събота, юли 20, 2013

За ИСТИНАТА ...

... и за Живота


Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец. "Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му. 


Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор: "Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"... 


Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. 


Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото. Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. 


Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение. 


Едва сега той разбрал посланието на кладенеца: Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем в едно и да го използваме по предназначение. Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране. Така е устроен и живота, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.


Теун Марез

неделя, декември 11, 2011

Ошо картата, която изтеглих за днес :)


        „Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото. Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Когато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами. Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.“  Ошо                                                                                                                                                                      

      Коментар: Тази карта припомня стара Дзен история за лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца;, докато един стар лъв не го хванал и като го завел до едно езеро, го накарал да види отражението си. Много от нас са като този лъв – представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите. Наложена отвън „личност“ замества индивидуалността, която е можела да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, несъзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнеш отражението си в езерото и да направиш усилие да се освободиш от обусловената от другите хора представа за себе си. Танцувай, тичай, говори безсмислици – всичко, което е нужно, за да събудиш спящия в теб лъв.
                              Източник:Психотерапия и духовно развитие 

неделя, юли 10, 2011

Затворена врата

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа: "Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би някой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Магията на числата 2


четвъртък, август 28, 2008

Внимание...

... внимавай за твоите мисли, защото те ще станат твои думи
... внимавай за твоите думи, защото те ще станат твои дела
... внимавай за твоите дела, защото те ще станат твои навици
... внимавай за твоите навици, защото те ще станат твой характер
... внимавай за твоя характер, защото той ще стане твоя съдба

вторник, август 26, 2008

Роб Гонсалвес...

... или изображения, които излизат извън картината :)


... много са яки, преди време, пак бях поствала негови картини в блога, но сега ги видях пак и пак се присетих колко са яки...

.... невероятни са просто....


вторник, август 19, 2008

Дървесно котенце

Намерих котенце. Всъщност бяха три котенца. Както си вървях и чух нещо като птиче писукане или крясък на малко котенце. Огледах се навсякъде но никъде не го видях. Накрая погледнах нагоре и какво да видя - на дървото над мен бяха накацали три малки котенца - всяко на отделен клон и вперили очи в мен. Явно бяха родени в домашни условия, но някой ги беше изхвърлил. Видях и кутията с дупки, в която ги бяха донесли, близо до дървото. Как може да има такива жестоки и безотговорни хора?

Отидох до вкъщи да им донеса нещо за ядене и водичка и като се върнах бяха само две. Търсих третото навсякъде, но така и не го открих. Не знам къде се загуби толкова бързо. Едното беше сивичко, женско, а другото - рижаво-бяло, мъжко. Сивичкото слезе като подуши храната, но рижичкото не искаше, а не можех да го достигна. Един човек се заинтересува какво правя и започнахме с него да се опитваме да го свалим от дървото, та да се нахрани. Но то от страх започна да се катери все по-нависоко. Наложи се аз да се покатеря на дървото, а човекът от долу с една пръчка да се опита да го избута по-близо към мен, за да мога да го хвана.

След около час усилия успях да го достигна и го свалих от дървото. Нахраних и него. Сивичкото след като хапна веднага се разигра и почна да гони мухи, да скача и да си играе, да се катери по мен. После, преди да си тръгна ги качих пак на дървото.За тях бе по-добре да са там, защото мястото бе в близост до шосе. Човекът, който ми помогна с котенцето обеща, че ще се обади на негови познати, които си търсят котенце и ще ги заведе до мястото, за да си изберат.

На другия ден отидох пак да им занеса нещо за ядене, обаче не се виждаха никъде. Започнах да ги викам и от тревите се показа едното, сивичкото. Търсих навсякъде наоколо, но другото не се виждаше никъде. Надявам се, че познатите на онзи човек, са го харесали и са го взели. Реших да взема това котенце, което беше останало самичко, защото нямаше шанс да оцелее само, навън, толкова малко и без мама.

