Днешните ни мисли и настроения са утрешната ни реалност :)
неделя, април 30, 2006
Урокът на пеперудата
По-рано постнах "Кредо на онези, които са страдали" ...сега намерих този урок - малко по-различни думи, но същото :)
"Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."
Готино :)
"Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно."
Готино :)
четвъртък, април 27, 2006
Не се привързвай...
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!
Не знам кой го е писал, но ми хареса и реших да си го имам тука :)
вторник, април 25, 2006
Христос Возкресе!
Христос Возкресе! Воистина Возкресе! Christus resurrexit! Resurrexit vere!
Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
Cristo ha resucitado! Verdaderamente, ha resucitado! Христос Воскрес! Воістину Воскрес!
Christ is Risen! Indeed, He is Risen!
Kristo'pastitaha! Satvam Upastitaha!
четвъртък, април 20, 2006
Притча за ума
В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино. И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен? ...
И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият! ...И те го убили!
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива...
Ошо
вторник, април 18, 2006
Mi modo de andar por la vida -4
Buscamos la aprobación de los demás porque dudamos de nosotros mismos.
No decir a donde vas protege la libertad de ir a donde quieras o de no hacer nada.
Existe un lugar en medio de la tormenta donde siempre puedes encontrar la calma.
Si lo vas a hacer, no lo dudes. Si dudas, no lo hagas. Hazlo solo cuando tu seguridad en triunfar es superior a tus dudas. Cuando estes dispuesto a dar tu 100%.
Son los hombres los que dan valor a las montañas y no al revés.
El más hermoso de los actos del hombre en la montaña es el de sobrevivir.
No se que hay después de la muerte pero se que antes que la muerte está la vida.
El futuro sin futuro no es lugar para vivir.
Tal vez la felicidad, sea ese estado de calma y serenidad que te llega cuando sabes que nada queda dentro de ti sin sacar. Has dicho te quiero a los queridos, aunque algunos no te quieran, has borrado el odio por relativizarlo, aunque algunos se empeñen en que lo magnifiques. Y con tu vida has hecho lo que has podido. Y te quedas tranquilo. Sabes que si te vas, nada tienes que reprocharte, nada queda por decir, nada por hacer.
No decir a donde vas protege la libertad de ir a donde quieras o de no hacer nada.
Existe un lugar en medio de la tormenta donde siempre puedes encontrar la calma.
Si lo vas a hacer, no lo dudes. Si dudas, no lo hagas. Hazlo solo cuando tu seguridad en triunfar es superior a tus dudas. Cuando estes dispuesto a dar tu 100%.
Son los hombres los que dan valor a las montañas y no al revés.
El más hermoso de los actos del hombre en la montaña es el de sobrevivir.
No se que hay después de la muerte pero se que antes que la muerte está la vida.
El futuro sin futuro no es lugar para vivir.
Tal vez la felicidad, sea ese estado de calma y serenidad que te llega cuando sabes que nada queda dentro de ti sin sacar. Has dicho te quiero a los queridos, aunque algunos no te quieran, has borrado el odio por relativizarlo, aunque algunos se empeñen en que lo magnifiques. Y con tu vida has hecho lo que has podido. Y te quedas tranquilo. Sabes que si te vas, nada tienes que reprocharte, nada queda por decir, nada por hacer.
author: Javier
Край
сряда, април 12, 2006
Mi modo de andar por la vida -3
....En escasamente 2 años he estado a punto de dejar mi cuerpo para la montaña tres veces. No han sido casuales. Más bien causales.
Se que para que llegue el orden, primero tienes que pasar por el absoluto caos.
Se que para que llegue la calma, primero tienes que pasar por el absoluto pánico.
Se que para que llegue el amor, primero tienes que pasar por la absoluta soledad.
Entiende que todo se debe al caos. Nosotros podemos entrenarnos para todo, menos para el resultado final. Podemos adaptarnos a todo, cambiar las cosas pero el resutado final depende también de la causalidad y casualidad.
Habia algo en mi vida que no me satisfacía y pensé que era ella. Me equivoque.
Hay que seguir la luz de tu interior, pero para hallarla y saber que es ella, y no un reflejo, hay que ir cavando un gran túnel hacia dentro de ti.
¿Por qué arriesgar la vida? Y, ¿para que contentarte con imaginarlo si lo puedes realizar?
Odio la mediocridad. Aunque, a veces, envidio a los simples. Pero no es lo mismo.
Valoro las cosas no por su valor, sino por su significado. Hago las cosas, no por lo que son sino por las experiencias y aprendizajes que me dan.
Escalar, esquiar me fuerza a pensar, porque me fluyen sentimientos de modo espontáneo....
Se que para que llegue el orden, primero tienes que pasar por el absoluto caos.
Se que para que llegue la calma, primero tienes que pasar por el absoluto pánico.
Se que para que llegue el amor, primero tienes que pasar por la absoluta soledad.
Entiende que todo se debe al caos. Nosotros podemos entrenarnos para todo, menos para el resultado final. Podemos adaptarnos a todo, cambiar las cosas pero el resutado final depende también de la causalidad y casualidad.
Habia algo en mi vida que no me satisfacía y pensé que era ella. Me equivoque.
Hay que seguir la luz de tu interior, pero para hallarla y saber que es ella, y no un reflejo, hay que ir cavando un gran túnel hacia dentro de ti.
¿Por qué arriesgar la vida? Y, ¿para que contentarte con imaginarlo si lo puedes realizar?
Odio la mediocridad. Aunque, a veces, envidio a los simples. Pero no es lo mismo.
Valoro las cosas no por su valor, sino por su significado. Hago las cosas, no por lo que son sino por las experiencias y aprendizajes que me dan.
Escalar, esquiar me fuerza a pensar, porque me fluyen sentimientos de modo espontáneo....
author: Javier
....следва продължение
вторник, април 11, 2006
Молитва
"Господи, дай ми силата да променя нещата, които мога, търпението да живея с тези, които не мога да променя и мъдростта да направя разликата между двете."
Кредо на онези, които са страдали
МОЛИХ СЕ на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.
Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.
Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!
Аз съм сред най-благословените хора!
Рой Кампанела
неделя, април 09, 2006
Mi modo de andar por la vida -2
.....Excusas como: es muy dificil, no se puede, no podrás contra ello.
Llegó un momento en que acabé enfermo de la gente. Gente que te oye pero no te escucha, que quiere aconsejar sin saber el motivo del sentimiento que te mueve. Gente que te aconseja antes de escucjarte. Que no quiere escuchar sino ser escuchados. Gente autodeshauciada, que no se estima lo suficiente como para hacer algo con su persona, con su vida. Y quieren quitarte de la cabeza que tu lo intentes, porque ¿qué sentirían si tú lo consigues?
Y busqué nuevas sensaciones, nuevos sentimientos. Sin objetivos, sin metas, dejándome llevar por la vida. Sin importarme donde llegar, solo el camino tenía importancia.
Y averigüé que cada cual tiene diferente umbral de miedo. Y que la perfección es llegar a aguantar el miedo y su dolor hasta conseguir lo que pretendes. Ser capaz de dar “ese poquito más” un siguiente paso, es lo que diferencia a los mejores del resto. El secreto está en saber positivamente que puedes dar ese siguiente paso.
Y para aguantar el miedo y el dolor, no hay que luchar contra ellos, si no al contrario, acercarte a ellos, hasta hablarles de tú, convivir con ellos hasta hacerte amigo de ellos.
Cuando sientes que nada tienes que perder, todo lo ganas.
Cuanto sientes que algo puedes perder, lo pierdes.
Se que mi búsqueda es una huida, un motivo para no estar parado y pensar. Pues cuando estoy parado reflexiono.
El dolor te hace más fuerte y te hace posible llegar más lejos.
Llega un momento en que el dolor, el sufrimiento y el miedo son tan normales que ya no significan nada....
Llegó un momento en que acabé enfermo de la gente. Gente que te oye pero no te escucha, que quiere aconsejar sin saber el motivo del sentimiento que te mueve. Gente que te aconseja antes de escucjarte. Que no quiere escuchar sino ser escuchados. Gente autodeshauciada, que no se estima lo suficiente como para hacer algo con su persona, con su vida. Y quieren quitarte de la cabeza que tu lo intentes, porque ¿qué sentirían si tú lo consigues?
