Човек трябва да цъфти, да грее, да пее от щастие за това, че е жив и че е дарен със сетива и емоции, чрез които да опознава света. Щастието трябва да е наша природа, а кое ни отмества от природата ни, какво ни праща в бурни води и водопади, вместо да следваме спокойните течения на Пътя си? Капаните са: самосъжаление, чувство за собствена значимост, страх, зависимости, тревога, несигурност...вероятно има и още. Това е интересен момент, в който имам шанса, да науча повече за себе си, а това го намирам за ценно. Познай себе си! :) древна мъдрост....Но не бива да му придавам и особена важност. Нито на себе си :)
четвъртък, март 30, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар