Магическо Слово, Табу и Евфемизми
“В началото бе Словото”. В случая става въпрос не за библейската слово и истина, а за Истината въобще. Защото между Слово и Истина е нямало разлика някога.
Някога, някога Словото е творило реалност мигновено, радикално и тотално.То е било наистина страшно в своята неотменна действеност на мига, а поради това и магическо.
Древните същества непрестанно са знаели и чувствали, изпитвали и на гърбовете си неговата магичност. Словото и Думите са се произнасяли със своето истинско, единствено и буквално значение. Нещата са били назовавани и тутакси са се случвали, защото значението им е било истинно и единствено или номинативно (назователно, наименователно). Думите са обозначавали директно и неопосредствено реалността. Затова и Словото е било самата Истина!
Ако можехме да се потопим за миг отново в онези Времена, когато произнасяйки Слово веднага, мигновено и начаса ни връхлита Истината, не би било трудно тогава да се разбере, че и Мълчанието също е било магическо, изпълнено със страховита сила.
Постепенно нещата са се развили така, че по някаква причина нуждата да се общува “по-безопасно”, “по-ежедневно”, или пък невъзможността да се понесе мигновено проявяваща се действена магия на Словото, или пък страшното и непоносимо напрежение на Мълчанието в момента преди да се проезнесе вярното Слово, или пък друга някаква причина е довела до нуждата да се общува по - малко "опасно"
Поради страха от грешно произнесено Слово и последващия ужас от творящата се мигновено реалност, се появява строга забрана, за произнасяне на определени Слово или Думи. Така се е появило Табу-то, чието нарушаване се е смятало за осъдително, отвратително, фатално. Само вождовете и жреците са имали право да налагат табу. Табутата са се отнасяли до забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, за публично използване на определени думи, жестове и пр.
Така, в момента преди да се произнесе Слово, от което няма как после да се откажеш, нито да поправяш многократно в “порочния” човешки ум, в колкото и малко количество да е бил тогава се е зародила идеята да се използва с “по-безопасен”, “по-благовиден” заместител на исконното, иманентно (вътрешно присъщо) значение на Думите... Така се появяват ЕФЕМИЗМИТЕ. Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за другите може да звучи обидно, раздразнително или обезпокоително. Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. ... Източник:ЕОА
Няма коментари:
Публикуване на коментар