вторник, ноември 29, 2005

Към Музата

Къде си музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?

Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме?
Едва ли...Ела си! Ще изпием по кафе.

Ще ти разказвам своите неволи-
какво сега държи ме да не спя.
Нещастия и щастия, раздели
и слепи страхове ще споделя.

А ти ще ме поглеждаш изпод вежди,
склонила мигли ще ме разбереш.
В сърцето ми ще посадиш надежди,
наместо тръните от лепкав скреж.

И тихо, неусетно ще ме отнесеш
във свят незрим на чудеса.
Мечти, желания ще донесеш,
ще литнем в чудни небеса.

Ела си Музо! И не ме оставяй,
да бродя сляпо в утринта.
В часа, когато Слънцето се пали
тръгни! И да изчезнем без следа.

понеделник, ноември 28, 2005

Цветни щуротии

Тази нощ ще си инсталирам Debian :)

И без това утре трябва да изляза от къщи преди 7.30, което означава, че трябва да стна не по-късно от 6 часа, което пък не ми се вижда възможно да се случи. Най-добре изобщо да не заспивам. Утре все някак ще изкарам.
За утре имам да инсталирам 6 компютъра - с Windows XP, MS Office пакети, антивирусни програми и допълнителен софтуер.
И вече ще имам по веднъж в седмицата един ден извън София командировка, за профилактиката и поддръжката им. Което хич не е лошо. Ако има и допълнителни командировъчни :)
Добре че от Microsoft ми пратиха наскоро Service pack 2 - спестява ми доста време:) От ей тук може да се поръча - безплатен е и го пращат много бързо по пощата при мен дойде за няколко дни :)
Debian-а ще го инсталирам на виртуална машина VMwre 5. Супер! Ще науча нова операционна система! Ама SUSE трябва да понауча също, че интернетския сървър е на SUSE. Ама по-натък това.
Наименованието Debian (навсякъде из текста) е също и линк към сайт от където може да се свали и да се научат много неща за Linux -а и за начина за инсталирането му. Ако някой път се чудя от къде да си сваля или да прочета нещо - ето от къде :)

Яаа ... че шаренко станаа - използвах почти всички цветове в тая велика глупост, дето я написах ... ха-ха-ха :)

неделя, ноември 27, 2005

Радостина

Това е племенницата ми Радостинка!
Много готино хлапе :)
На 23-ти другия месец ще стане на 6 годинки!

петък, ноември 25, 2005

Безлюбовие

Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди,
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак.

Всяка мечта бе поругана,
всяка мисъл - във клетка затворена.
Любовта като скитник остана,
да стои пред вратата залостена
на крепостта Безразличие.

Ето, чуваш ли - с вопли сподавени,
трепереща от вятъра навън -
как нашепва с думи забравени
стари спомени с привкус солен
на омайващи морски целувки?

Всяка мисъл бе опит за ласка
всяка дума бе късче от вечност.
И надежда, бездушната маска
да изтрие със обич, със нежност -
бе всяко докосване.

Напразно - Мракът я погълна,
Невъзможна се оказа Радостта.
Една усмивка върху устните замръзна,
скова я вятърът на Лудостта,
известна като Безлюбовие.

четвъртък, ноември 24, 2005

И още....

една-две от перфектните снимки...

Уловени мигове




Попаднах на страхотни перфектни съвършени снимки! Много красота, събрана на едно място!



повече тук

вторник, ноември 22, 2005

Без отговор ... за сега

Ще успея или няма да успея? И искам ли да успея или не искам? Също така - мога ли да успея, в състояние ли съм, по силите ли ми е това, или не? И още имам ли въобще избор - мога ли да не успея? Толкова въпроси без отговор. Като почна ще видя, ама като хич не си вярвам? Незнам! Ще разцъфне ли едно ново начало или ще потъна в старото блато? Изгрев ли да чакам или залез? Незнам!

