Обич

"Разбира се, този човек, когото обичаш в мен, е по-добър от мен самия.

Но ти ме обичай и аз ще стана по-добър от себе си."

Пришвин

Добави в Svejo

Нежно

Стихотворението е написано от Бояна Петкова - доскоро неизвестен за мен автор, а се оказва, че пише страхотно:

нежно

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето

Добави в Svejo

Въпроси без отговор

Човек трябва да цъфти, да грее, да пее от щастие за това, че е жив и че е дарен със сетива и емоции, чрез които да опознава света. Щастието трябва да е наша природа, а кое ни отмества от природата ни, какво ни праща в бурни води и водопади, вместо да следваме спокойните течения на Пътя си? Капаните са: самосъжаление, чувство за собствена значимост, страх, зависимости, тревога, несигурност...вероятно има и още. Това е интересен момент, в който имам шанса, да науча повече за себе си, а това го намирам за ценно. Познай себе си! :) древна мъдрост....Но не бива да му придавам и особена важност. Нито на себе си :)

Добави в Svejo

Започва се...пак

Много ме е страх! Това няма да ме спре да опитам пак, но дали този път ще успея? Незнам, не искам да се заричам за нищо. Просто ще опитам да направя едно от най-трудните неща на този свят. Дори и сега да не успея, все ще е крачка към един бъдещ успех...поне се надявам да е така.

Добави в Svejo

Зелено куче

Ако виждаш зелено куче - значи си препушил/а ха-ха-ха :) :)

Добави в Svejo

Ако Бог ми подари парченце живот

Това е просто толкова превъзходно, прекрасно, истинско.....

Ако Бог ми подари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям, шоколадов сладолед.

Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите и нежност от листенцата…

Ако Бог ми подари парченце живот…
На всички хора ще кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените…ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.

Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.

Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара…
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас! Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври, 2000
Габриел Гарсия Маркес
прощално писмо от писателя

Добави в Svejo

Обидата

"Ако някой ви обиди, кажете: Заслужавам тая обида.

Значи, вие отговаряте на отрицателната величина с отрицателна и така получавате положителна величина. Който ви обиди, ще почне да се извинява. Така вие се домогвате до оная велика истина, при която хората престават да се обиждат. Когато имаш Ум, никой не те обижда. Когато истината е в тебе, никой не може да те обиди.

С други думи кадано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда. Ето защо вие трябва да се стремите да намерите оня Господ, Който живее във вас. " Учителя

Защо човек не трябва да се обижда?

Ако някой ме обиди и е прав, тогава няма за какво да се обиждам от истината, а ако не е прав, то защо да се засягам от човек, който говори неистини?

Добави в Svejo

Битие и чувства

Нашето битие е резултат от нашите чувства. Това, което чувстваш сега е твоето бъдеще. Чувството има досег с душата, докато мисълта с ума.
Ние се залъгваме един друг с вербалната комуникация, но на едно подсъзнателно ниво, всяко действие е отражение на нашето вътрешно състояние, но също така и на човека отсреща.
В този свят няма случайности, всичко е резултат от нашето вътрешно пространство и това, което сме заложили и отгледали в него.
Има толкова много неща, които не могат да се изкажат...

Добави в Svejo

Станислав Лем

Днес е починал големия фантаст Станислав Лем. Ето част от произведенията му: Соларис, Едем, Последното пътешествие на Йон Тихий, Приключенията на звездния навигатор Пиркс, За невъзможността на живота, Приказки на роботите, Звездни дневници, Кибериада, Конгрес по футурология и много други.

Лека му пръст, нека Бог го опрости и лек път в Отвъдното!

"Човекът е крехко желеподобно същество, което ако падне от десетметрова стълба, незабавно умира. Обаче е много хитър и никога не пада"

„Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.“

„Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.“

Добави в Svejo

Хитрост и мъдрост

Мъдрият е този, който може сам да си отреже корените...но също така и крилете. Да има смелостта да се остави на ветровете да го носят...

Хитрият няма смелост да се остави на ветровете, затова си отглежда коренчета и крилца...

Външно няма разлика.

