понеделник, юли 16, 2007
Д-р Масару Емото в BG
Възпламеняване на решетките
За тези, които не обичат да четат дълги материали, а този сайт е наистина огромен, ето най-важното: Ние, човешките същества, решихме преди много хиляди години да прекъснем връзката си с колективните решетки на съзнание, така че да можем да приложим свободната си воля. Това разделение ни помогна да взимаме свои собствени решения и да бъдем независими. Но също така ни даде възможност да направим и много грешки, които повлияха на планетата - и тя затрудни много нашата директна връзка с Източника. Сега се намираме в повратна точка, в която тази отделеност може да означава край на Земята, такава каквато съществува в момента.
Това е Планът, който ще ни позволи да възстанвим връзката със светлинните решетки и да започнем лечението на тази планета. Заедно ще възстановим тази връзка чрез "ВЪЛНАТА ОТ ЛЮБОВ". Ако отделим един час за обща медитация върху решетките на съзнание, ще обединим глобуса и ще свържем всички региони на Земята. По време на този процес нашите Души ще бъдат свързани в Любов, Мир, Хармония и колективен фокус за един по-добър свят за всички хора, днес и за вбъдеще.
Съществата от Светлина използват понятието "Възпламеняване на Решетките", когато говорят за тази колективна медитация на 17 Юли 2007, в която човечеството ще бъде подпомогнато чрез божествената сила с енергия. Те казват, че чрез Възпламеняването на Решетките ще се случат две неща: Първо ще бъде изпратена Лечебна енергия към центъра на Земята и ядрото или сърцето на Земята ще бъде регенерирано. По този начин всички ние, всеки един от нас, ще сподели и предаде подаръка на насоченото намерение, подаръка на нашата собствена индивидуалност и подаръка на нашите лечебни енергии към всичко, което живее на Земята. Ние трябва да влеем част от нашата лечебна енергия към Земята и сборът от всички лечебни потоци ще възстанови Земята.
Съществата от Светлина казват, че всеки човек е като малък гръмоотвод: като канал от енергия, през който светлината на Създателя може да достигне до планетата. Тъй като ние сме прекъснали връзката между светлинните решетки и планетата, божествената енергия не може да достига безпрепятствено до физическата структура на Земята и да я захранва. Когато ние, хората, решим, че можем да се обединим, за да излекуваме нашите решетки на съзнание, ще възобновим този двупосочен поток от светлина и съзнание - между нас и Създателя, между Създателя и Земята и между човек и човек. Можете ли да разберете колко прекрасен е този подарък? Тази енергия ще остане завинаги с планетата и човечеството - потенциалът, с който Създателят ни е създал, ще бъде проявен в сътворяването на тези нови енергийни полета за нашата Земя.
Как можем да направим това? - Датата на това събитие е 17 Юли 2007, 11:11 часът по Гринуич (14:11 часът българско време). Нямам никаква представа защо точно тази дата и този час са били избрани, но те са ми били давани всеки път. По това време единственото, което трябва да направите е да седнете, да се насочите в себе си и да медитирате. С ваша помощ ще съберем достатъчно голям брой хора, обединени за лечението и любовта на нашата планета и нашите души ще бъдат пробудени за истинската им цел... да станем едно с нашия Източник на Светлина.
неделя, юли 15, 2007
Готино цитатче
Религиите казват, че когато Бог е създал човека, той го е дарил със свободна воля. Това е истина, но сънят е скрил тази истина от нас и я е задържал, защото сънят контролира желанията на повечето хора.
Има хора, които казват: “Аз искам да се променя. Наистина искам да се променя. Няма причина да бъда толкова слаб. Аз съм интелигентен. Заслужавам да живея добър живот, да печеля много повече пари.” Те знаят това, но то е продиктувано от ума. Какво правят тези хора? Отиват, пускат телевизора и прекарват часове наред пред него. След това какво е останало от тяхното желание?
"Майсторът на сънища"
сряда, юни 20, 2007
неделя, юни 17, 2007
вторник, юни 12, 2007
Ядосваници :)
... явно ти няма да спреш да ме ядосваш...
... затова аз ще спра да се ядосвам...
Можем да променим едно положение, само ако то зависи от нас. Ако зависи от някой друг, то - нищо не можем да направим.Но ако променим отношението си .... и то започне да зависи от нас...
...навярно това е начинът :)
понеделник, юни 11, 2007
Дирски прелести: Пет любови
Първата е силната. Обичали ли са ви силно? Така че рана да остане?
По-силно от въжетата протрили дланите ми. Когато вечер се прибирам с лодките.
След нея идва милата. Когато искаш да раниш душата си. А вместо нея виждаш себе си.
А третата е страстната. Умирал съм за нея. И всяка нощ възкръствам пак за нея.
Четвъртата е моята. Магията на залеза. И песента на прилива. Аз искам пак там да отида. Последната е вечната. Най-страшната. Пясъци и бели дюни се стичат по лицето ми.
Към морето, към зеленото море. Където целувам прибоя и му давам себе си.
И пет страшни рани.
Спомени от щастието.
от Нищо
неделя, юни 10, 2007
Дирски прелести: Роб на живота !?
иначе нямаше да имаш време за убиване
свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско.
не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч.
може само да се оприличава...
...затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш."
amparo
събота, юни 09, 2007
късметчета...
"Всяка вреда се компенсира с някаква полза."
***
"Ако това, което правиш, за да постигнеш целта си, не ти върши работа - прави нещо друго."
***
"Не прекалявай с борбата. Най-хубавите неща се случват неочаквано."
петък, юни 01, 2007
четвъртък, май 31, 2007
Нещо за свободата
сряда, май 30, 2007
Още три случайни мисли...
неделя, май 27, 2007
Случайно избрани три....
...кратки мисли, които докосват....
Ха!
Когато си на дъното
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
събота, май 05, 2007
Една картинка...
Дирски прелести: Познание
ПЪТник
неделя, април 29, 2007
Дирски прелести: Словото - II
събота, април 28, 2007
Дирски прелести: Словото - I
четвъртък, април 26, 2007
Карта Таро: Бреме
Истинная жизнь человека — это путь, идя по которому, он освобождается от лжи, навязанной ему другими. Обезоруженный, обнаженный, естественный — он такой, какой есть. Это вопрос бытия, а не становления. Ложь не может стать правдой, личность не может стать вашей душой. Невозможно сделать несущественное существенным. Несущественное остается несущественным, а существенное остается существенным — они не превращаются друг в друга. Стремление к истине — это не что иное, как создание еще большей путаницы. Не нужно достигать истины. Ее нельзя достичь, она уже есть. Нужно только оставить ложь. Все цели, идеалы, идеологии, религии, исправления и улучшения — это ложь. Остерегайтесь их. Осознайте тот факт, что в вашем нынешнем состоянии вы — это ложь, управляемая и культивируемая другими. Гнаться за истиной — значит отвлекаться и откладывать. Так вы скрываете ложь. Увидьте ложь, загляните в глубину лжи вашей личности. Потому что видеть ложь — значит перестать лгать. Перестать лгать — значит больше не искать истину. В то мгновение, когда ложь исчезнет, возникает истина во всей своей красоте и сиянии. Когда вы видите ложь, она исчезает, и то, что остается, — это истина.
Комментарии:Когда мы несем груз того, что мы должны или не должны делать, навязанный нам другими, мы становимся похожими на этого оборванного, борющегося человека, который пытается вскарабкаться в гору. «Иди быстрее, будь усерднее, доберись до вершины!» — кричит глупый тиран, которого этот человек несет на своих плечах. Голова тирана увенчана королевским петухом. Если сейчас вам кажется, что жизнь — это борьба с колыбели и до могилы, может быть, настало время расправить плечи и посмотреть, не лучше ли будет без этого типа на плечах. У вас есть свои вершины для покорения, свои мечты, которые вы хотите воплотить. Но у вас никогда не хватит энергии для этого, пока вы не освободитесь от всех ожиданий, которые вы собрали у других и теперь считаете своими. Может быть, они существуют лишь в вашем уме, но это не значит, что они не могут вас тяготить. Настало время освободиться от тяжести и предложить другим идти своей дорогой.
сряда, април 25, 2007
Време на преход
За съжаление не винаги се съобразявам с тях, уж питам да получа отговор, а когато го получа и резултатът нещо не ми хареса, просто си избирам да не повярвам...а като се мине време установявам, колко съм сгрешила в избора си...
Но понякога сякаш ми се иска да не е така, иска ми се тази чаша да ме подмине, но не става така, дори и да я отхвърлям многократно тя пак и пак ми се предлага...
И колкото и да ми се иска да мога да намеря някакъв друг изход и решение - просто няма ... само с всеки следващ път горчилката в чашата става все повече и повече... и към неизпитата предишна се прибавя и следващата...и следващата....
Ситуацията, която изживявам в момента е преломна в животът ми в много отношения - всичко сочи, че трябва да започна всичко отначало, да извървя един дълъг път назад, понеже в един момент съм се отклонила, тръгнала съм по грешна пътека и съм изминала едно огромно разстояние, но в грешна посока...
Сега трябва да се върна и да намеря онова разклонение. Да намеря мойта си пътечка...
понеделник, април 23, 2007
Спомен за лято
Ти помниш ли как лятото потече,
между ръцете ти като вода.
и обич се разля по бреговете,
и времето превърна се в сега.
А слънцето търкулна се в морето,
запяха облаци във тъмното небе.
Запали някой наргилето,
в жарта стопи се нечие сърце.
А после времето отново ни подхвана,
по пътя тръгнахме един след друг.
Ноща легенда стара стана,
и пеперуди полетяха в кръг.
И заразказва вятър сред полето,
постла след себе си мъгла.
Пробяга заек по шосето,
а времето потече пак едва!
Анджелика Илиева
събота, април 21, 2007
Интересен ден
Сега ми е едно леко и щастливо, сякаш съм се оттърсила от огромен товар, който незнайно защо ми беше да нося... Ще имам време да помисля защо, за всяко нещо си има причина, животът винаги е прав, тепърва ще има да разбирам какво научих и какво не успях от така създалата се ситуация, с какво се промених и кое си остана същото...
Сега е време на промяна и просто я усещам как се носи из въздуха, докосва ме с леки, пърхащи крилца...Вкусът на животът е друг, доскоро въобще нямаше вкус, освен една горчилка, а сега...сега е прекрасно...
Но за да продължа нататък е необходимо да благодаря и забравя миналото, затова:
Благодаря на човека, който свърши моята работа, нагърби се с тежка роля, за да осъществи едно мое решение...Благодаря и му пожелавам да се пази повече и да не влага прекалено много усилия в чужди каузи, всъщност, той си знае, готин и събуден човек е, ще се оправи...от мен - Благодаря... :)
Благодаря също и на един човек, който временно замина и беше единственият, с нормално отношение, неповлияно от никой и от нищо, на него му благодаря, че го познавам, защото е рядкост да се видят токлова интересни и готини хора...
И накрая да благодаря и на останалите скучновати, дребнави и злобни хорица, които пък ми показаха други аспекти от мен, които нямаше как да забележа сама...
Случи се за първи път в животът ми някой да не ме харесва, обърках се, не знаех как да постъпя в такава ситуация, не беше отработено, не бях го изпитвала, но благодарение на тях, вече имам и такава опитност, а това е чудесно....благодаря им и се надявам да съм си научила урока и повече да не ме среща животът с такива хора :)
Доволна съм от себе си, влязох в една роля и я изиграх перфектно, та чак и себе си заблудих, а сега е време да си надяна пак старите одежди, да вляза във себе си, каквато съм си или пък да изтествам някой друг образ - възможностите са безкрайни, когато животът не се възприема като нещо сериозно, а като игра...
Сега ще си пусна музика, ще си направя кафенце, ще си запаля цигарка и наслаждавайки се на живота, ще възнамеря едно по-хубаво бъдеще... :)
петък, април 20, 2007
Импресионизъм
понеделник, април 16, 2007
Вечерен тромпет
Върти ни животът под жаркото слънце
и трием нозе о горещия камък.
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.
Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.
Искам да гръмне горещият вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави на глух,
да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти крадеца,
сърце да си купи палача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Борис Христов
Самотният човек
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен животът му,
изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма, няма да се моли.
Борис Христов
сряда, април 11, 2007
понеделник, април 09, 2007
Друга мъдрост
събота, април 07, 2007
Мъдрост
Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:
- Какви са хората в този град?
- Какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.
- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.
Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.
- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.
Мъдрата старица рекла: - Такива ще ги откриеш и в този град.
четвъртък, април 05, 2007
четвъртък, март 29, 2007
Гледна точка
неделя, март 25, 2007
Soledad
No es necesario estar acompanado para no sentirse solo(a), existen millones de gente que experimentan soledad en distintas formas que esta se hece presente...La soledad es algo necesario para el ser humano, creo que es un instante valido, un instante contigo mismo para analizar, retroalimentar y atender las nesecidades del alma...
Cada quien puede desahogar su soledad como mejor le convenga...Atrapada en mi soledad parece ser la expresion propia del grito al viento de un sentimiento que no mucha gente se atreveria a lanzar... Felicito a la autora de tan expresivo pensamiento, el mensaje no pudo ser mas explicito...