Y busqué nuevas sensaciones, nuevos sentimientos. Sin objetivos, sin metas, dejándome llevar por la vida. Sin importarme donde llegar, solo el camino tenía importancia.
Y averigüé que cada cual tiene diferente umbral de miedo. Y que la perfección es llegar a aguantar el miedo y su dolor hasta conseguir lo que pretendes. Ser capaz de dar “ese poquito más” un siguiente paso, es lo que diferencia a los mejores del resto. El secreto está en saber positivamente que puedes dar ese siguiente paso.
Y para aguantar el miedo y el dolor, no hay que luchar contra ellos, si no al contrario, acercarte a ellos, hasta hablarles de tú, convivir con ellos hasta hacerte amigo de ellos.
Cuando sientes que nada tienes que perder, todo lo ganas.
Cuanto sientes que algo puedes perder, lo pierdes.
Se que mi búsqueda es una huida, un motivo para no estar parado y pensar. Pues cuando estoy parado reflexiono.
El dolor te hace más fuerte y te hace posible llegar más lejos.
Llega un momento en que el dolor, el sufrimiento y el miedo son tan normales que ya no significan nada....
author: Javier
....следва продължение
петък, април 07, 2006
Да помогнем :)
Tова е copy-paste на информация от един съседен сайт - "Dreemkeeper". Ето за какво иде реч:
"v7ndotcom elursrebmem e състезание, предназначено за така наречените SEO (search engine optimization) професионалисти, които да покажат уменията си, като издигнат до първа позиция в Google една безсмислена фраза. За целта на състезанието е избрана v7ndotcom elursrebmem.
Единственият български представител е Силвина Георгиева, чието име вряд ли е загадка за кой да е от хората, посещаващи блога. За онези, за които е, нека само кажа, че е интелигентен човек, чудесно момиче и отличен професионалист. За мен лично всичко това е достатъчно, за да поискам да я подкрепя, както мога. А как може да се помогне, си пише и там:
Един от основните алгоритми на Google за отдаване по-голяма тежест на страниците, които индексира в своята база данни, е към тях да има множество входящи линкове. Затова, ако желаете да помогнете на българското участие в състезанието v7ndotcom elursrebmem, поставете на Вашия сайт връзка към тази страница за участие в v7ndotcom elursrebmem. Връзката е за предпочитане да бъде текстова и да съдържа фразата v7ndotcom elursrebmem. Можете директно да копирате v7ndotcom elursrebmem кода по-долу и да го поставите в HTML-а на Вашата страница:
Единственият български представител е Силвина Георгиева, чието име вряд ли е загадка за кой да е от хората, посещаващи блога. За онези, за които е, нека само кажа, че е интелигентен човек, чудесно момиче и отличен професионалист. За мен лично всичко това е достатъчно, за да поискам да я подкрепя, както мога. А как може да се помогне, си пише и там:
Един от основните алгоритми на Google за отдаване по-голяма тежест на страниците, които индексира в своята база данни, е към тях да има множество входящи линкове. Затова, ако желаете да помогнете на българското участие в състезанието v7ndotcom elursrebmem, поставете на Вашия сайт връзка към тази страница за участие в v7ndotcom elursrebmem. Връзката е за предпочитане да бъде текстова и да съдържа фразата v7ndotcom elursrebmem. Можете директно да копирате v7ndotcom elursrebmem кода по-долу и да го поставите в HTML-а на Вашата страница:
На страницата Ви той би трябвало да изглежда по следния начин:
v7ndotcom elursrebmem
Ежедневно цъкаме на стотици места в интернет; хубаво е поне с едно от цъкванията да подкрепим хубава идея или хубав човек. Ето една възможност за това :-)
Update: по мои сметки, засега сме втори. Хайде, ааай-руп!"
Хайде да помогнем и ние :)
Mi modo de andar por la vida -1
CAMINA SUAVE, CAMINA LENTO
Anda siempre suave.
En caminos suaves, entre flores, anda suave para no pisarlas y poder contemplarlas.
En terrenos duros, entre piedras, anda suave para no tropezar y romperte el tobillo.
