Спомен за лято

Ти помниш ли как лятото потече,
между ръцете ти като вода.
и обич се разля по бреговете,
и времето превърна се в сега.

А слънцето търкулна се в морето,
запяха облаци във тъмното небе.
Запали някой наргилето,
в жарта стопи се нечие сърце.

А после времето отново ни подхвана,
по пътя тръгнахме един след друг.
Ноща легенда стара стана,
и пеперуди полетяха в кръг.

И заразказва вятър сред полето,
постла след себе си мъгла.
Пробяга заек по шосето,
а времето потече пак едва!
Анджелика Илиева

Добави в Svejo