Вчера мина един от най-гадните дни в живота ми. Дано скоро нямам следващ такъв. Старото и Новото се сблъскаха. И дано е за добро. И дано е вярно това, че след като затвориш една врата, автоматично се отваря нова, освобождава се енергия, достатъчна да може новото да стане възможно. Ако не е така, съм загубена. Или може би не. Мога да разчитам общо взето само на Божията помощ, а тя ще ми трябва много. И тя е всемогъща и всеобхватна и не осъждаща. Не ме е страх от новото, не се притеснявам да рискувам. Нищо, че не се знае то добро ли ще бъде или зло. Нищо, че от старото поне знам какво да очаквам, а сега вече и това не знам. Не знам утре къде ще спя, не знам ще се храня ли утре, нищо не знам. И това си има своя чар :) Или ще оцелея или няма - каквото трябва нека да се случва. Давам му пълен ход. Нека да се случва. Без друго по-стария начин не ми е възможно да живея. Ако не съумея и по нов начин да го сторя, най-добре да си ходя. И без това голям смисъл от присъствието си тук не виждам.Дано това за Доброто и Злото се окаже вярно. Господи, помагай! Страх ме е!
Ще стане! Имам вяра имам воля. Трябва да стане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар