сряда, юни 18, 2008

Вестници на вятъра

Тия дни се случи да посетя Белоградчишките скали. Наистина вълшебно място. И докато си обикаляхме и разговаряхме с приятели научих и една интересна дзен притча, която много ме впечатли:

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.
-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш Буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко Пробудени.
В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.
- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.
И ученикът се просветлил.

Белоградчик, скалите...


Бях тук тия дни. Много красиво, много величествено и силно място. Крепостта, скалите... Усеща се някаква магия, някакво вълшебство навсякъде наоколо. Едно такова натрапчиво усещане, сякаш от някъде ще изникне рицар на кон, или магьосник или красива девойка в бяла ефирна рокля... :)

неделя, юни 08, 2008

Музикално коте

Да, свиренето на пиано само изглежда много лесно...
... а всъщност си е доста уморително... :)

петък, юни 06, 2008

Спиране на вътрешния диалог и трудностите

Какво представлява спирането на вътрешният диалог? Да останеш без мисли, да бъдеш в състояние на хармония и блаженство, да пребиваваш в медитация, да общуваш с бог, да бъдеш в покой - както и да го наречем - едно и също е - техника за възвръщане на загубената енергия и повишаване качеството на действията и възприятията.

Всъщност не е съвсем ясно какво точно означава да спрем вътрешния диалог и всеки си го тълкува различно. Може би спрян вътрешен диалог е състоянието когато се появява вътрешния наблюдател - когато наблюдаваме своите действия и света наоколо отстрани, без да водим постоянния мисловен разговор...

Има доста техники за спиране на вътрешният диалог, една такава е например описаната в книгите на Кастанеда походка на силата. Има и много други – например да останем безмълвни, фокусирайки вниманието си върху звуците в природата - тогава зрителната информация остава на заден план. Звуците в природата почти не се поддават на интерпретация - те са просто звуци и като фокусираме вниманието си върху тях, мислите рязко намаляват. Техниката е проста - задържаме вниманието си достатъчно дълго върху звуците и се получава.

Ето и още една техника - да насочим вниманието си към процеса на дишане, да усетим как вдишвайки, въздухът изпълва дробовете ни, после как издишваме... да се вслушаме в шума който придружава дишането... В момента в който обърнем внимание на дишането, вътрешният диалог автоматично спира.

И още една - да извършваме всяко едно ежедневно действие със повишено внимание. Например докато ядем – да обърнем внимание на това как държим лъжицата, или как я поднасяме към устните си, да усетим вкусът от храната, осъзнато, а не като автоматичен процес...когато си завързваме обувките - да обърнем внимание от коя обувка започваме, да се наблюдаваме как точно го правим, а не по навик, без да се замисляме...т.е. да следим с внимание всяко усещане, при изпълнението на което и да е действие. Изглежда лесно, но е трудно, защото забравяме, че сме решили да внимаваме, или пък не успяваме да впримчим вниманието си за дълго време в което и да е действие и това започна да ни дразни...

Когато на практика се опитваме да постигнем спиране на вътрешният диалог сме изправени пред определени трудности. Днес научих, че една от тези трудности си има и научно наименование. Нарича се пулсация на вниманието. Психолозите били установили експериментално, че вниманието ни не е непрекъснато, а се колебае постоянно, подобно на дишането. Ако фокусираме вниманието си върху нещо, след някакво време, което е различно за всеки - фокуса се губи. След още няколко секунди фокуса се връща. Тази пулсация е големия проблем пред практикуващите. Когато се опитаме да спрем вътрешния си диалог за частта от периода, в която задържаме фокуса на вниманието вътрешния диалог спира. Щом изгубим фокус, втората половина на периода, вътрешния диалог автоматично се възобновява и не осъзнаваме, че това се е случило. Когато изтече и тази половина на периода фокуса се връща, тогава осъзнаваме, че отново говорим със себе си и пак спира диалога. Тази пулсация се повтаря непрекъснато, като честотата й при различните хора е различна.

И наистина е така. И аз съм го забелязвала, при едни опити да спирам вътрешният си диалог, посредством фокусиране върху броене. Много е странно, но наистина така се получава - за момент спира, после пак е започнал, но ние не се усещаме, после като се усетим отново го спираме...точно като някаква пулсация...

четвъртък, юни 05, 2008

Прекрасни цветя

Още няколко прекрасни цветя от фотоалбума на setsunasky... толкова семпла и изчистена и и нежна красота...


В един предишен пост публикувах няколко снимки, но те са толкова много и всички са толкова прекрасни, че не мога да се въздържа и да не сложа поне още няколко....


Имам чувството, че мога да стоя и да ги разглеждам така със дни, без изобщо да ставам, направо са хипнотизиращо красиви... :)

Като децата...

На много места, в много книги, включително и свещенни сме срещали този съвет - да станем като децата. Може би най-известното такова място е Библията, където Исус в прав текст казва - "истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно..."

С какво са по-различни децата? Мисля си, че с това, че те живеят тук и сега, в настоящия момент. Докато ние сме разкъсвани между миналото и бъдещето, не живеем никога сега, и пропускаме мига...

Децата нямат минало, те не носят товара на миналото на плещите си, свободни са от него. Бъдещето също няма някакъв реален смисъл за тях.
Това ги отличава от нас, порастналите деца, поне според мен.
Това и трябва да направим, за да станем като децата - да се освободим от миналото си, да освободим всичката енергия, впримчена там...

сряда, юни 04, 2008

Притча за двата вълка

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

вторник, юни 03, 2008

Цвете от злато

Това цвете е просто невероятно... Не разбирам от фотография и незнам по какъв начин трябва да се снима, за да изглежда така - като от злато...Но явно може... Фотографът е HuSha, и има наистина невероятно красиви снимки в албума си... и изобщо не би било загуба на време, да се разгледат, би било истинска наслада за окото... :)

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

понеделник, юни 02, 2008

неделя, юни 01, 2008

Силата на контраста

В два предишни поста разгледах няколко примера от книгата на Роберт Чалдини "Влиянието. Психология на убеждаването". Разгледах как определени думи могат да бъдат пусков механизъм за задействането на автоматични модели на поведение, разгледах и по какъв начин влияе стереотипът "по-скъпо = по-добро" и как той също може да играе ролята на пусков механизъм за отключване на автоматично поведение. Сега ще разгледам и какво представлява принципа на контраста, какво влияние оказва в нашето ежедневие и как може да бъде използван за определени цели.

Принципът на контраста играе важна роля в човешкото възприятие. Когато две неща ни се представят последователно едно след друго ние освен че виждаме разлика между тях сме склонни и да преувеличим тяхното различие, ако второто нещо много се отличава от първото. Така казано звучи доста неразбрано и сложно. Човек с право би се запитал - какво значение има това? Какво ако е така? Затова с няколко примера от книгата на Чалдини ще се опитам да обясня принципа и значението му, което оказва се е голямо в нашият живот.

Ние изпитваме действието на принципа на контраста когато например вдигнем един лек предмет, а след това - тежък. Ние ще оценим вторият предмета като по-тежък, отколкото ако бяхме го вдигнали без преди това да вдигнем по-лекия. Това не изглежда особено важно или интересно, но принципът на контраста е приложим практически към всички видове възприятия. Например, ако на вечеря говорим с красива жена, а след това при нас дойде друга - непривлекателна, то тази втора жена ще ни се стори още по-малко привлекателна, отколкото всъщност е.

Изследвания, проведени в университета на щата Аризона показват, че можем да бъдем недостатъчно удовлетворени от физическата привлекателност на нашите съпрузи или любими, само защото популярните средства за масова информация ни бомбардират с образите на нереално привлекателните модели. В хода на едно изследване студенти оценявали по снимки външността на представители на противоположният пол със средна външност. Една група от тях преди това разглеждали списания със снимки на красиви жени, а останалите - не. Оценките на първата група били доста по-ниски от оценките на тези, които не разглеждали списания. Очевидно необикновенната красота на моделите от списанията правели непознатите да изглеждат по-малко привлекателни в очите на мъжете.
Нереалистично красивите хора, които красят страниците на популярните вестници и списания (актриси, модели) могат да ни накарат да изпитваме неудовлетвореност от вида на обкръжаващите ни хора с обикновенна външност.

Можем да сме сигурни в това, че принципа на контраста няма да остане неупотребен в ролята си на оръжие на влияние. Голямото предимство на този принцип е не само в това, че той работи ефективно, но и в това, че употребата му остава незабелязана.Тези които искат да прилагат на практика принципът на контраста, биха могли да направят това без никакво видимо структуриране на ситуацията.

Добър пример за това са търговците на дребно на платове и дрехи. Да предположим, че човек влезе в магазин за мъжка мода и иска да си купи костюм от три части и пуловер. Ако сте продавачът какво бихте показали най-напред на купувача, за да го накарате да похарчи при вас повече пари? Собствениците на магазини препоръчват на своят персонал най-напред да продадат по-скъпите предмети. Здравият разум и логика говорят обратното - ако човек току що е похарчил голяма сума пари за да си купи костюм, то той може да се откаже да си купи и пуловер. Но търговците на дрехи знаят по-добре. Те се придържат към принципа на контраста: най-напред продайте костюма, а след това когато дойде ред на пуловерите, дори и по-скъпите, тяхната цена няма да изглежда прекалено висока на фона на цената на костюма. Човек може вътрешно да се съпротивлява да похарчи 95 долара за пуловер, но ако той току-що си е купил костюм за 495 долара, пуловерът за 95 долара няма да му се стори прекалено скъп.

Същият принцип е приложим и към човек, който иска да си купи аксесоари (риза, обувки, колан) за новия костюм. Въпреки позицията на здравият разум, житейските факти потвърждават действието на принципа на контраста. Интересното е, че дори когато човек влезе в магазин за дрехи с твърдото намерение да си купи само костюм, той почти винаги е склонен да плати повече и за всякакви аксесоари, ако му ги покажат след като вече си е купил костюма, а не преди това.

За търговците е по-добре първоначално да представят по-скъпите предмети и заради това, защото ако не го направят, принципът на контраста ще започне да работи активно против тях. Представянето първоначално на по-евтините неща и после на по-скъпите ще доведе до това, че по-скъпият предмет в резултат ще се стори на купувача още по-скъп - а това не е желателно за болшинството търговски организации. Цената на един и същи предмет може да изглежда по-висока или по-ниска в зависимост от цената на по-рано показаният предмет.

Автомобилните дилъри също използват принципа на контраста. Те изчакват докато се достигне договорка за цената на колата и чак след това предлагат за избор предмети, които могат да бъдат добавени. След сключването на сделка за 15 хиляди долара, цените на някакви добавки, дори и от по-скъпите сами по себе си, от сорта на ФМ радио, двойни огледала, тонирани стъкла и т.н изглеждат направо смешни.

Умното използване на принципа на контраста в никакъв случай не се ограничава с търговията, а намира приложение почти във всички аспекти на нашето ежедневие. Ето още един последен пример, който включва във себе си освен принципа на контраста и един друг, широко разпространен и много мощен принцип – правилото на взаимообмена. Методът, който е комбинация от двата принципа може да се нарече „по-голямо, последвано от по-малко искане”. Заключава се в това, че ако най-напред поискаме нещо по-голямо, и след като получим отказ, поискаме нещо по-малко, то ще изглежда още по-незначително на фона на първоначалното и шансът да го получим ще нарастне значително.

Ако например трябва да поискате от някого назаем 10 долара, можете да направите така, че вашето искане да изглежда нищожно. За целта първоначално поискайте 20 долара и ако ви откажат, отстъпете и поискайте 10 долара. Така на фона на първоначалната по-голяма сума, 10-те долара ще изглеждат незначителна сума, т.е задействат се едновременно правилото за взаимообмена и принципа на контрастното възприятие. В този случай искането на 10 долара не само ще се разглежда като отстъпка, на която следва да се отговори с отстъпка, но и ще изглежда по-малко сериозно отколкото ако се поиска директно сумата. Така ако не ви откажат, вие ще получите двойно по-голяма от желаната сума, а ако отстъпите се задейства правилото на взаимообмена и принципа на контрастното възприятие и ще получите сумата, която така или иначе желаете. В този случай действието на двата принципа значително увеличават шанса за успех.

А защо и как действа това Правило на взаимообмена, какво представлява и защо е толкова могъщо - ще разгледам подробно във следващият си пост по темата...

Истинска алхимия

"Това е невъзможно!" - казала Причината.
"Това е безразсъдство!" - забелязал Опитът.
"Това е безполезно!" - отрязала Гордостта.
"Опитай..." - пошепнала Мечтата.
И СЕ ПОЛУЧИЛО!

Фентъзи картинка

Феята на котенцата