Намерих в пощата си писмо, по някакъв си съвсем страничен повод и в писмото думите:
"Каквото е станало, каквото е изтекло, няма да се върне назад. Можем да променим само тия избори, които тепърва ни чакат..."
Направо е удивително! Това е потвърждението, което чаках от света! :) Защото, всичко което се случи бе необходимо да се случи, то трябваше да се случи, нямаше начин да издържа още дълго подобно съществувание. Но се упреквах донякъде за избора на начина, по който да се случи...обаче, ще приема, че просто не е имало друг начин или аз не съм го видяла. В интерес на истината и още не го виждам.
Или просто съм се научила на още нещо и за това мога само да се радвам, не и да се самообвинявам или да тъжа. Е, далече съм от съвършенството явно, но важното е да вървя по пътя и да не преставам да се уча. Важното е, че което исках да стане, стана. . Животът продължава..... :) Необходимо е обаче на още толкова неща да се науча - смирение, отпускане на контрола над ситуацията, да не ме ранява нечие действие или бездействие, но и да не ранявам с действията или бездействията си, пълно освобожение от чувството за собствена значимост, да се чувствам спокойна с лошите си страни, недостъпност, смъртта като съветник, занимания със Преглед (вече успях да почувствам, какво крие в себе си), неправене и живот без грижи и тревоги.... Ехе, колко много имам да уча :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар