неделя, декември 11, 2011

Ошо картата, която изтеглих за днес :)


        „Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото. Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Когато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами. Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.“  Ошо                                                                                                                                                                      

      Коментар: Тази карта припомня стара Дзен история за лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца;, докато един стар лъв не го хванал и като го завел до едно езеро, го накарал да види отражението си. Много от нас са като този лъв – представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите. Наложена отвън „личност“ замества индивидуалността, която е можела да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, несъзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнеш отражението си в езерото и да направиш усилие да се освободиш от обусловената от другите хора представа за себе си. Танцувай, тичай, говори безсмислици – всичко, което е нужно, за да събудиш спящия в теб лъв.
                              Източник:Психотерапия и духовно развитие 

неделя, юли 10, 2011

Затворена врата

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа: "Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би някой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Магията на числата 2