събота, ноември 12, 2005

Размина се...

... срещата ми с неизвестното. Но няма значение. Аз го приех, това е по-важното. Приех, че може да се случи, без значение, че може би беше безумие. И без значение, че можеше да не изкарам още дълго време. Поех риска и това е важното в случая. Има надежда. Не съм страхливка и не се побоях и да умра ако трябва, което беше най-вероятно да се случи, защото перспектиива нямаше. Но точно в такива мигове на безперспективност, Бог награждава за смелостта. Награждава с неочаквано решение или с чудо. В случая ме върна обратно, но твърдо вярвам, че ако не беше ме върнал, щеше да измисли друго решение за мен и нямаше да ме изостави. Не изневерих на себе си, не се пречупих, не се предадох и не се продадох. Може и да беше неправилно решението, което бях взела, но си поех отговорността да се случи и най-лошото, но да не спра да го отстоявам.
Възможно е и да беше безмислен Инат, възможно е и да бях в грешка, за което съжалявам, но другото ме радва. Някои хора се предават пред страха от неизвестното и си остават там където са, въпреки че ако го приемат може да им се случат страхотни неща. Но не смеят да опитат. Аз все още не съм в тази категория хора. Затова се радвам. Иначе - щях постепенно да се намразя, да се скрия в черупката си и да стана непоносима за самата себе си.
А утре отивам да бера гъбки. Дано да има :)

2 коментара:

Анонимен каза...

Your blog is great If you have a paranormal issue, I'm sure you'd be interested in death and dying There's lots of information about death and dying

hdpal каза...

hmmmm