петък, септември 01, 2006

Есен

Въпреки, че още не е дошла наистина, но навън си вилнее с пълна сила :)
Иде есен...есента е сезон, който винаги ми е действал много особено - има специфична миризма, специфично усещане, из въздуха се носи нещо особено - някаква неопределена носталгия по нещо още по-малко определимо...
Вятърът докосва по друг начин и слънцето дори споделя други неща - такива, за които през Лятото си трае :)
Малко ме натъжава, но и тъгата не е точно Тъга....през есента....

2 коментара:

zuio_buio каза...

Не бързай, забога! Как мразя лятото да си отива... Ненасладил съм се на тази любов, на лятното сладострастие, душата ми не поела е още топлина, студена е, рано е да идва замразта. Как ме депресира това! Няма живот в този град за мене вече. Трябва да се науча да се радвам на всичко. Но как след като този студ резонира със студа в мен. Аз съм несгреваем ...

"действал много особено - има специфична миризма, специфично усещане, из въздуха се носи нещо особено - някаква неопределена носталгия по нещо още по-малко определимо..."

Тва не се случва в София сигурно, тука осталгията е ясна-носталгия по живота и разбитата съдба в бетонентото чудовище.

Lanfear каза...

Да, наистина си много мрачен...
Може да е от времето, щом казваш, че така ти въздейства...щото действително застудя...

Но действително, повече пъти ми се е случвало извън София да го усетя това настроение...ама пък и тук ми се е случвало...има известни разлики, отсенки, полутонове...

...но не може да се обясни едно чувство, един порив с думи....