си. А вместо нея виждаш себе си.
А третата е страстната. Умирал съм за нея. И всяка нощ възкръствам пак за нея.
Четвъртата е моята. Магията на залеза. И песента на прилива. Аз искам пак там да отида. Последната е вечната. Най-страшната. Пясъци и бели дюни се стичат по лицето ми.
Към морето, към зеленото море. Където целувам прибоя и му давам себе си.
И пет страшни рани.
Спомени от щастието.
от Нищо
Първата е силната. Обичали ли са ви силно? Така че рана да остане?
По-силно от въжетата протрили дланите ми. Когато вечер се прибирам с лодките.
След нея идва милата. Когато искаш да раниш душата си. А вместо нея виждаш себе си.
А третата е страстната. Умирал съм за нея. И всяка нощ възкръствам пак за нея.
Четвъртата е моята. Магията на залеза. И песента на прилива. Аз искам пак там да отида. Последната е вечната. Най-страшната. Пясъци и бели дюни се стичат по лицето ми.
Към морето, към зеленото море. Където целувам прибоя и му давам себе си.
И пет страшни рани.
Спомени от щастието.
от Нищо
неделя, юни 10, 2007
Дирски прелести: Роб на живота !?
"...чудиш се как да си убиеш времето защото се мислиш за безсмъртен..
иначе нямаше да имаш време за убиване
свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско.
не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч.
може само да се оприличава...
...затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш."
amparo
иначе нямаше да имаш време за убиване
свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско.
не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч.
може само да се оприличава...
...затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш."
amparo
събота, юни 09, 2007
късметчета...
... я да видим какво ще ми изтегли феята:"Всяка вреда се компенсира с някаква полза."
***
"Ако това, което правиш, за да постигнеш целта си, не ти върши работа - прави нещо друго."
***
"Не прекалявай с борбата. Най-хубавите неща се случват неочаквано."
Стих...
...невероятно нежен, материализиращ картина от думите...
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смъртния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди."
Христо Смирненски
неделя, юни 03, 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)