Безизходица

Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам.
Изтръпнах вече от очакване.
И на какво?
На нищото.
Отчаяна, обезверена
се лутам в лабиринта на живота.
Но Ариадна някак си забрави,
да ми даде спасителната нишка.
Забрави или не поиска?
Остави ме във самота да моля Бога,
(защото друг не може да помогне).
Към свободата пак да ме възвърне.
Кога?
Навярно никога.
Безпътица.
Увяхнало, изпепелено време.
И нафталинен мирис.
Навсякъде наоколо.

неделя, ноември 20, 2005

Още Дали...

Как само звучи :) Още? Дали.....

петък, ноември 18, 2005

Зимно ухание

Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.

Иди си утро! Нека бъде нощ!
За да потъна в нейната утроба.
За прилепа денят е лош -
как да избягна тъжната прокоба:

да виждам само чернота пред мен,
да не усещам слънцето как гали,
да бягам от деня зелен,
преследвана от страшни Хали.

За светлина, любов и тишина
до болка тиха вечно да копнея.
Залеят ли ме във средата нощта
уплашена, във ъгъл да се крия.

Къде е майчината обич, нежна,
която да ме приласкае?
Пролет е, но пролет невъзможна,
щом на зима въздухът ухае.

Господ помага

Благодаря ти Господи! Ти никога не ме изоставяш. Пращаш ми трудности, но нали чрез тях се учим да сме хора. Подлагаш ме на изпитания, но никога повече от колкото мога да понеса. Когато ситуацията ми се струва безнадеждна и без изход ти сътворяваш някакво чудо и ме избавяш от бедата! Благодаря ти Господи! Понякога, в най-черните дни ми се е струвало, че си ме изоставил, отвратен от греховете ми, но когато изпадна в истинска беда, ти винаги намираш начин да ме измъкнеш и да ми помогнеш. Удивлявам се, как наистина няма край твоята сила и как понятие, като "невъзможни неща" пред твойта воля престава да съществуват. Благодаря ти Господи, че за пореден път ме спаси! Не ме изоставяй никога! Аз съм Нищо без теб!

четвъртък, ноември 17, 2005

Салвадор Дали

Вчера гледах един календар с картини на Салвадор Дали. Много яки картини! Реших да сложа и една тук.

Събуди се

Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

сряда, ноември 16, 2005

Да поискаш

"Ако се считаш за разбит - ти действително си разбит.
Ако си мислиш, че няма да посмееш - значи ти няма да се решиш.
Ако искаш да спечелиш, но мислиш, че няма да можеш,
то почти сигурно е - ще загубиш.
В битките житейски не винаги ще побеждава
най-силният или най-бързият.
Но рано или късно този който побеждава
е този, който се смята на това способен."

Вик от вътре

Нещо напира да излезе, а аз не го пускам. То крещи: "Свобода! Пусни ме, моля те! Не издържам вече в този затвор, уморих се. Красив е затвора, но аз искам простора." То крещи, но напразен е неговият вик. Чувам го, но много отдалеч и почти не го разбирам. Говори ми на някакъв непознат език и аз не съм способна да го разбера. Не и днес! А иначе този вик ме изпълва с възторг, защото усещам в него някакво красиво, възторжено утре, но сега е днес и всичко е черно.

Можеш ли?

"Можеш ли сам да си дадеш твоето добро и зло и да окачиш над себе си скрижалите на своята воля? Можеш ли да бъдеш сам съдник над себе си и отмъстител на твоя закон? И до днес ти страдаш от присъствието на многото, ти, едничкият: и до днес все още е запазена целостта на твоята смелост и надежди. Но един ден самотнността ти ще те изнури, един ден твоята гордост ще се сломи, а твоята смелост ще започне да се клати като стара сграда, преди да рухне. Тогава ти ще простенеш "Аз съм самотен". Има чувства, които искат да убият самотника. Не успеят ли да постигнат целта си, тогава самите те трябва да умрат! Ала ти в състояние ли си да бъдеш убиец?"
Фридрих Ницше
А тук:

вторник, ноември 15, 2005

Взех решение

Да се освободя!
Време е червеят да престане да пълзи, да му поникнат крила и да се превърне в пеперуда.
Време е да се освободя от оковите и да изляза иззад решетките, зад които съм се скрила. Време е за свободен полет. Трябва да има и друго решение и друг начин на живот, носещ удовлетворение. Трябва да го намеря какъв е. Защото иначе попадам в задънена улица, без връщане назад.
16-ти декември е датата!!!

