Падащи звезди

Старите желания заспаха.
Умориха се мечтите да мечтаят.
Там, където допреди летяха -
в полет луд и шеметен - е празно.

Мимолетно време, миг изгубен,
цяла вечност е пред мен,
но тя не струва нищо,
пред минутата, която ей сега отмина.

От онзи миг, във който се родих,
понесох се във луда надпревара.
Все бягам, а не мога да избягам.
Смъртта ме гони и един ден ще ме стигне.

Ще бъде слънчев ден, не по различен
от тези, които си отидоха.
С едничка разлика - и мене ще ме няма,
но всичко друго, все ще си е същото.

Ще си цъфтят цветя, ще пеят птички,
земята ще мирише пак на влага.
И слънцето ще си целува все простора,
за "здрасти" и за "сбогом".
А мене ще ме няма.

Ще бъдат други, все за кратко
за да изгасват бавно във Безкрая.
Падащи звезди....

Нуждае се от сериозно дооправяне, но...ще се заема по-нататък....

Добави в Svejo