Снежна белота

Вчера се чудех коя от двете - "Черна песен" или "Снежна белота" да постна като втора, след първата - "Искам те". В крайна сметка - избрах "Черна песен".

Много нежна, баладична, текста е на Владимир Кромбърг, който по моето лично скромно мнение е съвременен гений. Вярно, поезията му е оцветена главно в черни окраски, но въпреки това, въпреки, че някой би ги намерил за ... депресарски - те са си гениални, рожба на супер талантлив поет. Аз лично съм много доволна и щастлива от познанството си с него. Въпреки трудният му живот, който сигурно е причина за тъмното оцветяване на творбите му, той се е запазил много добър и човечен. Тежката му орис не го е озлобила, Кромбърг си е Кромбърг - много готин човек...

А ето го и текста:
Сълзите ми превръщат се в снежинки,
край мен белее глуха слепота.
Видения... безброй прашинки...

Лежа върху платното от саван,
преглъщайки от хапчета самота.
Коне крилати бягат във раван...
свобода...

Ръцете ми са ледени парчета,
очите ми замръзват от снега.
Усещаш гърчи се сърцето... под снега..
под снега...

Далече като съвестта човешка,
улавям се в погълната светлина.
Животът ми... досадна грешка...

Ръцете ми са ледени парчета,
очите ми замръзват от снега.
Усещаш гърчи се сърцето,
диамант заровен под снега.

Иначе отново както и при другите песнички - музиката, аранжиментът и изпълнението са на Калин...

Приятно слушане!

Добави в Svejo