неделя, май 25, 2008

Случайнo открита приказка

В блога 2[X]IST, който съвсем случайно открих, даже беше в резултат на грешка - исках да натисна на един друг линк, малко по-надолу...но явно е имало защо да се объркам...:)
Та приказката ми беше за това, че освен дето намерих доста интересни неща, попаднах и на
една историйка, която толкова ми хареса, че не мога да се въздържа да не си я имам и за мен, за да я препрочитам след време, когато имам нужда. Ето я и нея:

Приказка за мечтите
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството. Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
- След всичко, на което станах свидетел - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.
- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал. Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла. От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели. Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

3 коментара:

Светла каза...

Разкошна приказка.
Сетих се за наскоро реабилитирания Юда.
След намирането на Евангелието на Юда има основания да се смята, че лично Христос го е помолил да го предаде, като е доверил тази тежка и мъчителна задача на най-доверения си приближен.
Каква зла участ!
Векове наред, да бъдеш символ на предателство и лицемерие...!
Сетих се също и за последните думи на христос на кръста:
"Господи, защо точно мен избра?"
Наминавам и се обаждам.
Поздрави

Lanfear каза...

Да, наистина, наскоро намериха евангелието на Юда...
Някак винаги съм знаела обаче, че не е възможно Юда да е предател...а напротив - най-добър приятел...
Всъщност дори ако не говорим за Исус...ако е вярно това, че човек още преди да се роди си залага моментите от живота, това за което идва на този свят, това, което идва да изживее тук...ако е така, то е логично неблагодарната роля да може да поеме и да изиграе само най-близкият приятел, човекът, който най-много ни обича - защото само той, заради нас би се нагърбил с такава тежест, колкото и парадоксално да звучи...

Lanfear каза...

А ето и още една приказка, която илюстрира, това, което исках да кажа :)

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!