вторник, август 19, 2008

Дървесно котенце

Намерих котенце. Всъщност бяха три котенца. Както си вървях и чух нещо като птиче писукане или крясък на малко котенце. Огледах се навсякъде но никъде не го видях. Накрая погледнах нагоре и какво да видя - на дървото над мен бяха накацали три малки котенца - всяко на отделен клон и вперили очи в мен. Явно бяха родени в домашни условия, но някой ги беше изхвърлил. Видях и кутията с дупки, в която ги бяха донесли, близо до дървото. Как може да има такива жестоки и безотговорни хора?

Отидох до вкъщи да им донеса нещо за ядене и водичка и като се върнах бяха само две. Търсих третото навсякъде, но така и не го открих. Не знам къде се загуби толкова бързо. Едното беше сивичко, женско, а другото - рижаво-бяло, мъжко. Сивичкото слезе като подуши храната, но рижичкото не искаше, а не можех да го достигна. Един човек се заинтересува какво правя и започнахме с него да се опитваме да го свалим от дървото, та да се нахрани. Но то от страх започна да се катери все по-нависоко. Наложи се аз да се покатеря на дървото, а човекът от долу с една пръчка да се опита да го избута по-близо към мен, за да мога да го хвана.

След около час усилия успях да го достигна и го свалих от дървото. Нахраних и него. Сивичкото след като хапна веднага се разигра и почна да гони мухи, да скача и да си играе, да се катери по мен. После, преди да си тръгна ги качих пак на дървото.За тях бе по-добре да са там, защото мястото бе в близост до шосе. Човекът, който ми помогна с котенцето обеща, че ще се обади на негови познати, които си търсят котенце и ще ги заведе до мястото, за да си изберат.

На другия ден отидох пак да им занеса нещо за ядене, обаче не се виждаха никъде. Започнах да ги викам и от тревите се показа едното, сивичкото. Търсих навсякъде наоколо, но другото не се виждаше никъде. Надявам се, че познатите на онзи човек, са го харесали и са го взели. Реших да взема това котенце, което беше останало самичко, защото нямаше шанс да оцелее само, навън, толкова малко и без мама.

А то е толкова добричко и игриво... И с хигиенни навици, вече изградени. Не ми се наложи да го уча. Сложих му в легенчето гранулки и то си знаеше, че трябва там да ходи да си свърши работата. Явно е, че е родено в домашни условия - не се страхува от хора, отговаря на "маци-маци", знае къде да ходи до тоалетна...

Сега в къщи имам три фурии, които хвърчат насам натам и се гонят и скачат. Дребосъка е много смел - изобщо не се страхува от големите ми котки. Защото забравих да кажам, че имам още две... Постоянно търси компанията им, гони ги да си играе с тях. Те отначало му се мръщеха, ръмжаха му, удряха му по някоя лапа, но вече все повече се сближават, приеха го напълно само за няколко дни.

Само дето аз не знам как ще се оправям с три котки, след като и две са ми много. Предстои ми период на страхотни промени - ще се местя в друг град, ще трябва да си търся квартира, работа...преди това доста ще пътувам... и направо незнам...

То аз го взех с идеята, че ще му търся дом, но се усещам как все повече се привързвам към дребосъка и ще ми е трудно да се разделя с него. Но ще трябва. Но за сега удрям на камък със задомяването му.
Разбира се ще го дам само на отговорен човек, който ще поеме грижата за целият му котешки живот и който осъзнава отговорността - да се погрижи за него в младост и в старост и в здраве и болест... Не и на такъв, който си търси играчка, която като му омръзне ще изрита навън. Не за това го спасих от улицата, че пак там да отиде...

Това ще ми е и условието - ако по някаква причина, човекът, който го вземе, реши че не го иска, или че не може да се справи - да ми го върне, а не да го изхвърли или нещо друго...

Дано да се намери такъв добър и отговорен човек. Ако някой чете това и си търси котенце или е склонен да приюти една бедна мъничка душица - нека ми се обади. Но да е сериозен и отговорен, човек, който обича животните и го е грижа за тях...

2 коментара:

Bla каза...

Pussies are the best. :)

eneya каза...

Браво, че си го взела. :)
Стискам ти палци да му намериш нов дом.