понеделник, април 16, 2007

Вечерен тромпет

Върти ни животът под жаркото слънце
и трием нозе о горещия камък.
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещият вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави на глух,
да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти крадеца,
сърце да си купи палача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Борис Христов

Няма коментари: