Според будизма всичко което съществува има три основни признака:
1. Преходност (аничча)
2. Несубстанциалност (анатта)
3. Обусловеност (дуккха)
Първоначално това ти звучи като някаква схоластика. Но в даден момент започваш да забелязваш тези признаци на всяка крачка. Забелязваш как и ти, и света, непрекъснато се променяте и преставаш да вземаш насериозно всички тези хора, които си въобразяват, че метлата на времето няма да помете и тях, и техните убеждения и ценности на свой ред. В ранната будистка литература постоянно се повтаря твърдението, че всичко, което възниква е съставно и обречено на разпад. Казано по друг начин нищо няма самостойно, независимо от всичко останало съществуване. И накрая откриваш, че и ти, и всичо останало съществувате единствено в страдателен залог. Не ние изживяваме живота си, а той изживява нас. Всяко едно съществуване, та ако ще най-блаженното е преходно, обусловено и поради това неудовлетворително (дукха).
Алекс
1. Преходност (аничча)
2. Несубстанциалност (анатта)
3. Обусловеност (дуккха)
Първоначално това ти звучи като някаква схоластика. Но в даден момент започваш да забелязваш тези признаци на всяка крачка. Забелязваш как и ти, и света, непрекъснато се променяте и преставаш да вземаш насериозно всички тези хора, които си въобразяват, че метлата на времето няма да помете и тях, и техните убеждения и ценности на свой ред. В ранната будистка литература постоянно се повтаря твърдението, че всичко, което възниква е съставно и обречено на разпад. Казано по друг начин нищо няма самостойно, независимо от всичко останало съществуване. И накрая откриваш, че и ти, и всичо останало съществувате единствено в страдателен залог. Не ние изживяваме живота си, а той изживява нас. Всяко едно съществуване, та ако ще най-блаженното е преходно, обусловено и поради това неудовлетворително (дукха).
Алекс
Няма коментари:
Публикуване на коментар