А то е толкова добричко и игриво... И с хигиенни навици, вече изградени. Не ми се наложи да го уча. Сложих му в легенчето гранулки и то си знаеше, че трябва там да ходи да си свърши работата. Явно е, че е родено в домашни условия - не се страхува от хора, отговаря на "маци-маци", знае къде да ходи до тоалетна...

Сега в къщи имам три фурии, които хвърчат насам натам и се гонят и скачат. Дребосъка е много смел - изобщо не се страхува от големите ми котки. Защото забравих да кажам, че имам още две... Постоянно търси компанията им, гони ги да си играе с тях. Те отначало му се мръщеха, ръмжаха му, удряха му по някоя лапа, но вече все повече се сближават, приеха го напълно само за няколко дни.

Само дето аз не знам как ще се оправям с три котки, след като и две са ми много. Предстои ми период на страхотни промени - ще се местя в друг град, ще трябва да си търся квартира, работа...преди това доста ще пътувам... и направо незнам...

То аз го взех с идеята, че ще му търся дом, но се усещам как все повече се привързвам към дребосъка и ще ми е трудно да се разделя с него. Но ще трябва. Но за сега удрям на камък със задомяването му.
Разбира се ще го дам само на отговорен човек, който ще поеме грижата за целият му котешки живот и който осъзнава отговорността - да се погрижи за него в младост и в старост и в здраве и болест... Не и на такъв, който си търси играчка, която като му омръзне ще изрита навън. Не за това го спасих от улицата, че пак там да отиде...

Това ще ми е и условието - ако по някаква причина, човекът, който го вземе, реши че не го иска, или че не може да се справи - да ми го върне, а не да го изхвърли или нещо друго...

Дано да се намери такъв добър и отговорен човек. Ако някой чете това и си търси котенце или е склонен да приюти една бедна мъничка душица - нека ми се обади. Но да е сериозен и отговорен, човек, който обича животните и го е грижа за тях...

четвъртък, юли 31, 2008

Лято, пеперуди, цветя ...


... и природата така се е проявила, че не се разбира къде свършва цветето и къде започва пеперудата....


... и до като съм в жълтата гама - едни прелестни, много красиви жълти цветя, които ми попаднаха пред очите...

сряда, юли 30, 2008

Бъди до мен



Това е една много нежна, до някъде носталгична, леко джазова песен ... отново по текст, музика, аранжимент и изпълнение – Калин. Песничката се казва „Бъди до мен”.
В категория "
музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми", "Вярвам че мога", "Автобус N:1" и „Сякаш приказка”.
Това е текста:
Ще останеш ли с мен и тази нощ,
ще докосваме двама звездите.
Пак по нашият път ще се шляем,
нека хората спят – ние мечтаем.

Тихо до нас, сякаш е сън,
валят звезди, усмихваш се ти,
моя любов...
Тихо до нас, сякаш е ден,
ти си със мен,
огън и лед – моя любов...

Приятно слушане!

вторник, юли 29, 2008

Малко голямо коте :)

... и много хубаво...

понеделник, юли 28, 2008

Има ли живот след...?

Много интересна и поучителна приказка... :)

Всеки който някога се е чудил или се чуди има ли живот след смъртта, всъщност е в положението на бебето, което се чуди има ли живот след раждането - по абсолютно същият начин не бихме могли да си представим едното състояние, ако сме в положение на другото състояние...

Така и слепецът не би могъл да си представи какво е това, да вижда ...например какво представлява червеният цвят...или жълтият...

...колкото и да се опитва един зрящ човек да му го опише или обясни - нищо няма да постигне - слепецът би могъл да разбере само ако прогледне и види сам... и с много други неща е така - за пълно разбиране е необходим директен, конкретен опит...качествено изменение на състоянието, в което пребиваваме...

Ето и приказчицата :)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

неделя, юли 27, 2008

Абисински котета

Две прекрасни абисински котета...

...по-големи....

... и по-мънички...

... на това му се казва огнено-златна окраска или огнено-медено-златна...