понеделник, ноември 14, 2005

Заслона на Страшното Езеро

А ето го и самият заслон. Като пристигнахме, заварихме там и други туристи, които се бяха сетили да запалят печката и беше топличко :) На следващият ден минахме през БАК и си слязохме през Мальовица. Сега имам мускулна треска, естествено :) Но беше хубаво. Наистина.

Страшното Езеро

Това е снимка от Страшното езеро, Рила. Там ходих в събота и неделя. Доста походихме, направихме нощен преход от Мальовица до Страшното езеро и преспахме в заслона там.

събота, ноември 12, 2005

Котки


А това са готините котки на Мая и Балев! Салем, Жан-Мишел и Тигра. Много готини котаци.
Те гледат 4 котки и един заек!

Размина се...

... срещата ми с неизвестното. Но няма значение. Аз го приех, това е по-важното. Приех, че може да се случи, без значение, че може би беше безумие. И без значение, че можеше да не изкарам още дълго време. Поех риска и това е важното в случая. Има надежда. Не съм страхливка и не се побоях и да умра ако трябва, което беше най-вероятно да се случи, защото перспектиива нямаше. Но точно в такива мигове на безперспективност, Бог награждава за смелостта. Награждава с неочаквано решение или с чудо. В случая ме върна обратно, но твърдо вярвам, че ако не беше ме върнал, щеше да измисли друго решение за мен и нямаше да ме изостави. Не изневерих на себе си, не се пречупих, не се предадох и не се продадох. Може и да беше неправилно решението, което бях взела, но си поех отговорността да се случи и най-лошото, но да не спра да го отстоявам.
Възможно е и да беше безмислен Инат, възможно е и да бях в грешка, за което съжалявам, но другото ме радва. Някои хора се предават пред страха от неизвестното и си остават там където са, въпреки че ако го приемат може да им се случат страхотни неща. Но не смеят да опитат. Аз все още не съм в тази категория хора. Затова се радвам. Иначе - щях постепенно да се намразя, да се скрия в черупката си и да стана непоносима за самата себе си.
А утре отивам да бера гъбки. Дано да има :)

петък, ноември 11, 2005

Честит Рожден Ден, Криси!

С малко закъснение....
Беше на 8-ми ноември!
Да си жива, здрава и много щастлива!

Време на преход

Вчера мина един от най-гадните дни в живота ми. Дано скоро нямам следващ такъв. Старото и Новото се сблъскаха. И дано е за добро. И дано е вярно това, че след като затвориш една врата, автоматично се отваря нова, освобождава се енергия, достатъчна да може новото да стане възможно. Ако не е така, съм загубена. Или може би не. Мога да разчитам общо взето само на Божията помощ, а тя ще ми трябва много. И тя е всемогъща и всеобхватна и не осъждаща. Не ме е страх от новото, не се притеснявам да рискувам. Нищо, че не се знае то добро ли ще бъде или зло. Нищо, че от старото поне знам какво да очаквам, а сега вече и това не знам. Не знам утре къде ще спя, не знам ще се храня ли утре, нищо не знам. И това си има своя чар :) Или ще оцелея или няма - каквото трябва нека да се случва. Давам му пълен ход. Нека да се случва. Без друго по-стария начин не ми е възможно да живея. Ако не съумея и по нов начин да го сторя, най-добре да си ходя. И без това голям смисъл от присъствието си тук не виждам.
Дано това за Доброто и Злото се окаже вярно. Господи, помагай! Страх ме е!

Ще стане! Имам вяра имам воля. Трябва да стане!

понеделник, ноември 07, 2005

Кристина

А това е племенницата ми Криси!
Криси е най-очарователното създание на този свят!
Според мен и не само :)

Снежно настроение

Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.

Бродят сенки из сънят ми, слепи,
блъскат се, говорят ми, крещят.
Ако знаят колко са нелепи,
щяха да си легнат, да заспят.

