вторник, юни 03, 2008

Приказка за разсъжденията

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

3 коментара:

Таня Джекова каза...

Хубава притча наистина :-)
Скоро и аз си мислех по подобен повод - всъщност ние хората много обичаме да интерпретираме обстоятелствата и фактите и понякога от това излизат чудовищни поверия :-(
А нещата наистина са прости - това са факти, които когато се случват за първи път и са ни непознати до този момент, как можем да ги интерпретираме правилно - трябва просто и единствено да разберем правилно какво се случва...

Lanfear каза...

Така е :)
Аз първия път като я прочетох тая притча направо все едно някой ме беше ударил с нещо по главата, така се чувствах... и се чудех как така не съм забелязвала до сега тези прости факти...:)
Много полезна ми беше - направо ми промени целия живот в онзи момент...

Анонимен каза...

kolko e prost jivota v deistvitelnost. Trqbva samo da se sprem za secunda za da razberem 4e vsi4ko zavisi samo ot nas