Tmbién en la vida.
Cuando las cosas van bien, ve suave, para disfrutar.
Cuando las cosas van mal, ve suave, para no precipitarte. y perder.
Eres lo que haces. Eres como lo haces.Y eres el motivo que te lleva a hacerlo de esa manera. Porque el génesis de lo que haces, de cómo lo haces está en los sentimientos que te llevan a hacerlo. El sentimiento da origen al pensamiento, pero la base es el sentimiento. Por eso la clave íntima, personal, no es lo que haces, ni como lo haces, sino el sentimiento que ha originado que lo hagas y que lo hagas de esa manera.
El miedo es nuestro enemigo, nuestro único enemigo. No importa en que se manifieste. En la montaña, en el amor, en la sociedad. Es el mismo miedo vestido con distintas ropas.
Tenemos miedo a perder y esto nos obliga a no darlo todo, a reservarnos, y perdemos.
Tenemos miedo a triunfar, el miedo a darlo todo y vernos desnudos delante nuestra y de los demás y que esto, además, no sea suficiente para lograr nuestro objetivo....
author: Javier
En caminos suaves, entre flores, anda suave para no pisarlas y poder contemplarlas.
En terrenos duros, entre piedras, anda suave para no tropezar y romperte el tobillo.
Tmbién en la vida.
Cuando las cosas van bien, ve suave, para disfrutar.
Cuando las cosas van mal, ve suave, para no precipitarte. y perder.
Eres lo que haces. Eres como lo haces.Y eres el motivo que te lleva a hacerlo de esa manera. Porque el génesis de lo que haces, de cómo lo haces está en los sentimientos que te llevan a hacerlo. El sentimiento da origen al pensamiento, pero la base es el sentimiento. Por eso la clave íntima, personal, no es lo que haces, ni como lo haces, sino el sentimiento que ha originado que lo hagas y que lo hagas de esa manera.
El miedo es nuestro enemigo, nuestro único enemigo. No importa en que se manifieste. En la montaña, en el amor, en la sociedad. Es el mismo miedo vestido con distintas ropas.
Tenemos miedo a perder y esto nos obliga a no darlo todo, a reservarnos, y perdemos.
Tenemos miedo a triunfar, el miedo a darlo todo y vernos desnudos delante nuestra y de los demás y que esto, además, no sea suficiente para lograr nuestro objetivo....
author: Javier
....следва продължение
Готино
Попадна ми много готин текст, даде ми го моята приятелка Нина, а е писано от нейн приятел от Испания - Javier - и понеже много ме изкефи мисля да го постна тук, само че на части, понеже ще стане много дълъг пост :) Почвам от следващият пост - в оригинал звучи най-добре и няма да го превеждам :) Тъкмо да си поопресня и испанския :)
Мерси Нинче :)
Много е яко наистина, а и човека също, ако съдя от написаното!
Черно и бяло
Черно и бяло в нас се преплитат
във неделим кръговрат.
Черни и бели откъсват се дните
от календара живот... :)
Сценарии и декори
"Във всяка точка на пространството има отделен вариант на едно или друго събитие.
За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори. Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият - пътят, по който се движи материята.
За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и декори. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите.
Човешката съдба също е представена с множество варианти. Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като пространството на варианти е безкрайно.
Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреждат в линия на живота.
Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и преминава в друга линия на живота.
Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спектакъл, но той вече е с други декори. Това са близко разположени линии на живота. А през следващия театрален сезон гледате спектакъла със същите актьори, но със значителни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч. И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиесата. Тази линия на живота е много далеч от първата.
Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността.
Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка. Всеки получава това, което си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо - да направиш избор. "
Вадим Зеланд, "Пространство на варианти"
вторник, април 04, 2006
Закона на ОМ и молитвата
Мисълта е Сила.
Всяка Сила при напрежение дава резултат. Силата на молитвата е право-пропорционална на напрежението на мисълта и обратно-пропорционално на съпротивлението и зависи от мисловния апарат.
неделя, април 02, 2006
Смирение
Смиреният знае че това което се е случило е трябвало да се случи
и това което се случва е най-доброто което е трябвало да се случи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
