Малко е късно за пролет
а ето, в разгара на лятото
тя бавно в мене пристъпва
безшумно разтваря криле...
игриво косите подръпва....
с целувка от сън ме разбужда....
като тъпка по мене пробягва...
Като тропот на конски копита,
прашен облак, по път без посока
летен зной, лятна буря с градушка,
и светкавица пореща мрака...
Пролетта с тихи стъпки се връща....
понеделник, юли 03, 2006
Пролет посред Лято
Етикети:
стихове
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Thanks :)
...каквото и да речеш може би няма да си далеч от истината... :) всъщност миналата нощ дори спах като нормалните - от 22.00 до 07.00 :)
Да, а то и взе че и буквално стана пролет навън... :)
Ми не знам - Природа, по- ми харесва ноща... :)
Аха... и един от специалитетите са ми разни разпитващи, нищо не подозиращи хора ...хе-хе... :)
Тва беше шега :)разбира се...
Хм...токсичнен... :)
Публикуване на коментар