Има ли живот след...?

Много интересна и поучителна приказка... :)

Всеки който някога се е чудил или се чуди има ли живот след смъртта, всъщност е в положението на бебето, което се чуди има ли живот след раждането - по абсолютно същият начин не бихме могли да си представим едното състояние, ако сме в положение на другото състояние...

Така и слепецът не би могъл да си представи какво е това, да вижда ...например какво представлява червеният цвят...или жълтият...

...колкото и да се опитва един зрящ човек да му го опише или обясни - нищо няма да постигне - слепецът би могъл да разбере само ако прогледне и види сам... и с много други неща е така - за пълно разбиране е необходим директен, конкретен опит...качествено изменение на състоянието, в което пребиваваме...

Ето и приказчицата :)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Добави в Svejo

Йога вицове

Научих няколко интересни вица за йоги:)

Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е.

- Йога - отговаря човека.

- А вярно ли е, че вие йогите можете да правите всякакви чудеса?

Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата.

- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!

***

Две девойки си говорят. Едната се заглежда в ръцете на другата и й казва:

- Муцка, ти що непрекъснато си гризеш ноктите? Виж на какво са ти заприличали ръцете. Да знаеш, това всичкото е от стреса. Що не вземеш да се занимаваш с нещо? Чувала съм, че ако се занимаваш с йога, всичко ще ти мине...

След няколко месеца двете се срещат отново. Девойката с изгризаните нокти този път е с идеален маникюр.

- Видя ли, ма? Казах ли ти, че йогата ще ти помогне?

- Помогна ми и още как. Сега спокойно си гриза ноктите на краката.

И една информация, която прилича на виц за йоги, а всъщност е.... истина:) ... ако се вярва нa actualno.com

Тригодишна немска овчарка, живееща в Индия, се занимава с йога.

Кучето Хритик прави упражнения под зоркото око на треньора си Ранчи. Когато се родило, то било много слабо и собствениците му отделяли много внимание. Преди две години то започнало да имитира господаря си, докато той правел упражнения по йога, като следвал всичките му движения, включително и дишането.

Тогава стопанинът му започнал специално да го тренира. Сега двамата правят заедно упражнения всяка сутрин. Освен, че играе йога, кучето има и домашни задължения. То е вегетарианец и от всичко най-много обича папая и краставици, а не месо.

Добави в Svejo

Вестници на вятъра

Тия дни се случи да посетя Белоградчишките скали. Наистина вълшебно място. И докато си обикаляхме и разговаряхме с приятели научих и една интересна дзен притча, която много ме впечатли:

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.

-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш Буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко Пробудени.

В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.

- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.

И ученикът се просветлил.

Добави в Svejo

Притча за двата вълка

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

Добави в Svejo

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Добави в Svejo

Случайнo открита приказка

В блога 2[X]IST, който съвсем случайно открих, даже беше в резултат на грешка - исках да натисна на един друг линк, малко по-надолу...но явно е имало защо да се объркам...:)
Та приказката ми беше за това, че освен дето намерих доста интересни неща, попаднах и на една историйка, която толкова ми хареса, че не мога да се въздържа да не си я имам и за мен, за да я препрочитам след време, когато имам нужда. Ето я и нея:

Приказка за мечтите
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

- След всичко, на което станах свидетел - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.

- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

автор: Паулу Коелю

Добави в Svejo

Мъдрост

Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица рекла: - Такива ще ги откриеш и в този град.

Добави в Svejo

Кабир, Камал и алчността

Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях.
Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демострира моят гняв, не твоят гняв.

Добави в Svejo

Урокът на пеперудата

По-рано постнах "Кредо на онези, които са страдали" ...сега намерих този урок - малко по-различни думи, но същото :)

"Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."

Готино :)

Добави в Svejo

Притча за ума

В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.

Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.

- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.

След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...

В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино. И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен? ...

И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.

Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият! ...И те го убили!

Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.

Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.

Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.

А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.

Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива...

Ошо

Добави в Svejo

Притча: Картината

Един голям художник подарил една от картините си на свой приятел.Приятелят много я харесал.Толкова я харесал, че му се приискало всички да видят тази красота.Затова я изложил на показ за да й се наслаждава светът.Идвали хората гледа ли я, но всеки виждал по-различен начин картината и никой не можел напълно да сподели виждането му.

"Ще променя картината"-помислил си той-"Може би ако подсиля тези цветове, ако сложа друга рамка хората ще видят това, което и аз" - направил го, но резултатът бил все същия.

"Ще променя въображението на хората.Може би ако им кажа на кое да обърнат внимание и какви чувства навява картината ще я видят както я виждам аз".- но отново нищо не постигнал.

Това, че никой не виждал красотата която той виждал не му давало мира, затова отишъл при художника и го попитал:

-Не разбирам, защо хората не виждат картината такава, каквато е? Нима са слепи?

-А каква е картината?- попитал художникът!

Добави в Svejo

Новото

Новото се приближи до мен, прегърна ме, обгърна ме и ме погълна.....

Започвам нов живот от днес. Така желаната промяна най-сетне се случи. И както всяка друга промяна и тази ме завари неподготвена, и тази ми се стори неподходяща и пак си помислих, че не точно това искам. Но само на пръв поглед. Като се разрових по-надълбоко видях, че трябва да отпусна контрола над ситуацията и просто да й се оставя да се случи.

Дори и сега да виждам само чернота и мрак пред себе си, толкова пъти съм получавала потвърждение на мъдростта "Точно преди да изгрее слънцето е най-тъмно", че е повече от сигурно - тя има отношение и към сегашната ми ситуация. Само не бива да позволявам на страха от неизвестното да ме завладява. Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Моят Ангел-пазител няма да позволи да ми се случи нищо лошо и пак ще направи така, че "всяко зло да бъде за добро". Само трябва да му се доверя.

Ако вярвам в това, то непременно ще стане така, ако се оставя на страха и неверието - ще позволя да се случат те. С моментите на избор е така. Дори успях да забележа смяната на декорите! Само заради това си заслужаваше да се случи всичко това! Страхотно! Аз съм свободна да избирам! Няма по-ценно откритие!

В никакъв случай не бива да давам оценки - каквото е трябвало да се случи - това е станало. Не ми е дадено да знам, кое е добро и кое зло! Една приказка по случая:

"Едно новоизлюпено пиленци тръгнало по широкия свят да го опознава. Минала една крава, която не го видяла и го затрупала с лайна. "Това е лошо животно" - си помислило пиленцето. После от там минала лисицата и като го видяла, го извадила от лайното. "Това животно е добро" - казало си пиленцето. После лисицата го изяла.

Извод: Не всеки, който те залива с лайна ти мисли злото и не всеки, който те вади от лайната ти мисли доброто"

Нека нещата просто се случват и критериите ми да бъдат само повика на сърцето, вътрешният глас, комфорта на душата. А в момента се чувствам, адски спокойна, комфортно ми е отвътре, което е сигурен знак, че съм на прав път. Дай Боже!

Добави в Svejo

Притча: Конфуций

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
-Какво толкова странно имало в това.
Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

Добави в Svejo

Притча: Неправене

Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...

Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Как с правене бихте изчистили изворчето?

Добави в Svejo