Добави в Svejo

Трънлива действителност

Двата свята не могат да се съчетаят! Може много да ми се иска да е иначе, но...тва е положението. Няколко години се инатя и не искам да повярвам и си мисля - "не може да няма начин - сигурно аз просто не го виждам" - ама...тва е. Няма начин! Необходимо е да се направи избор - едната възможност автоматично изключва другата или прави някакъв долнопробен, нискокачествен микс от двете, в който обаче пак надделява единият от световете, а другият е нещо като фон, сцена за развитие на действието. Не че при този избор може да се говори за кой знае какво действие...

Защо е така? Самото състояние, усещане само по себе си е ценно, но всичко покрай него го опорочава, принизява...и в крайна сметка превръща живота в Ад. Може би заради твърде високата цена, която се плаща - грубото нарушаване на свободата, на свободния избор? А от това човек страшно обеднява. И не само материално.

А духовно обеднелият човек, който осъзнава бедността си и поради що е обеднял, не може да се уважава, не може да си вярва, не може и да не се вини. И това е стръвта, която го улавя и завлича далеч от неговият път, далеч от първоначалната подредба на съдбата, която е заложила условието - човек да намери своя път и вървейки по него - да бъде щастлив.

Но чуждите пътеки, където бива захвърлен след улова са задължително трънливи, пазят ги зли кучета и са стръмни и каменисти. В същото време на неговият празен път е красиво, прохладно, мирише на цветя, пътят е равен, а гледките отстрани са божествени. Само че е празен.

Пустее, в очакване на Пътника да се завърне и да го намери...и да го познае, щото човек и малко ослепява след толкова нещастия и тръни.

Добави в Svejo

Депресийка

Ако ти не си вярваш как би могъл да накараш някой друг да ти повярва?
Ако не внушаваш доверие и смелост, то внушаваш страх, неувереност в личните качества, способности и възможности? Непознаването на собствените ти недостатъци не ще позволи да ги обуздаваш, прикриваш, омекотяваш в зависимост от потребностите си.
Дали съм в депресия?
Ако да - този път ще й се наслаждавам, пък да става каквото ще :)

Добави в Svejo

La vida

La vida, como un comentario de otra cosa que no alcanzamos, y que esta ahi al alcance del salto que no damos.
La vida, un ballet sobre un tema historico, una historia sobre un hecho vivido, un hecho vivido sobre un hecho real.
La vida, fotografia del numeno, posesion en las tinieblas (mujer?, monstruo?), la vida, proxeneta de la muerte, esplendida baraja, tarot de claves olvidadas que unas manos gotosas rebajan a un triste solitario.

Животът, като коментар на нещо, което все не достигаме. А то е там – на един скок разстояние. Но не скачаме.
Животът - като балет на историческа тема, история за нещо преживяно, преживелица на реалния факт.
Животът – моментна снимка, притежание в мъглата (жена? чудовище?); животът – сводник на смъртта; прекрасна карта таро със забравено тълкувание, която потни ръце протягат на тъжен самотник.
взето от тук

Добави в Svejo

Любов

В един филм чух следната реплика:

" Любов е - когато знаеш и най-лошото за някого и пак го обичаш"

Не знам дали цитирам точно, но поне по смисъл беше нещо такова. И май е истина. Нещо сходно съм срещала и по разни книги:

" Любовта е истинска когато обичаш някого не 'заради...', а 'въпреки...' " :)

