Днес ще имам първи работен ден на нова работа. Няма да крия, че ме тресе малко предстартова треска :) По принцип съм експериентаторка и авантюристка, и ми се случва на на всяка година-две да потърся промяна. На предишната ми беше макса - 2 години. Въпреки, че сама си тръгнах изпитвам носталгия - към предишната работа, към хората, към всичко, което беше и вече никога няма да бъде.
Понякога си мисля не сгреших ли че не останах, защо си тръгнах, какво повече ще намеря на едно ново място при положение, че и старото си ми харесваше, но...каквото е станало е най-доброто, което е могло да стане...това е многократно изпитана мъдрост, в чиято вярност изобщо не се съмнявам. Тъй че, просто ми предстои да видя защо е трябвало така да стане, защо се появи червеят на промяната и не ми даде мира докато не си тръгнах...не може да няма причина, нищо че сега не я виждам.
Но към предишната си работа изпитвам пълен респект и благодарност. Считам себе си за специалист в това с което се занимавам и заслугата за това е пак там - предишната работа и приятелите ми колеги, които много обичам. Преди три дни ходих да ги видя и така ми домъчня, но...нали си беше мое решението да си тръгна...
Искам някак си да изразя благодарността си, особено към човекът, научил ме на всичко, дето знам, който ме подкрепяше и ми помагаше и който не спира да го прави, въпреки че си отидох. Ама не знам как. Но може би ще дойде ден, когато ще си върна жеста.
Приятели - и на вас и на себе си желая успех във всичко и навсякъде от тук нататък :)
1 коментар:
Благодаря :)
От твоите уста - в божиите уши :)
Публикуване на коментар