Я и тази, че съзрях особено очарование в тази роза и в това небе :) Красива е!
Деска, за тебе е! Където и да си! Бъди много щастлива!
събота, декември 31, 2005
Деси, Деси как ми липсваш...
Деси е богиня! Съвършена жена! Нежна, фина, женствена и най-доброто същество, което съществува на тази грешна и зла Земя. Наивна до глупост, щом трябва да повярва и прости, с успокояваща красива, детска усмивка от която боли. Боли от красота понякога. Наистина! Няма друг непознат, човек с който толкова да съм искала да се сближим, да станем приятелки. Струваше ми се невъзможно. После, съвсем неочаквано, в резултат на случайни събития се случи точно така. Имам само две най-най-истински и близки приятелки, които са ми като сестри - така ги чувствам и те мен също. Деси е едната. Лошото е, че вече няколко години е накрай света - в Чикаго и няма изгледи скоро да си дойде. Животът ни пръсна по всички краища на света.....
Десислава
Ще ми се пак да си сложа някоя сюрреалистична картина - може би отново на Дали. Сега е моментът, че компа ми е тук, от утре ще го няма за доста време, а на другия ги нямам и ще ме мързи да ровя...Тази реших да бъде!
Напомни ми за Деси... Най красивата жена на света и най-финото и нежно създание! Такава картина й подарихме преди години за един рожден ден. Къде ли си Деси...? Какво ли правиш сега? Как си, добре ли си? Дано Господ ти помага навсякъде и във всичко. Дано си много щастлива. Как ми се ще да те видя, а е невъзможно. Плаша се от мисълта, че може и никога повече да не те видя. Дано си добре там, накрай света....
Стари спомени
Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.
Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!
Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.
понеделник, декември 26, 2005
Честит Рожден ден, Радостче :)
...на 23-ти беше...6 годинки... Да си много щастлива, много усмихната, както и до сега и като името си - много радостна... Четит Рожден Ден, Радостинче!
За малко
Събудих се в грозен, уродлив, ужасен свят! Отворих очи, огледах се и заплаках. Болката скова всеки мускул, всяка клетчица от тялото ми, облада ме неизмерима с нищо тъга и носталгия по онзи, другия свят. Плаках с часове, затварях си очите с надеждата, че щом ги отворя пак, този ужасен свят ще е изчезнал и на негово място отново ще се е възцарило тихото спокойствие, сладката омая, красотата от подухващия от някъде ветрец... Пак ги отворих, и всичко си беше там - стени, които напират над мен и под мен да се слеят, изкривен до гротеска образ от телевизора...Реалността боли...и тялото, но не толкова, душата как боли.... Страх ме е да не остана да живея там, в този чужд и студен свят на болка завинаги... За малко го видях и за сега ми стига... Сега съм си пак тук, при спокойната река, която отива незнайно на къде и просто милва с водите си потопените ми в нея боси крака... но плащам много за да си стоя тук на припек... трябва да се върна и някак си да си оправя и изчистя онзи ужасния свят, та да може да стане по-приемлив за живеене...а как? Това още не знам! В грозния свят все пак имаше нещо - повечето хора казват, че той е истинския, а аз живея в красива лъжа... не знам дали е така...те пък не са виждали моя...Как могат да преценят. Ето, аз, макар че съм виждала и двата не мога. А те как могат? Все пак ми се иска да отида една крачка по натам и да изследвам, може пък да намеря нещо, заради което си заслужава да се изтърпи тази ужасна грозота... може пък да има нещо... Страх ме е, каквото и да говоря!
неделя, декември 18, 2005
Обяснение
В предишния с пост сложих стихотворение, което вече съм слагала. Но точно днес, точно то е най-подходящо за това прословуто "начало" и "пробуждане", тъй че трябва да го има! Трябва да ми напомня в оставащите дни на мрак и тъмнина, че ще дойде зората, че това е просто кошмар от който един ден ще се събудя. Дано!
Събуди се - повторение
Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.
Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.
Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.
Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.
Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.
Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.
Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.
Начало
Не стана както си го мислех. Трябваше 16-ти да бъде денят на началото.... но нищо - ще бъде 19-ти т.е от утре ще бъда съвсем на чисто, съвсем без нищо, съвсем сама и съвсем не знам какво и как ще бъде всъщност. Нищо. Важното е, че ще го бъде. Иде новото начало. Тази снимчица хич не е подходяща, но тъй като на този комп нямам други, а и тъй като от утре ще изглеждам и ще се чувствам като горкият смачкан пингвин... та, може и да е подходяща :)
четвъртък, декември 01, 2005
Лошо
.... лошо. Проблеми със зъби...
Проблеми със всичко...
И пак това чувство, че всичко е крайно безсмислено...Няма ли да има край?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