Добави в Svejo

Подарък

Преди време получих неочакван подарък. Струваше според моите мерки много, в смисъл, че поне за сега сама не мога да си го купя. По принцип не това е важното. Важното бе, че бях много поласкана от факта, че някой може да даде толкова пари, за да ме зарадва. Гордеех се с него, чувствах се някак си важна, мислех си "Я значи означавам наистина много за този човек" и вътрешно се усмихвах.
След време се случи така, че с въпросния човек се скарахме, обидихме, наранихме взаимно. И тогава той си го поиска. Стана ми много болно и почувствах унижение, което рядко съм усещала в живота си, да не кажа и че чак такова май не съм. Стана ми болно не от факта, че съм загубила някакъв си предмет - сигурна съм, че ще дойде ден, когато и сама ще си го купя. Като върнах лентата назад осъзнах, че нищо не е било така, както съм си го мислела, че за този човек не съм означавала абсолютно нищо - щом ме съизмерва с някакви си пари, които е дал, щом се е сметнал за прецакан, щом е сметнал, че аз чак такъв подарък не заслужавам - разни дреболийки да - но щом става въпрос за нещо по-голямо - не си струва за мен. В същото време за други хора - може.
Била съм нещо като инвестиция - дават ми, а в замяна на даденото очакват нещо да се върне. И като в един момент се окаже, че няма повече възвръщаемост от инвестицията - си искат вложените средства обратно. Казват - не беше подарък, а само за временно ползване, а не дар от сърце.
На мен естествено, такива "подаръци" не са ми нужни и с радост го върнах, но от осъзнаването на някои истини боли.
Нищо, всъщност е за добро. Всъщност това е удар по чувството за собствена значимост, с което съм се заела да се справям, тъй че вече приемам случилото се с усмивка. Това ще ми помогне да не поглеждам повече назад и да продължа смело напред. Това сложи една черта, която повече не ще пресека. Всъщност по този начин този човек ми подари без да иска нещо много по-ценно, което с никакви пари не може да се купи :) За което и благодаря :)

Добави в Svejo

Нещо важно :)

"Когато изцяло сме погълнати от ролята и не виждаме ситуацията отстрани - за да не „потъваме" до шия в ролята, трябва да поддържаме вътрешната и външната важност на минимално равнище"

Трябва да си го набия това правило у главата, щото уж го знам, а все забравям да постъпвам според него, ама че съм твърдоглава...нищо де, ще се науча :)

Добави в Svejo

Писмо загадка

Намерих в пощата си писмо, по някакъв си съвсем страничен повод и в писмото думите:

"Каквото е станало, каквото е изтекло, няма да се върне назад. Можем да променим само тия избори, които тепърва ни чакат..."

Направо е удивително! Това е потвърждението, което чаках от света! :) Защото, всичко което се случи бе необходимо да се случи, то трябваше да се случи, нямаше начин да издържа още дълго подобно съществувание. Но се упреквах донякъде за избора на начина, по който да се случи...обаче, ще приема, че просто не е имало друг начин или аз не съм го видяла. В интерес на истината и още не го виждам.
Или просто съм се научила на още нещо и за това мога само да се радвам, не и да се самообвинявам или да тъжа. Е, далече съм от съвършенството явно, но важното е да вървя по пътя и да не преставам да се уча. Важното е, че което исках да стане, стана. . Животът продължава..... :) Необходимо е обаче на още толкова неща да се науча - смирение, отпускане на контрола над ситуацията, да не ме ранява нечие действие или бездействие, но и да не ранявам с действията или бездействията си, пълно освобожение от чувството за собствена значимост, да се чувствам спокойна с лошите си страни, недостъпност, смъртта като съветник, занимания със Преглед (вече успях да почувствам, какво крие в себе си), неправене и живот без грижи и тревоги.... Ехе, колко много имам да уча :)

Добави в Svejo

Падащи звезди

Старите желания заспаха.
Умориха се мечтите да мечтаят.
Там, където допреди летяха -
в полет луд и шеметен - е празно.

Мимолетно време, миг изгубен,
цяла вечност е пред мен,
но тя не струва нищо,
пред минутата, която ей сега отмина.

От онзи миг, във който се родих,
понесох се във луда надпревара.
Все бягам, а не мога да избягам.
Смъртта ме гони и един ден ще ме стигне.

Ще бъде слънчев ден, не по различен
от тези, които си отидоха.
С едничка разлика - и мене ще ме няма,
но всичко друго, все ще си е същото.

Ще си цъфтят цветя, ще пеят птички,
земята ще мирише пак на влага.
И слънцето ще си целува все простора,
за "здрасти" и за "сбогом".
А мене ще ме няма.

Ще бъдат други, все за кратко
за да изгасват бавно във Безкрая.
Падащи звезди....

Нуждае се от сериозно дооправяне, но...ще се заема по-нататък....

Добави в Svejo

Честита Първа Пролет :)

Макар и със известно закъснение...от един ден :).... толкова се радвам....скоро денят ще стане дълъг, навън ще бъде топличко и приятно, ще се разпеят птички и ще замирише на цветя....навсякъде ще е зелено....

