понеделник, юни 26, 2006

Кабир, Камал и алчността

Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях.
Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демострира моят гняв, не твоят гняв.