Внимание...

... внимавай за твоите мисли, защото те ще станат твои думи

... внимавай за твоите думи, защото те ще станат твои дела
... внимавай за твоите дела, защото те ще станат твои навици
... внимавай за твоите навици, защото те ще станат твой характер
... внимавай за твоя характер, защото той ще стане твоя съдба

Добави в Svejo

Има ли живот след...?

Много интересна и поучителна приказка... :)

Всеки който някога се е чудил или се чуди има ли живот след смъртта, всъщност е в положението на бебето, което се чуди има ли живот след раждането - по абсолютно същият начин не бихме могли да си представим едното състояние, ако сме в положение на другото състояние...

Така и слепецът не би могъл да си представи какво е това, да вижда ...например какво представлява червеният цвят...или жълтият...

...колкото и да се опитва един зрящ човек да му го опише или обясни - нищо няма да постигне - слепецът би могъл да разбере само ако прогледне и види сам... и с много други неща е така - за пълно разбиране е необходим директен, конкретен опит...качествено изменение на състоянието, в което пребиваваме...

Ето и приказчицата :)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Добави в Svejo

Притча за двата вълка

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

Добави в Svejo

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Добави в Svejo

Истинска алхимия

"Това е невъзможно!" - казала Причината.

"Това е безразсъдство!" - забелязал Опитът.

"Това е безполезно!" - отрязала Гордостта.

"Опитай..." - пошепнала Мечтата.

И СЕ ПОЛУЧИЛО!

Добави в Svejo

Китайска мъдрост

"Ako си жаден трябва да се напиеш сам, никакво описание на водата не може да я замени"

Добави в Svejo

И малко дзен...

Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил за думите,
та с него да си поговоря!
Джуан-Дзъ

***

Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато няма любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче -
небе и земя се раздалечават безкрайно.
Сън-Цан

***

Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе "Монополи". Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица.

И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо - са двете неща, които дават неизмерима свобода.

Янвилем Ван Де Ветеринг

***

Ако искате да разберете Дзен с лекота, просто престанете да мислите, където и да се намирате, по двадесет и четири часа в денонощие, докато не се слеете спонтанно с Пътя.

Това мъдреците от древността са наричали "съзнание, което не докосва нещата, стъпки, които не опират никъде."

Ин-Ан

Добави в Svejo

Случайнo открита приказка

В блога 2[X]IST, който съвсем случайно открих, даже беше в резултат на грешка - исках да натисна на един друг линк, малко по-надолу...но явно е имало защо да се объркам...:)
Та приказката ми беше за това, че освен дето намерих доста интересни неща, попаднах и на една историйка, която толкова ми хареса, че не мога да се въздържа да не си я имам и за мен, за да я препрочитам след време, когато имам нужда. Ето я и нея:

Приказка за мечтите
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

- След всичко, на което станах свидетел - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.

- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

автор: Паулу Коелю

Добави в Svejo

НЛП базови предпоставки

Тази тема ме интересува много напоследък, но не мога да се похваля, че разбирам нещо. Нещата които знам не са ми подредени, някак хаотични са, объркани. Такова е и разбирането ми относно това какво е НЛП - от наука за това как са устроени знанието и опита, през техники за подсъзнателно въздействие, начини за структуриране на езика и речта, моделиране на поведенчески стратегии, техники водещи до промяна в начина на мислене, учене и общуване...до развиване на умения за успешно поведение и ефективна комуникация....

Дали НЛП отговаря на някои от тези дефиниции или на всички тях и още много други, или е нещо съвсем различно? Незнам, още не се ориентирам добре в тази материя. Затова искам да сложа малко ред, започвайки от базовите презумпции на НЛП, които открих на сайта на Института по НЛП:

• Личното възприятие за света на човек е неговата „карта“. Картата не е самата територия.
• Наблюдателят формира системата.
• Съзнанието и тялото са части на една система.
• Целият ни жизнен опит е закодиран в нашата нервна система.
• Не съществуват поражения – има само обратна връзка.
• Смисълът на комуникацията е в тази реакция, която тя предизвиква.
• Всяко поведение има позитивно намерение /в основата на всяко поведение стои позитивно намерение/.
• Човек разполага с всички необходими ресурси. Вселената е приятелски настроена и пълна с ресурси.

И още нещо много важно, което ми се открои като извод, като тема за размисъл и допълнителни търсения... Ето това изречение:

Ако човек разбира с какво неговия негативен опит се отличава от позитивния, то той би могъл да промени живота си.

Добави в Svejo

Майка Тереза

Няма човек, който да не е чувал името майка Тереза. То се е превърнало във символ - символ на отдадеността в служба на другите, на любовта към ближния, на милосърдието...

Ето малка част от нейната мъдрост...

"Въпреки това..." на майка Тереза:

Хората са неразумни,

нелогични и егоистични,

въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат

егоистични мотиви и задни мисли,

въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи,

печелиш фалшиви приятели

и истински врагове,

въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре

ще бъде забравено,

въпреки това прави добро.

Честността и откритостта

те правят уязвим,

въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил

с дългогодишна работа,

може да бъде разрушено за една нощ,

въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна,

но хората може би те нападат,

защото им помагаш,

помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си,

и те ще извадят зъбите ти,

въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

И още нещо....

Верният път!

• Плодът на тишината е молитвата.
• Плодът на молитвата е вярата.
• Плодът на вярата е любовта.
• Плодът на любовта е служенето.
• Плодът на служенето е мирът!

Добави в Svejo

Кратка истина

... и една кратка истина, която много си харесвам и която в миг на отчаяние всеки трябва да си припомни:

"Точно преди да изгрее слънцето ... нощта е най-тъмна..."

...ако не е станало ясно какво значи и как да се тълкува - ето и едно обърнато тълкувание: точно когато ни се струва, че положението е много лошо, толкова, че повече няма накъде, трябва да се успокоим - защото по силата на горната кратка истина, най-лошото сега минава, и значи скоро Слънцето ще се покаже...на хоризонта...

Добави в Svejo

Няколко полезни съвета

Попаднах на много интересно четиво, относно НЛП и бих искала, да запомня финалът му, а и да си го препрочета, когато се запозная по-задълбочено със тематиката:

НИКОГА в разговор, дискусия или спор не употребявайте лични квалификации!
Никога дори не намеквайте за лично отношение към събеседника си!
Никога не поставяйте събеседника си в центъра на дискутираната тема!
Дискусията се води по същество и като принципно решение, а не като лично постижение.
Всеки опит за показване на интелектуално превъзходство е белег за нисък интелект.
Подобни опити не показват сигурност, а слабост и безсилие в дискусията.
Вместо да се опитвате да показвате интелектуално превъзходство, опитайте се да покажете логично мислене - то винаги е белег на висок интелект.
Не се радвайте на ръкоплясканията - те идват от зрителите с вашето интелектуално и морално ниво.
Не очаквайте да бъдете разбрани на всяка цена. Опитвайте се вие да разберете, защото само това ви е от полза.
Не се борете за победа, а за приятел. Язвителността и злобният сарказъм показват липса на интерес към събеседника и са белег за себелюбие и опит за личностна изява.
Труден

Добави в Svejo

Разполагаш с толкова малко време

Не бива да се тревожиш за оцеляването си. Истинските майстори са избрали да живеят, вместо да оцеляват. Дерзай, прави, каквото наистина обичаш, не прави нищо друго. Разполагаш с толкова малко време. Как е възможно да пропилееш дори само миг, правейки нещо, което не харесваш, само за да оцелееш? Това не е живеене, това е умиране.
Нийл Доналд Уолш, филмът "Разговори с Бога"

Добави в Svejo

Вие сте самата Истина

Вие сте самата Истина. И всички средства, които използвате, за да я търсите, само ви отдалечават от нея.
По какъвто и път да тръгнете - все едно дали става въпрос за вътрешна, или външна практика – тази практика само ще ви отдалечи от вас самите.
Въпросът не е по какъв път да тръгнете. Точно обратното: въпросът е как да не вървите по никакъв път и винаги да оставате в себе си – тук и сега.
За да се завърнете у дома – там, където е Истината – трябва просто да спрете да я търсите.
Нека това да бъде вашият истински Път.
Интелектът е неспособен да ви доведе до истинското ви състояние, защото той е само част от вашия помрачен ум.
Практиката също няма да ви помогне, защото духовното търсене, на което тя е израз, се опира на сляпо подражание, което означава, че вие ще тренирате и ще дисциплинирате само вашия помрачен ум. Но докато подражавате на другите, вие никога няма да успеете да видите вашето собствено истинско лице.
Бодхидхарма.
Из “Основни принципи на практиката”

Добави в Svejo

Будизъм

Според будизма всичко което съществува има три основни признака:
1. Преходност (аничча)
2. Несубстанциалност (анатта)
3. Обусловеност (дуккха)
Първоначално това ти звучи като някаква схоластика. Но в даден момент започваш да забелязваш тези признаци на всяка крачка. Забелязваш как и ти, и света, непрекъснато се променяте и преставаш да вземаш насериозно всички тези хора, които си въобразяват, че метлата на времето няма да помете и тях, и техните убеждения и ценности на свой ред. В ранната будистка литература постоянно се повтаря твърдението, че всичко, което възниква е съставно и обречено на разпад. Казано по друг начин нищо няма самостойно, независимо от всичко останало съществуване. И накрая откриваш, че и ти, и всичо останало съществувате единствено в страдателен залог. Не ние изживяваме живота си, а той изживява нас. Всяко едно съществуване, та ако ще най-блаженното е преходно, обусловено и поради това неудовлетворително (дукха).
Алекс

Добави в Svejo

Готино цитатче

Ние никога не избираме да имаме паразит, който е едновременно съдията, жертвата и системата от вярвания. Ако разберем, че досега не сме имали друг избор и осъзнаем, че всичко това не е нищо друго, освен сън, ние ще открием нещо много важно, което сме изгубили, нещо което религията нарича “свободна воля”.
Религиите казват, че когато Бог е създал човека, той го е дарил със свободна воля. Това е истина, но сънят е скрил тази истина от нас и я е задържал, защото сънят контролира желанията на повечето хора.

Има хора, които казват: “Аз искам да се променя. Наистина искам да се променя. Няма причина да бъда толкова слаб. Аз съм интелигентен. Заслужавам да живея добър живот, да печеля много повече пари.” Те знаят това, но то е продиктувано от ума. Какво правят тези хора? Отиват, пускат телевизора и прекарват часове наред пред него. След това какво е останало от тяхното желание?

Веднъж след като постигнем осъзнатост, ние имаме избор. Ако можехме да имаме тази осъзнатост през цялото време, щяхме да внасяме промяна в рутинните си действия, да променяме реакциите си, да променяме целия си живот.

Веднъж след като сме се осъзнали, ние възстановяваме своята свободна воля. Когато възстановим свободната воля, ние във всеки момент можем да си спомним кои сме. След това, ако забравим, можем да избираме отново, но само ако сме осъзнати. Ако не сме осъзнати, нямаме избор. Да бъдеш осъзнат означава да бъдеш отговорен за живота си.
"Майсторът на сънища"

Добави в Svejo

Една истина

На никой не му се дава повече, от това, което може да понесе.

Добави в Svejo

Ценно

"Мисълта създава формата, любовта я изпълва със съдържание, а волята я поддържа и така тя се материализира. При каквото и да било противоречие между тях, нищо възнамерено не може да се изпълни."

Шри Юктешвар

Добави в Svejo

Дирски прелести: Роб на живота !?

"...чудиш се как да си убиеш времето защото се мислиш за безсмъртен..

иначе нямаше да имаш време за убиване
свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско.
не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч.
може само да се оприличава...

...затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш."
amparo

Добави в Svejo

късметчета...

... я да видим какво ще ми изтегли феята:

"Всяка вреда се компенсира с някаква полза."
***
"Ако това, което правиш, за да постигнеш целта си, не ти върши работа - прави нещо друго."
***
"Не прекалявай с борбата. Най-хубавите неща се случват неочаквано."

Добави в Svejo