Толкова се радвам....ще си иде калта и сивотата....и студа....и дано и вътре в мен настъпи също Пролетта....дано...дано си идат страха, вината, безпокойството...да дойде Пролет и душата ми да може пак да се радва на красивото ...си пожелавам....:)

Добави в Svejo

Max Blackmore's Draw Art

Тень времени:

Краем глаза видно, как угол отражения света деформируясь оставляет тень от часов. Субстанция тени отражает состояние иного течения времени, иные законы и процессы. В этом состоянии привычные мысли и действия человека подобны этой субстанции. Вязкие, тягучие и в то же время податливые.

Max Blackmore.... повече

Добави в Svejo

Positive Psychedelic ART

The Rose: Конструкция из проволоки, полиэтилена и антистатики.

Max Blackmore....повече

Добави в Svejo

Оправдания

"Магьосниците казват, че зад всяко обяснение се крие извинение. Така че когато обясняваш, че не можеш да направиш това или онова, ти в действителност се извиняваш за своите недостатъци, надявайки се, че този който те слуша ще бъде достатъчно доброжелателен да ги разбере. "

Карлос Кастанеда, "Активната страна на безкрайността"

Добави в Svejo

Притча: Картината

Един голям художник подарил една от картините си на свой приятел.Приятелят много я харесал.Толкова я харесал, че му се приискало всички да видят тази красота.Затова я изложил на показ за да й се наслаждава светът.Идвали хората гледа ли я, но всеки виждал по-различен начин картината и никой не можел напълно да сподели виждането му.

"Ще променя картината"-помислил си той-"Може би ако подсиля тези цветове, ако сложа друга рамка хората ще видят това, което и аз" - направил го, но резултатът бил все същия.

"Ще променя въображението на хората.Може би ако им кажа на кое да обърнат внимание и какви чувства навява картината ще я видят както я виждам аз".- но отново нищо не постигнал.

Това, че никой не виждал красотата която той виждал не му давало мира, затова отишъл при художника и го попитал:

-Не разбирам, защо хората не виждат картината такава, каквато е? Нима са слепи?

-А каква е картината?- попитал художникът!

Добави в Svejo

Прозрение

Едно събитие възниква с цел да ни подскаже за нашите проблеми и зависимости, и да ни помогне да се освободим.

Добави в Svejo

Сентенция

Намираш, когато спреш да търсиш, получаваш, когато спреш да искаш.

Добави в Svejo

Няма връщане назад

...и никакво връщане назад. Вече не. Каквото ще да става, от тук насетне ще гледам само и право напред :) Споразумението е сключено, подписано и подпечатано и прибрано във вълшебното съндъче :) От тук насетне следва да се спазва :)

Добави в Svejo

и пак....

....да го повторя, че да не го забравям:

...аз не искам

и

не се надявам...

... аз имам Намерение...

Добави в Svejo

Новото

Новото се приближи до мен, прегърна ме, обгърна ме и ме погълна.....

Започвам нов живот от днес. Така желаната промяна най-сетне се случи. И както всяка друга промяна и тази ме завари неподготвена, и тази ми се стори неподходяща и пак си помислих, че не точно това искам. Но само на пръв поглед. Като се разрових по-надълбоко видях, че трябва да отпусна контрола над ситуацията и просто да й се оставя да се случи.

Дори и сега да виждам само чернота и мрак пред себе си, толкова пъти съм получавала потвърждение на мъдростта "Точно преди да изгрее слънцето е най-тъмно", че е повече от сигурно - тя има отношение и към сегашната ми ситуация. Само не бива да позволявам на страха от неизвестното да ме завладява. Всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Моят Ангел-пазител няма да позволи да ми се случи нищо лошо и пак ще направи така, че "всяко зло да бъде за добро". Само трябва да му се доверя.

Ако вярвам в това, то непременно ще стане така, ако се оставя на страха и неверието - ще позволя да се случат те. С моментите на избор е така. Дори успях да забележа смяната на декорите! Само заради това си заслужаваше да се случи всичко това! Страхотно! Аз съм свободна да избирам! Няма по-ценно откритие!

