Двата свята не могат да се съчетаят! Може много да ми се иска да е иначе, но...тва е положението. Няколко години се инатя и не искам да повярвам и си мисля - "не може да няма начин - сигурно аз просто не го виждам" - ама...тва е. Няма начин! Необходимо е да се направи избор - едната възможност автоматично изключва другата или прави някакъв долнопробен, нискокачествен микс от двете, в който обаче пак надделява единият от световете, а другият е нещо като фон, сцена за развитие на действието. Не че при този избор може да се говори за кой знае какво действие...
Защо е така? Самото състояние, усещане само по себе си е ценно, но всичко покрай него го опорочава, принизява...и в крайна сметка превръща живота в Ад. Може би заради твърде високата цена, която се плаща - грубото нарушаване на свободата, на свободния избор? А от това човек страшно обеднява. И не само материално.
А духовно обеднелият човек, който осъзнава бедността си и поради що е обеднял, не може да се уважава, не може да си вярва, не може и да не се вини. И това е стръвта, която го улавя и завлича далеч от неговият път, далеч от първоначалната подредба на съдбата, която е заложила условието - човек да намери своя път и вървейки по него - да бъде щастлив.
Но чуждите пътеки, където бива захвърлен след улова са задължително трънливи, пазят ги зли кучета и са стръмни и каменисти. В същото време на неговият празен път е красиво, прохладно, мирише на цветя, пътят е равен, а гледките отстрани са божествени. Само че е празен.
Пустее, в очакване на Пътника да се завърне и да го намери...и да го познае, щото човек и малко ослепява след толкова нещастия и тръни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар