Всички хора са на едно ниво. В началото на обучението ми при дон Хуан Матус, той се опитваше да ми покаже колко общи са ситуациите на всички хора. Като южноамериканец много ме занимаваше идеята за социална реформа. Един ден зададох на дон Хуан въпрос който смятах за смъртоносен: Как можеш да останеш равнодушен към ужасяващото състояние на сънародниците ти, индианците Яки от Сонора? Знаех че част от тях страдат от туберкулоза но не могат да бъдат излекувани защото нямат пари. Да, каза дон Хуан, много е тъжно, но видиш ли, твоето положение също е много тъжно и грешиш ако си мислиш, че си по-добре от индианците Яки. Общо взето човешкияят живот е в ужасяващо състояние на хаос. Никой не е по-добре от останалите. Всички ние сме същества на път към смъртта, и ако не осъзнаваме това, няма спасение за нас. Това е друга част от прагматизма на воина: осъзнаването на факта че сме същества на път към смъртта. Твърди се че когато го постигнем, всичко придобива трансцедентален ред и мяра.
Карлос Кастанеда
1 коментар:
Offtopic, ама виж тук, моля:
Виж тук, моля:
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/01/blog-post_13.html
Публикуване на коментар