Преди време получих неочакван подарък. Струваше според моите мерки много, в смисъл, че поне за сега сама не мога да си го купя. По принцип не това е важното. Важното бе, че бях много поласкана от факта, че някой може да даде толкова пари, за да ме зарадва. Гордеех се с него, чувствах се някак си важна, мислех си "Я значи означавам наистина много за този човек" и вътрешно се усмихвах.
След време се случи така, че с въпросния човек се скарахме, обидихме, наранихме взаимно. И тогава той си го поиска. Стана ми много болно и почувствах унижение, което рядко съм усещала в живота си, да не кажа и че чак такова май не съм. Стана ми болно не от факта, че съм загубила някакъв си предмет - сигурна съм, че ще дойде ден, когато и сама ще си го купя. Като върнах лентата назад осъзнах, че нищо не е било така, както съм си го мислела, че за този човек не съм означавала абсолютно нищо - щом ме съизмерва с някакви си пари, които е дал, щом се е сметнал за прецакан, щом е сметнал, че аз чак такъв подарък не заслужавам - разни дреболийки да - но щом става въпрос за нещо по-голямо - не си струва за мен. В същото време за други хора - може.
Била съм нещо като инвестиция - дават ми, а в замяна на даденото очакват нещо да се върне. И като в един момент се окаже, че няма повече възвръщаемост от инвестицията - си искат вложените средства обратно. Казват - не беше подарък, а само за временно ползване, а не дар от сърце.
На мен естествено, такива "подаръци" не са ми нужни и с радост го върнах, но от осъзнаването на някои истини боли.
Нищо, всъщност е за добро. Всъщност това е удар по чувството за собствена значимост, с което съм се заела да се справям, тъй че вече приемам случилото се с усмивка. Това ще ми помогне да не поглеждам повече назад и да продължа смело напред. Това сложи една черта, която повече не ще пресека. Всъщност по този начин този човек ми подари без да иска нещо много по-ценно, което с никакви пари не може да се купи :) За което и благодаря :)
След време се случи така, че с въпросния човек се скарахме, обидихме, наранихме взаимно. И тогава той си го поиска. Стана ми много болно и почувствах унижение, което рядко съм усещала в живота си, да не кажа и че чак такова май не съм. Стана ми болно не от факта, че съм загубила някакъв си предмет - сигурна съм, че ще дойде ден, когато и сама ще си го купя. Като върнах лентата назад осъзнах, че нищо не е било така, както съм си го мислела, че за този човек не съм означавала абсолютно нищо - щом ме съизмерва с някакви си пари, които е дал, щом се е сметнал за прецакан, щом е сметнал, че аз чак такъв подарък не заслужавам - разни дреболийки да - но щом става въпрос за нещо по-голямо - не си струва за мен. В същото време за други хора - може.
Била съм нещо като инвестиция - дават ми, а в замяна на даденото очакват нещо да се върне. И като в един момент се окаже, че няма повече възвръщаемост от инвестицията - си искат вложените средства обратно. Казват - не беше подарък, а само за временно ползване, а не дар от сърце.
На мен естествено, такива "подаръци" не са ми нужни и с радост го върнах, но от осъзнаването на някои истини боли.
Нищо, всъщност е за добро. Всъщност това е удар по чувството за собствена значимост, с което съм се заела да се справям, тъй че вече приемам случилото се с усмивка. Това ще ми помогне да не поглеждам повече назад и да продължа смело напред. Това сложи една черта, която повече не ще пресека. Всъщност по този начин този човек ми подари без да иска нещо много по-ценно, което с никакви пари не може да се купи :) За което и благодаря :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар