Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации

сряда, юли 30, 2008

Бъди до мен



Това е една много нежна, до някъде носталгична, леко джазова песен ... отново по текст, музика, аранжимент и изпълнение – Калин. Песничката се казва „Бъди до мен”.
В категория "
музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми", "Вярвам че мога", "Автобус N:1" и „Сякаш приказка”.
Това е текста:
Ще останеш ли с мен и тази нощ,
ще докосваме двама звездите.
Пак по нашият път ще се шляем,
нека хората спят – ние мечтаем.

Тихо до нас, сякаш е сън,
валят звезди, усмихваш се ти,
моя любов...
Тихо до нас, сякаш е ден,
ти си със мен,
огън и лед – моя любов...

Приятно слушане!

понеделник, май 26, 2008

Автобус N:1


Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Автобус N:1".
В категория "
музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми" и "Вярвам че мога". Песента отново е авторска. Музиката, аранжимента и изпълнението са на Калин, а текста е на Владимир Кромбърг.

Ето го и текста:

Всички рими написах до края,
Всички песни - пях недопях...
Ще живея ли още не зная,
Не от това ме е страх.

Автобусът за вкъщи ме чака
Моят глупав и призрачен дом.
Механизъм в сърцето ми щрака
По вулгарен човешки закон.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Но и аз съм растение зная,
Плевл сред плевели много.
Ще живя ли още не зная,
Гледам към утрото строго.

Там където уж са мечтите
И където цъфти топлина...
Автобусътми пълни очите
И прибирам се пак у дома.

Без теб, със теб, без теб, със теб,
Без теб, със теб, без теб, със теб...

Всичко ново отново е старо,
Да достигна до там не успях...
Без желание, чувство и вяра,
Аз съм там, където не бях...

Приятно слушане!

четвъртък, май 15, 2008

Вярвам че мога



Поредната песничка в изпълнение на Калин, която реших да публикувам тук се казва "Вярвам че мога". В категория "музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море" и "Липсваш ми". Тази, както и всички останали е отново авторска - музика, текст, аранжимент и изпълнение - Калин.


Ето го и текста:

Със крила от птица,
от ръката ти ранена...
Не виждаш ли кръвта?
Не виждаш ли че бавно,
от тялото изтича тя,
стопява снега.

Вярвам че още мога аз
да бъда твоя огън
който гореше от любов
за теб...
Капки надежда вместо дъжд
ще пия без умора.
Искам да бъдеш както преди...

Сякаш тъмен облак,
от сърцето ти дойде...
за мен...
Не виждаш ли че още
сърцето ми копнее,
за теб...за теб...

Приятно слушане пожелавам!

неделя, май 04, 2008

Липсваш ми



Това е следващата от песничките на Калин, която избрах да сложа тук.
В категория "
музика" са и останалите - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай" и "Зелено море".
Песента се казва "Липсваш ми" - и отново е авторска - музика, текст, аранжимент и изпълнение - Калин, много нежна, мелодична и приятна...


Ето го и текста:

Две сълзи в две очи
питат те къде си ти...
Две ръце – молещи
ще те търсят може би...

И колко много истини
спестихме аз и ти.
И колко много, мънички лъжи.

Две сърца, скитащи
ще бъдем с тебе аз и ти.
Две следи, изгубени
Ще забравиме, нали...

И колко много истини
Спестихме аз и ти...
И колко много,
мънички лъжи...

Приятно слушане!

четвъртък, април 24, 2008

Зелено море



А това е следващата песничка от репертоара на Калин. Тя се нарича "Зелено море" и също една от любимите ми. То всъщност май всички са ми любими и ги харесвам много, но все пак имам нещо като класация - някакво подреждане по любимост, ако мога така да се изразя изобщо.... :)
До тук съм постнала следните песнички, за който иска да ги чуе, а и за мен, че да се ориентирам по-лесно, като реша да си ги пускам от тук. Те са: "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш" и "Сега се усмихвай" или също така могат да се намерят също всичките накуп в категория "музика".
"Зелено море" отново е авторска песен, що се отнася до музиката, аранжимента и изпълнението, мисля, че и текста е авторски, но не съм съвсем сигурна.

А ето го и текста:
Тъжен самотен път,
осеян с безброй мечти...
Къде ли ме водиш ти?

Далече от спящият град
сред обширно поле
като тъмно, зелено море...

Изгубих ли душата си,
оставих ли сърцето си при теб?
Удавник ли ще бъда в зеленото море?
Желая те до себе си,
сънувам ли те аз не знам...
Удавник ли ще бъда в зеленото море?

Тъжен самотен бряг,
бряг на наште мечти...
Търся твойте следи.

Вятърът ще донесе,
забравени спомени...
Искам да бъде както преди.
Приятно слушане пожелавам на всички!

неделя, април 20, 2008

Досаден проблем

Напоследък се сблъсках със странен и много досаден проблем в Bloger със аудио файловете. Аудио файловете, които качвам един ден работят, на следващия - не. Общо взето като забележа, че има проблем успявам да го оправя, но понякога ми е много трудно да разбера какво изобщо става.
Предпоследният път проблема беше, че след като си запиша публикацията Bloger добавя по не знам каква причина символа "&amp" на мястото на "/" в пътя към песента, който съм посочила. След като го оправя и го запиша, като се върна да проверя, отново единият символ е заменен от другите. Накрая ми писна и качих песента на друго място, така че да избягна изобщо такъв символ в пътя.
Това разреши проблема. Обаче последния път така и не разбрах защо не ще да работи, след като проблеми със заместване на символи няма и изобщо на пръв поглед няма никакви проблеми. Обаче не ще да работи и това е. Направих си проба - вместо тази песен, копирах друга, която работи и така нямаше проблем, а като върна тази последната и пак не ще. Пак се оправих като преместих песента на друго място и така тръгна. Това е добре, ама не знам до кога.
Нищо чудно утре пак да не работи, по неизвестна причина. Побърквам се така, като не знам какво става, и защо нещо, което няма никаква логика в това да не работи, все пак не работи.
Уф, както и да е. Това си е за моя консумация - ако се случи пак, да се сещам какво съм правила. Надявам се накрая да си изясня какво става и защо са тия нелогичности.

Сега се усмихвай



Още една от песните на Калин. Много ведра и приятна. До тук постнах четири от песните. За който иска да ги чуе, те са: "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота" и "Даже да искаш", а всъщнпост всички песнички, които съм постнала до сега се намират в категория "музика".
Настоящата песен - "Сега се усмихвай" е също авторска - музиката, аранжимента, изпълнението и текста са на Калин. За текста в интерес на истината не съм напълно сигурна, но най-вероятно и той е авторски. Приятна песен е много, както може да се убеди всеки, натискайки върху бутона play...

А това е текста:
Няма нищо по-прекрасно
сега да си до мен.
Вали дъжда - това е ясно,
доволно, уморен...

В твойте думи, нежен допир
усещам топлина.
Ти ме докосваш и ми шепнеш,
това е гласът на дъжда.

Сега се усмихвай
сега се усмихвай със мен.
Сега се усмихвай,
сега се усмихвай до мен....
Приятно слушане пожелавам на всички!

четвъртък, април 17, 2008

Даже да искаш


Продължавам с постването на песничките на Калин.
Да видим...
Значи до тук съм публикувала три от тях - "Искам те", "Черна песен", и "Снежна белота"... всъщност всички песнички постнати до сега могат да се намерят в категория "музика"...
Сега идва ред на още една от най-любимите ми - "Даже да искаш". Тя доколкото ми е известно е напълно авторска т.е музиката, текста, аранжимента и изпълнението са на Калин...

Ето го и текста:
След теб да тичам пак не мога,
объркан съм за кой ли път.
Забравен съм дори от Бога,
и тръгвам си...

Даже да искаш истини черни
Толкова време събирани в мен,
моите думи за теб са неверни,
тръгвам си с радост от теб в този ден.

Сълзите ти не ще ме трогнат,
за теб сърцето ми е лед.
И ласките не ще помогнат,
оставам сам...

Даже да искаш истини черни
Толкова време събирани в мен,
моите думи за теб са неверни,
тръгвам си с радост от теб в този ден.

И връщам се, и тръгвам си ,
и връщам се, и тръгвам си .....
Надявам се, че ще хареса на много хора, които биха я чули... Разбира се, не смея да се надявам, че ще се хареса на всички, защото е въпрос на вкус кой каква музика би харесал, но дано да са повече хората, на които би се понравила. Би било страхотно признание и за труда и за таланта на момчето. Наскоро забелязах, че има някакъв проблем с плейването на песните, но вече го оправих и сега всичко е ОК.
Приятно слушане!

неделя, април 13, 2008

Снежна белота



Вчера се чудех коя от двете - "Черна песен" или "Снежна белота" да постна като втора, след първата - "Искам те". В крайна сметка - избрах "Черна песен".
Много нежна, баладична, текста е на Владимир Кромбърг, който по моето лично скромно мнение е съвременен гений. Вярно, поезията му е оцветена главно в черни окраски, но въпреки това, въпреки, че някой би ги намерил за ... депресарски - те са си гениални, рожба на супер талантлив поет. Аз лично съм много доволна и щастлива от познанството си с него. Въпреки трудният му живот, който сигурно е причина за тъмното оцветяване на творбите му, той се е запазил много добър и човечен. Тежката му орис не го е озлобила, Кромбърг си е Кромбърг - много готин човек...
А ето го и текста:
Сълзите ми превръщат се в снежинки,
край мен белее глуха слепота.
Видения... безброй прашинки...

Лежа върху платното от саван,
преглъщайки от хапчета самота.
Коне крилати бягат във раван...
свобода...

Ръцете ми са ледени парчета,
очите ми замръзват от снега.
Усещаш гърчи се сърцето... под снега..
под снега...

Далече като съвестта човешка,
улавям се в погълната светлина.
Животът ми... досадна грешка...

Ръцете ми са ледени парчета,
очите ми замръзват от снега.
Усещаш гърчи се сърцето,
диамант заровен под снега.
Иначе отново както и при другите песнички - музиката, аранжиментът и изпълнението са на Калин...
Приятно слушане!

събота, април 12, 2008

Черна песен




Много време се чудих - коя, коя песничка да избера, да постна като втора, след първата - "Искам те"...
Много са любимите ми и всяка има своите достойнства. В крайна сметка сведох избора до две - "Черна песен" и "Снежна белота".
Странното е, че преди малко си мислих за цветността и черно-бялостта на нещата и тази ми дилема...получи се някакво съвпадение, синхрония. Един вид се налага едва ли не да избирам между черно и бяло - ей така, най-повърхностно погледнато...хм...
В крайна сметка се спрях на "Черна песен" - музиката, аранжимента и изпълнението отново са на Калин. Текста е на големият поет Димчо Дебелянов, едно от най-известните му стихотворения.Ето го и него, за който го е позабравил:
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Бих казала, че се е получил интересен и много сполучлив и осъвременен прочит на Дебелянов. Ако не ми вярвате - натиснете play бутона и сами се убедете :)
Приятно слушане!

петък, април 11, 2008

Искам те


Песента се казва "Искам те" и е в изпълнение на едно приятелче - Калин. Някой може би го познават от изявите му в различни клубове, a други от публикациите ми в сайта за лично творчество, култура и изкуство "Откровения". Песните са авторски - музика, аранжимент, изпълнение - с изключение на текста, на тази песен. А той пък е написан от едно друго приятелче - Филип :)
А самият текст е:
Аз и ти – двама в тишина.
Аз и ти – обич без вина.
Аз и ти – утро във мечти.
Аз и ти – обичаш ме, нали?

И ако утре посрещна сам
залеза и мрака,
И те търся самотен в ноща,
и душата ми с трепет те чака.
И ако твоите устни далеч
някъде друг ще целува,
Не, недей да искаш от мен,
мойте устни за теб да жадуват.

Ти играй – музика още звучи.
Радост безкрай виждам в твойте очи.
Хлад към мен, студено е твойто сърце.
Ден след ден посрещам с открито лице.

Но аз не мога да тръгна назад,
докосвайки твоите длани,
тревожните мисли пълзят,
оставят след себе си рани.
И пак ще съм сам в тишина,
всред хората тичам и плача,
Ти нямаш за нищо вина,
пак сам ще остана във здрача.
Останалите са по текст на берковсият гений - Владимир Кромбърг, а има и няколко напълно авторски. Изобщо, момчето е много талантливо, както всеки би могъл да се убеди, натискайки върху бутона "play".... :)
Може да не са съвършенно качествени, което е понятно - записите не са професионални, а любителски, но за това пък са правени с много любов и желание и всъщност не звучат никак зле....
Аз вече съм ги качила повечето от песните в сайта за творчество "Откровения", но нищо не пречи да присъстват и тук, за да може който пожелае да им се наслади, тъй като, действително си ги бива и ми се иска да достигнат до повече хора. Говоря в множествено число, защото това е първата от много песнички, които смятам с времето да кача... :)
Приятно слушане!

понеделник, февруари 19, 2007

Отвъд смъртта

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени бързо отключих,
защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
Нова Генерация

вторник, август 29, 2006

Layne...

"People have a right to ask questions and dig deep when you're hurting people and things around you, but when I haven't talked to anybody in years, and every article I see is dope this, junkie that, whiskey this - that ain't my title....
My bad habits aren't my title. My strengths and my talent are my title."

Layne Staley, 1996

четвъртък, август 24, 2006

Junkhead - Alice in Chains

A good night, the best in a long time
A new friend turned me on to an old favorite
Nothing better than a dealer who's high
Be high, convince them to buy

What's my drug of choice?
Well, what have you got?
I dont go broke
And I do it a lot

Seems so sick to the hypocrite norm
Running their boring drills
But we are an elite race of our own
The stoners, junkies, and freaks.

Are you happy? I am, man.
Content and fully aware
Money, status, nothing to me
cause your life is empty and bare.

You can't understand a users mind
But try, with your books and degrees
If you let yourself go and opened your mind
I'll bet you'd be doing like me
And it ain't so bad

Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!
Say, I do it a lot!

вторник, август 22, 2006

In Memorium: Layne Staley

Днес, 22 август Layne Staley, вокалиста на най-великата гръндж група Alice In Chains и мой най-любим изпълнител щеше да навърши 39 години... За нещастие преди 4 години, на 5-ти април той си замина от този свят и остана завинаги на 34. Тялото му е намерено след 2 седмици - на 19 април 2002г, за това на много места това се цитира като датата на която се е споминал....

Началото на Alice In Chains е поставено през 1987г. в Сиатъл на едно парти, за което се грижат китаристът Jerry Cantrell и Layne Staley. Същата тази вечер Jerry подхвърля идеята да направят банда. Layne се съгласява. Jerry се запознава с Mike Starr, който се съгласява да свири на бас във новата банда. И сега всичко от което са се нуждаели било барабанист. Mike представя останалите на Sean Kinney - невероятен барабанист. Те решили да нарекът бандата Alice in Chains.
Великата дата на техният първи концерт е 5 Август 1987. По късно през 1987 година те подписват с Columbia Records. Първото ЕР наречено "We Die Young" излиза през 1990. Няколко месеца след това те издават тяхният първи дългосвирещ албум наречен "Facelift". Издаването на този албум изпраща дебютната им песен "We Die Young" в топ десет.


