Вик от вътре

Нещо напира да излезе, а аз не го пускам. То крещи: "Свобода! Пусни ме, моля те! Не издържам вече в този затвор, уморих се. Красив е затвора, но аз искам простора." То крещи, но напразен е неговият вик. Чувам го, но много отдалеч и почти не го разбирам. Говори ми на някакъв непознат език и аз не съм способна да го разбера. Не и днес! А иначе този вик ме изпълва с възторг, защото усещам в него някакво красиво, възторжено утре, но сега е днес и всичко е черно.

Добави в Svejo