В никакъв случай не бива да давам оценки - каквото е трябвало да се случи - това е станало. Не ми е дадено да знам, кое е добро и кое зло! Една приказка по случая:

"Едно новоизлюпено пиленци тръгнало по широкия свят да го опознава. Минала една крава, която не го видяла и го затрупала с лайна. "Това е лошо животно" - си помислило пиленцето. После от там минала лисицата и като го видяла, го извадила от лайното. "Това животно е добро" - казало си пиленцето. После лисицата го изяла.

Извод: Не всеки, който те залива с лайна ти мисли злото и не всеки, който те вади от лайната ти мисли доброто"

Нека нещата просто се случват и критериите ми да бъдат само повика на сърцето, вътрешният глас, комфорта на душата. А в момента се чувствам, адски спокойна, комфортно ми е отвътре, което е сигурен знак, че съм на прав път. Дай Боже!

Добави в Svejo

Притча: Конфуций

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
-Какво толкова странно имало в това.
Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

Добави в Svejo

Притча: Неправене

Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...

Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Как с правене бихте изчистили изворчето?

Добави в Svejo

Sisadmin

И докато съм на тази вълна ето още нещо по темата :

Ха-Ха-Ха смешно, ама са си точно така нещата - дали е смешно или тъжно тогава? Незнам, но пък е интересно :)

Добави в Svejo

Like a hooker :)

А това е едно смешно сравнително текстче, свързано с професията, което ми попадна в полезрението наскоро :)

"Налага ти се да работиш в извън ряботно време – като проститутка.
Обикновено работиш до късно – като проститутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се повишава – като на проститутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента - като на проститутка.
Клиента плаща много, но почти всичко го прибира шефа - като при проститутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш - като проститутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си - като проститутка.
Плащат ти за удовлетворяването на фантазиите на клиентите - като на проститутка.
Трудно е да се обзаведеш със семество и да го издържаш - като проститутка.
Когато те питат с какво се занимаваш – не можеш да обясниш - като проститутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуникираш само със себеподобни - като проститутка.
Клиента ти плаща пребиваването в хотела и проработените часове - като проститутка.
Шефа ти има разкошен автомобил – като на проститутка.
Когато удовлетвориш клиента те ценят - като проститутка.
Но в края на краищата се чувстваш така, сякаш си се измъкнал от Ада - като проститутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи - като проститутка.
Клиента винаги се стреми да заплати по-малко, но в същото време чака от тебе чудеса - като при проститутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш „Няма да се занимавам с това цял живот” - като проститутка.
Не знаейки нищо за своите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет - като от проститутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти - като проститутка.
Налага ти се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати - като проститутка."

И се питаш: „Абе, аз СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР ли съм или.....?”

Добави в Svejo

Ефектът на пеперудата

Ако пеперуда размаха крилата си в Пекин, това може да доведе до торнадо в Ню-Йорк.

Народна мъдрост:
Поради липса на гвоздей - подковите се загубиха;
поради липса на подкови - коня се загуби;
поради липса на кон - ездачът се загуби;
поради липса на ездач - съобщението се загуби;
поради липса на съобщение - битката бе загубена;
поради загубената битка - кралството се затри.

Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати.

Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението.

Добави в Svejo

Бягството на Музата

Баси таз Муза пак забягна нейде. Уж добре си се разбирахме, кафе й правих, книги й давах да чете, джойнт й свивах, приютих я, когато зъзнеше навън в дъжда.... а ето че... избяга...
Към вилата на некой гений ще да се е отправила - там сигурно я гостят с шампанско и ягоди, лежи си край басейна...дреме й за мен... :)
Нищо, пак ще дойде тя разплакана и пак ще я прибера.
Кво да правя, нали съм си с добро сърце... :)
Да се забавлява бе, сега й е времето... Свобода за всички!

Добави в Svejo

Воинство

Да си припомним кои са атрибутите на войнсвото. Те са пет:

контрол, дисциплина, търпение, точност и воля.

Контрол е да настройваш духът си, когато някой те тъпче;

Дисциплина е да събереш информация за тирана, докато те тъпче;

Търпение е да чакаш спокойно, без избързване, без притеснение, едно просто, радостно очакване;

Точност е качество, определящо кога да се отприщи всичко онова, което е било задържано;

Волята действа на друго ниво :)

*Важно - при среща с дребни тирани

- да не се вземат насериозно;

- свобода от бремето на самомнението.

Добави в Svejo