Спиране на вътрешния диалог и трудностите

Какво представлява спирането на вътрешният диалог? Да останеш без мисли, да бъдеш в състояние на хармония и блаженство, да пребиваваш в медитация, да общуваш с бог, да бъдеш в покой - както и да го наречем - едно и също е - техника за възвръщане на загубената енергия и повишаване качеството на действията и възприятията.

Всъщност не е съвсем ясно какво точно означава да спрем вътрешния диалог и всеки си го тълкува различно. Може би спрян вътрешен диалог е състоянието когато се появява вътрешния наблюдател - когато наблюдаваме своите действия и света наоколо отстрани, без да водим постоянния мисловен разговор...

Има доста техники за спиране на вътрешният диалог, една такава е например описаната в книгите на Кастанеда походка на силата. Има и много други – например да останем безмълвни, фокусирайки вниманието си върху звуците в природата - тогава зрителната информация остава на заден план. Звуците в природата почти не се поддават на интерпретация - те са просто звуци и като фокусираме вниманието си върху тях, мислите рязко намаляват. Техниката е проста - задържаме вниманието си достатъчно дълго върху звуците и се получава.

Ето и още една техника - да насочим вниманието си към процеса на дишане, да усетим как вдишвайки, въздухът изпълва дробовете ни, после как издишваме... да се вслушаме в шума който придружава дишането... В момента в който обърнем внимание на дишането, вътрешният диалог автоматично спира.

И още една - да извършваме всяко едно ежедневно действие със повишено внимание. Например докато ядем – да обърнем внимание на това как държим лъжицата, или как я поднасяме към устните си, да усетим вкусът от храната, осъзнато, а не като автоматичен процес...когато си завързваме обувките - да обърнем внимание от коя обувка започваме, да се наблюдаваме как точно го правим, а не по навик, без да се замисляме...т.е. да следим с внимание всяко усещане, при изпълнението на което и да е действие. Изглежда лесно, но е трудно, защото забравяме, че сме решили да внимаваме, или пък не успяваме да впримчим вниманието си за дълго време в което и да е действие и това започна да ни дразни...

Когато на практика се опитваме да постигнем спиране на вътрешният диалог сме изправени пред определени трудности. Днес научих, че една от тези трудности си има и научно наименование. Нарича се пулсация на вниманието. Психолозите били установили експериментално, че вниманието ни не е непрекъснато, а се колебае постоянно, подобно на дишането. Ако фокусираме вниманието си върху нещо, след някакво време, което е различно за всеки - фокуса се губи. След още няколко секунди фокуса се връща. Тази пулсация е големия проблем пред практикуващите. Когато се опитаме да спрем вътрешния си диалог за частта от периода, в която задържаме фокуса на вниманието вътрешния диалог спира. Щом изгубим фокус, втората половина на периода, вътрешния диалог автоматично се възобновява и не осъзнаваме, че това се е случило. Когато изтече и тази половина на периода фокуса се връща, тогава осъзнаваме, че отново говорим със себе си и пак спира диалога. Тази пулсация се повтаря непрекъснато, като честотата й при различните хора е различна.

И наистина е така. И аз съм го забелязвала, при едни опити да спирам вътрешният си диалог, посредством фокусиране върху броене. Много е странно, но наистина така се получава - за момент спира, после пак е започнал, но ние не се усещаме, после като се усетим отново го спираме...точно като някаква пулсация...

Добави в Svejo