Но за тях това е живата реалност
и единствен свят, живот, мечти.
Не усещат цялата баналност,
да живеят винаги "почти".

Искам да усетя аромат на пролет,
въпреки че вън вали, вали.
Да се възхитя от птичи полет
и да полетя сама дори.

Но съм прикована здраво към земята
земни мисли, чувства, суети.
От високо птицата ми мята,
да политна с нея, но уви

да живея както искам съм безсилна,
слаба и нещастна, без мечти.
Всяка болка казват е родилна,
ала болка ли отново ще роди?

Странно

"Странно! Как започваш да разбираш другите, когато сам затънеш до гуша в калта. Когато се чувстваш добре не ти идват такива мисли в главата."
Ерих Мария Ремарк


A за когато имам време и желание да чета - една прекрасна on-line книга на Ремарк:
Време да се живее и време да се мре

Заблуда

В безлунна вечер без цел си вървях
пътеката се виеше отпреде.
Насред гората изворче видях -
една сърна да пие се наведе.

Луната кръглолика се показа
подухна топъл пролетен ветрец,-
"Чудесна нощ!" - сърничката ми каза,
разпръсна сребърен прашец.

И занемяла от почуда
със питащ поглед и застинало лице,
помислих си - "Дали не е заблуда?"
с изтръпнало в очакване сърце.

И пожелах си да се случи чудо.
Говорих за надежди и любов.
Умът ми завъртя се лудо,
дори луната чу отчаяния зов.

Побягнах през гората като луда,
над мен валеше сребърен прашец.
И слънцето опитах да събудя,
да дойде върху приказен жребец.

Помислих си че вярата ми в ангели
не е илюзия, не е лъжа.
Ала звездите от небето бяха паднали -
да ги намери никой не можа.

Пресъхнало бе изворчето лунно,
пътеката превърна се в змия.
А аз се влачех през гората мудно
унила след поредната лъжа.

Магията се развали - заблуда.
Разпръсна се, превърна се в тъга.
Сърничката погледна ме с почуда
и скри се в призрачна мъгла.

неделя, ноември 06, 2005

Боб Марли

И с картинките всичко се изясни вече :) Чудесно, чудесно!
А Боб Марли пуши с такава наслада.....ммммм
Благородна завист се пръква в сърцето ми и събужда ако не друго, то желание и аз да направя нещо по въпроса... хехехе :)

А за Боб Марли - повече във линка зад картинката !!!

Не се страхувай

Не се страхувай!
Аз съм с теб. Ще бъда вечно.
Защото те обичам, ще съм бяла.
Усмихва ни се бъдеще далечно
и нищо не говори за раздяла.

Не се страхувай!
Аз съм с теб. Не ще си тръгна.
Защото те обичам, ще остана.
Безплътна сянка в мрака се промъкна,
докосна те, изграчи като врана.

Не се страхувай!
Аз съм с теб. И не е късно.
Защото те обичам ще успея,
видениeто черно да отблъсна,
душата ти измръзнала да сгрея.

Не се страхувай!Аз съм с теб.
Мечта заветна.Защото те обичам ще изгрее
над бездната дъгата седмцветна,
сърцата ни в едно сърце ще слее...


С това стихче слагам началото на този блог.
За какво ще пиша - още не знам.
Както личи и от заглавието - най-вероятно - за всичко и нищо ...
...за нещата, които ме вълнуват...
...интересни неща, които не искам да забравям или да си припомня, ако все пак забравя...
...линкове към интересни места в интернет, които ще посещавам често...
...и изобщо - дневник, какъвто е и замисъла блоговете...

Аз не съм от хората, които споделят лични неща и каквато и да е лична информация, общо взето за мен никой нищо не знае, дори и най-близките ми хора знаят малко - просто съм такъв човек...
...може да опитам да го надмогна това, но до каква степен и в какви граници - още незнам...

Просто не бих могла, си мисля сега, да направя вътрешният си свят общодостъпно място, но кой знае...

Успех в блогването си пожелавам! :)