"Man In The Box" е техният перви сингъл и първо появяване по MTV. Alice In Chains правят дебют и в киното във филма "Singles" където изпълняват песента "Would?" в бар. След това тругват на турне в Европа заедно с Megadeth. Facelift става златен през Септември 1991. През 1992г. започват записите на Dirt. Той Излиза през Септември като "Would?" е първият сингъл. Следва "Angry Chair". След това те записват новото си ЕР - Jar Of Flies и започват 6 седмично скоростно турне- Down In Your Hole. "Down In A Hole" е издаден като сингъл и е заснет клип към песента. Излиза и филм, "Last Action Hero", с две неиздавани парчета на Alice in Chains- "What The Hell Have I?" и "A Little Bitter". Заснет е и клип към "What The Hell Have I?". AIC записват третия си студиен албум през Април 1995. След около 4 месеца, резултата е по-твърд и по-тежък албум оригинално озаглавен "Tripod" в последствие Alice in Chains. Той излиза през Ноември 1995 и дебютира на номер едно в Billboard чартовете, но не успяват да го представят със турне. Започва все повече да се говори и обсъжда зависимоста на Layne към хероина. В края на краищата това може да е последният официален албум на групата. Групата се появява отново през 1996 за първия си концерт от 3 години на MTV Unplugged, където правят акустичен сет. Staley бил във видимо крехко здраве, а също изглеждал и под въздействието на хероин, въпреки това групата прави невероятно изпълнение, включително и зашеметяваща интерпретация на "Down in a Hole".

На 3 Юли във Канзас е последният концерт на Alice in Chains със Staley като водещ вокал. През 1998 Staley се завръща с останалите членове на групта за последен път за да запишат още 2 песни, "Get Born Again" и "Died". Тези песни излизат през 1999 във сет бокса Music Bank. Той включва 48 песни, рядки парчета, стари демота, двете нови парчета и повечето от албумните парчета. Излиза и Live албум както и компилация от 10-те най-добри парчета. Бандата не се разпада но Layne изпада в дълбока депресия поради смърта на приятелката му, причинена от бактериална инфекция в следствие на употреба на наркотици. Възможноста за завръщане на Alice in Chains окончателно приключва на 5 Април 2002 година когато Layne Staley умира от свръх доза кокаин и хероин, точно 8 години след самоубийството на друга гръндж икона, Kurt Cobain. Jerry Cantrell съкрушен от смърта на приятеля си и създател на бандата, посвещава втория си солов албум, Degradation Trip (2002), на Staley.

четвъртък, юли 13, 2006

Hard Music and Sounds United

HMSU 6th Summer Openair Festival - 14-16 юли, Мало Бучино
Летният drum and bass фестивал организиран от HMSU се превърна за последните 7 години в традиционно най-силното и достъпно събитие наоколо - не само за феновете на развиващата се drum’n’bass сцена, но и за меломаните харесващи сходни модерни стилове. Нетрадиционната постановка на фестивала, тридневен музикален маратон, го прави уникален и сред събитията на открито. С шестото си издание HMSU Summer Openair Festival прави сериозна заявка да се превърне в най-силното drum and bass събитие в Югоизточна Европа.

HMSU (Hard Music and Sounds United) започва своето съществуване през 1999 година. Основната цел на организацията е да разширява периметъра на drum and bass културата в България като наред с това утвърждава родната сцена като една от най-силните на балканите. През последните 7 години
http://fest.hmsu.org/place.bg.php организра над 60 успешни събития и приветства като домакин някои от най-изявените таланти на световната drum and bass сцена. Всред гостите тази година са: Technical Itch (UK), Psychofreud (Norway), Jamalski (USA/France), Zionlionz Soundsystem(BG), Funxion (GR), Drop.Dread (Romania), Codex Full Force (Serbia),DigitalNightmarez Bulgaria и много други.

И тази година фестивалът ще се проведе в близост до село Мало Бучино (София). Самото място е живописна местност в подножието на Витоша с уникална гледка към София и чудесни условия за къмпингуване.
Село Мало Бучино се намира на 7 километра от София в посока Суходол (югозапад). Непосредствено до мястото на фестивала достига път, а до самото село може да се достигне с автобусна линия № 56. Мястото на фестивала ще бъде обозначено с информационни табели.
Повече тук...