"Как да се постигне баланс и да съвместите решимостта да имате с отказа от пряко въздействие? Отговорът е очевиден - необходимо е да поддържате равновесие на намерението. Това означава да искаш, без да желаеш, да се грижиш, без да се тревожиш, да се стремиш, без да се увличаш, да действаш, без да настояваш. Равновесието се нарушава от потенциалите на важността. Както ви е известно, колкото по-важна е целта, толкова по-трудно е постигането й.
Формулировката „Ако много искаш, непременно ще го постигнеш" ще действа по обратния начин, в случай че желанието е паническо и се предприемат трескави опити то да се реализира. Паникьосвате се, защото ви липсва твърдата вяра, че желанието ви ще се изпълни. Сравнете следните две позиции. Първата е: „Много искам да постигна желаното. За мен това е въпрос на живот и смърт. На всяка цена трябва да го получа. Ще положа всички усилия." Втората е: „Е, добре, реших за себе си, че ще получа желаното. Нали го искам! Тогава какво? Ще го имам - и точка."
Не е трудно да се разбере коя позиция ще бъде печелившата.
Желанието се отличава от намерението и по това, че не изключва вероятността за неизпълнение. Ако желаем нещо и е трудно да го получим, тогава ни се иска още повече. Желанието винаги създава излишен потенциал. Самото то вече е потенциал.
Намерението не вярва и не желае, а просто действа.
Чистото намерение никога не създава излишен потенциал. Намерението предполага, че вече всичко е решено: просто съм решил, че така ще бъде, това е почти свършен факт. То е спокойно осъзнаване, че ще бъде така. Например имам намерение да се отбия в павилиона и да си купя вестник. Тук няма никакво желание, то е съществувало до момента, когато съм решил да го направя. Вероятността за неизпълнение на желанието е крайно малка, а в случай на несполука също няма нищо страшно. Затова тук намерението е напълно изчистено от всякакво желание, а следователно и от излишен потенциал.
Енергията на желанието е насочена към целта, а енергията на намерението - към процеса на постигането й. Когато човек иска нещо, той създава смущения в енергийната картина на околния свят, което довежда до действие на равновесните сили. А когато просто отивам до павилиона за вестник, няма никаква нееднородност.
Върху картината на жизнените линии желанието действа така: искам да получа еди-какво си, но се страхувам, че няма да го получа, затова мисля за несполуката (нали за мен това е важно!) и излъчвам енергия на честотата на линията на несполуката. Намерението действа тъкмо обратно: знам, че ще получа исканото, за мен този въпрос вече е решен, затова излъчвам енергия на честотата на линиите, където вече имам онова, което искам.
И така, за постигането на целта пречат два излишни потенциала - желанието и вярата. Или пб-точно, страстното желание на всяка цена да се постигне целта и борбата със съмненията, че е възможно тя да бъде постигната. Колкото по-желана е целта, толкова по-голяма тежест придобива съмнението в сполучливия изход. От своя страна съмнението още повече повишава ценността на желаното. Вече изяснихме, че желанието не помага, а само пречи. Тайната на изпълнението на желанието е в това, че трябва да се откажеш от желанието, а в замяна да имаш намерение, т.е. решимост да имаш и да действаш."
Формулировката „Ако много искаш, непременно ще го постигнеш" ще действа по обратния начин, в случай че желанието е паническо и се предприемат трескави опити то да се реализира. Паникьосвате се, защото ви липсва твърдата вяра, че желанието ви ще се изпълни. Сравнете следните две позиции. Първата е: „Много искам да постигна желаното. За мен това е въпрос на живот и смърт. На всяка цена трябва да го получа. Ще положа всички усилия." Втората е: „Е, добре, реших за себе си, че ще получа желаното. Нали го искам! Тогава какво? Ще го имам - и точка."
Не е трудно да се разбере коя позиция ще бъде печелившата.
Желанието се отличава от намерението и по това, че не изключва вероятността за неизпълнение. Ако желаем нещо и е трудно да го получим, тогава ни се иска още повече. Желанието винаги създава излишен потенциал. Самото то вече е потенциал.
Намерението не вярва и не желае, а просто действа.
Чистото намерение никога не създава излишен потенциал. Намерението предполага, че вече всичко е решено: просто съм решил, че така ще бъде, това е почти свършен факт. То е спокойно осъзнаване, че ще бъде така. Например имам намерение да се отбия в павилиона и да си купя вестник. Тук няма никакво желание, то е съществувало до момента, когато съм решил да го направя. Вероятността за неизпълнение на желанието е крайно малка, а в случай на несполука също няма нищо страшно. Затова тук намерението е напълно изчистено от всякакво желание, а следователно и от излишен потенциал.
Енергията на желанието е насочена към целта, а енергията на намерението - към процеса на постигането й. Когато човек иска нещо, той създава смущения в енергийната картина на околния свят, което довежда до действие на равновесните сили. А когато просто отивам до павилиона за вестник, няма никаква нееднородност.
Върху картината на жизнените линии желанието действа така: искам да получа еди-какво си, но се страхувам, че няма да го получа, затова мисля за несполуката (нали за мен това е важно!) и излъчвам енергия на честотата на линията на несполуката. Намерението действа тъкмо обратно: знам, че ще получа исканото, за мен този въпрос вече е решен, затова излъчвам енергия на честотата на линиите, където вече имам онова, което искам.
И така, за постигането на целта пречат два излишни потенциала - желанието и вярата. Или пб-точно, страстното желание на всяка цена да се постигне целта и борбата със съмненията, че е възможно тя да бъде постигната. Колкото по-желана е целта, толкова по-голяма тежест придобива съмнението в сполучливия изход. От своя страна съмнението още повече повишава ценността на желаното. Вече изяснихме, че желанието не помага, а само пречи. Тайната на изпълнението на желанието е в това, че трябва да се откажеш от желанието, а в замяна да имаш намерение, т.е. решимост да имаш и да действаш."
Вадим Зеланд "Шепотът на утринните звезди"
Няма коментари:
Публикуване на коментар