понеделник, юли 03, 2006

Лоши дни

...предишните няколко....но...айде да свършват скоро и да заминава всичко в миналото, дето си му е мястото... и да не се връща, никога повече....

8 коментара:

zuio_buio каза...

Какво ти се е случило толкова ужасно? Много добре те разбирам и ти влизам в положението. Аз пък от снощи нещо се чувствам малко възроден. Пожелавам ти и на теб това, даже повече. Само да не надебелея от спокойствие:), както отслабнах тия дни, ама като отслабнеш поне по-малка тежест носиш :). Ей позитивизмът не се ичерпва... Дано сичко ти е наред. Не обичам някой да му е зле!

Lanfear каза...

Mersi :) Случиха се разни гадории... Ама нищо, бяха ми от полза - научих много за себе си и на какво съм способна, и очаквам промяна да се случи :) което пък е хубаво...мисля да се отворя за света, от който се крих и аз не знам защо...доста време...както и да е...
Знам за позитивизма...не ми е свършил и на негативизъм няма да стане, за това съм спокойна...
Открих, че понякога когато ми се струва безизходно решението може да се окаже в друга плоскост...просто трябва да се погледне малко отстрани...всъщност всичко, което ми трябва да се оправя си е налице и то отдавна, просто аз не съм му обръщала внимание по някаква причина...оказва се с криворазбрана важност...като я сложиш обаче наравно с другите причини, може да се окаже, че не е от такава важност, незнам, ще видим...ще опитам да я видя отстрани толкоз ли е пък важна....
аз се поолях с приказките нещо...май... :)

zuio_buio каза...

Не си се оляла. Пък и тука можеш си се оливаш на воля, колкото ти душа сака :))). Никой дума не може да ти скърши. Май точно негативизма ти се е свършил. Останалото го разбирам многосмислено, но може да се окажеш права. Никога не предавай критично значение на нещо, което не притежама свойстовото вечност. А нищо което виждаш не е вечно. Не губи инстинкт за самосъхранение.

Lanfear каза...

Така е, разбрах, че и аз и всички принадлежим единствено на Смъртта...и всеки може да прави с живота си каквото си иска, всеки сам си носи отговорността...и се оневинявам за всичките си досегашни и бъдещи постъпки :)

zuio_buio каза...

Ти си сложна душа май. Това ти придава задълбоченост, но и обърканост. Аз лично смятам, че човек трябва да се научи да се обича и да обича другите. Да ги разбира, може така да разбере и себе си. Да ги разбира, дори когато му причиняват лошо и да го приема, защото обичайки ги той може да ги вижда добри и нормални, дори когато са озверели и то точно срещу него самия. Така се понасят достойно ударите на живота, дава сила и увереност в себе си и в другите. Трябва да свикнеш съссвоето несъваршенство и грвшност, както и с чуждата грешност и да не осъждаш никого. Отплеснах се... Знам, че е леко утопично. Но ще сазвърша с: любовта е най-прекрасното и чудно нещо във Вселената...обичай всичко и макар, че ще изглеждаш луда, ще ти е добре. (къв съм идеалист)

Lanfear каза...

Е, значи и аз съм идеалист, щот така ги виждам нещата :)Просто искам да знам истината, обективната истина, такава, каквато е, без това да е повод за присъда...щото и аз си имам истини, за които не желая да получавам присъди :) хе-хе...и особено е интересува безусловната любов... :)

zuio_buio каза...

Каква е твоята истина? Можеш свободно да ме наругаеш, но няма моя или твоя истина, има 1 Истина с главно И. И тази Истина дава свобода. А за какво жадува твоето сърце?

Lanfear каза...

Това е образно казано :) Знам, че има една Истина, с главно И :) само дето ние хората сме склонни да я раздробяваме на по-малки истинки, може би за да можем по-лесно да я асимилираме и приемем...
За какво ли? За осъзнатост, всяка секунда :)