Снежно настроение

Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.

Бродят сенки из сънят ми, слепи,
блъскат се, говорят ми, крещят.
Ако знаят колко са нелепи,
щяха да си легнат, да заспят.

Но за тях това е живата реалност
и единствен свят, живот, мечти.
Не усещат цялата баналност,
да живеят винаги "почти".

Искам да усетя аромат на пролет,
въпреки че вън вали, вали.
Да се възхитя от птичи полет
и да полетя сама дори.

Но съм прикована здраво към земята
земни мисли, чувства, суети.
От високо птицата ми мята,
да политна с нея, но уви

да живея както искам съм безсилна,
слаба и нещастна, без мечти.
Всяка болка казват е родилна,
ала болка ли отново ще роди?

Добави в Svejo