Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна - тежка пранга - дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова - свободата -
най-зле го оковава - за всемира!
четвъртък, април 27, 2006
Не се привързвай...
Не знам кой го е писал, но ми хареса и реших да си го имам тука :)
Етикети:
стихове
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Отчаянието и страданието ми показаха пътя към Силата. Затова съм благодарна на тэмната пътека, която ме отведе в мрака. Ако не бях стигнала до там, нямаше никога до познавам Светлината.
Както са мнозинството от хората, наричащи себе си "нормални". Те са нормални в смисъл, че не са се досягали до Тъмното, но цената, която са платили, е че не познават и Светлото.
Не е добродетел да не си бил в досег с Тъмното поради страх. Добродетел е след като си познал Тъмното, да намериш сили да познаеш и Светлото.
Отчаянието и страданието ми показаха пътя към Силата. Затова съм благодарна на тэмната пътека, която ме отведе в мрака. Ако не бях стигнала до там, нямаше никога до познавам Светлината.
Както са мнозинството от хората, наричащи себе си "нормални". Те са нормални в смисъл, че не са се досягали до Тъмното, но цената, която са платили, е че не познават и Светлото.
Не е добродетел да не си бил в досег с Тъмното поради страх. Добродетел е след като си познал Тъмното, да намериш сили да познаеш и Светлото.
Отчаянието и страданието ми показаха пътя към Силата. Затова съм благодарна на тэмната пътека, която ме отведе в мрака. Ако не бях стигнала до там, нямаше никога до познавам Светлината.
Както са мнозинството от хората, наричащи себе си "нормални". Те са нормални в смисъл, че не са се досягали до Тъмното, но цената, която са платили, е че не познават и Светлото.
Не е добродетел да не си бил в досег с Тъмното поради страх. Добродетел е след като си познал Тъмното, да намериш сили да познаеш и Светлото.
това е на великия Дамян Дамянов
Публикуване на коментар