Страхотна поезия

Наскоро попаднах на един автор, чиято поезия много ми допадна. Затова искам да го представя с няколко произведения :)
Авторът е Ангел Рангелов и публикува в "Откровения" с ник Весан. Просто е невероятен, или поне на мен лично много ми харесва :)

Обичах те...
Аз те обичах! Обичта ми, зная
все още пари в моето сърце.
Но тя да те тревожи не желая.
О, не бъди с посърнало лице!

Ревнувах те, и те желаех страстно,
мечтаех си за теб и нощ и ден,
жадувах те и плахо, и опасно...
Дано те друг обикне като мен!

***
Сърцето ми е гаснеща звезда,
разкъсана от своите лъчи.
То мълком търси спомен от следа
във хилядите дебнещи очи...
То търси... Но намира уморени,
просмукани от егоизъм бездни...
И тихо стене в люлката от вени
преди от болка бавно да изчезне.

Беше време...
Беше време когато
бях на всичко готов,
за да бъдеш щастлива,
моя нежна любов,
за да бъдеш богата
с цветовете красиви
на вълшебното лято...
Беше време фалшиво!
Беше време... Сега е
суха пепел разстлана
върху чувствата святи,
любовта е съдрана,
а сърцето ругае
и пияно се клати,
и мърмори; Така е...
Беше време когато...

Добави в Svejo