Завръщане

Тишината накара да стене
и във клетка от злато затвори мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После....тръгна си. Без спомен, без свян.
После....върна се - и животът потече,
разцъфтя, по-хубав (и от сбъднат) блян.
После....пак си отиде.
Страх ме е вече от твойто завръщане.

Добави в Svejo