щастие - нещастие
Лятно часово време
Вече ще се стъмва по-късно т.е ще бъде светло до по-късно, което е много хубаво...откога го чакам да се случи... Само да не се объркам като при предишната промяна, когато си промених всички часовници именно за да не стане грешка на другия ден, но тъй като и на телефона и на компютъра времето се рефрешва и променя автоматично се оказа че на сутринта бях с 2 часа назад вместо със един (предния път часовника се връщаше с един час назад)...
Това по принцип няма значение, понеже "на сутринта" обикновенно е неделя, обаче аз не забелязах изобщо грешката си чак до понеделник, когато отидох на работа с един час по-късно...незнам дали ми повчрваха че съм се объркала заради промяната на времето, но ...както и да е :)
събота, март 17, 2007
Карта Таро...
...ето тази ми се падна за днес : Храбрость
Семя не может знать, что должно случиться, семя никогда не знало цветка. И семя не может даже поверить, что оно имеет возможность превратиться в красивый цветок. Путь длинен, и всегда безопаснее не пускаться в него, потому что путь неизвестен, ни что не гарантировано.Ничто и не может быть гарантировано. Тысяча и одна опасность, ловушки ждут на пути. А зерно — в безопасности, спрятанное под твердым ядром. Но зерно пытается, делает усилия. Оно сбрасывает оболочку, дающую ему безопасность, оно начинает двигаться. И сразу начинается борьба — борьба с почвой, камнями, скалами. Зерно было твердым, а росток будет очень мягким, и его ждут многие опасности.Зерну ничто не угрожало, оно могло храниться тысячелетиями, но многое становится опасным для ростка. Он стремится навстречу неизвестному, навстречу солнцу, навстречу источнику света, не зная куда, не зная зачем. Великое — это крест, который нужно нести. Но зерно охватила мечта, и оно двигается. Таков и путь человека. Это трудно. Нужна большая смелость.
На этой карте изображен маленький полевой цветок, который встретил вызов скал и камней на своем пути к свету дня. Окруженный ореолом яркого золотого света, он раскрывает величие своего крохотного существа. Лишенный стыда, он подобен ярчайшему солнцу.Когда мы сталкиваемся с очень трудной ситуацией, у нас есть выбор: мы можем либо обижаться и стараться найти кого-либо или что-либо, чтобы обвинить в своих трудностях, либо встретить вызов и расти.Цветок показывает нам путь, по которому страсть к жизни выводит его из темноты к свету. Не нужно бороться с вызовами жизни или стараться избегать или отрицать их. Они есть, и мы должны пройти через них подобно семени, которое должно стать цветком. Будьте храбры, чтобы вырасти в цветок, которым вам суждено быть.
вторник, март 06, 2007
сряда, февруари 28, 2007
Любимо цитатче (едно от...)
....от кой ли беше цитата, а ??? ... няма да кажа... :)
Колелото на времето
Този пасаж присъства в началото на всяка от книгите на "Колелото на времето" на Робърт Джордан... Препрочитам ги в момента за да си ги припомня, преди да прочета 11-та, дето излезе наскоро :) Сега чета 9-та - "Сърцето на Зимата"....
понеделник, февруари 19, 2007
Отвъд смъртта
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.
До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.
Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.
Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Така ще прекараме
вечрта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.
Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.
Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.
Кафеза на мойте спомени бързо отключих,
защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.
Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.
Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
Нова Генерация
...son libres...
Carlos Castaneda
петък, февруари 16, 2007
За пушенето ...от Джеси
....шумна ...и внимателна, деликатна ...и груба, идеалистка, вегетарианка...с различен лак на всеки пръст, мила...и провокативна...различна...
Искам да си спомня за нея с една от последните й публикации в "Новинар"...
Продължиха с идиотския акциз върху домашния алкохол и са глухи и слепи за протестния вой на народа...
Сега искат да ми наложат, на мен и на половината от останалите в държавата българи, тотална забрана да пушим другаде, освен у дома...
Което е идиотско! Никой не им ги иска, но те се навеждат и предлагат задниците си, нашите политици...
И ни замазват очите, че това било задължително, за да ни харесат НАТО, САЩ, Европейският съюз. Аз пък не искам да ме харесват по този слугински и евтин начин! Аз искам да ме харесат, защото съм упорита в отстояването на моите, нашите, българските ценности, богатства и традиции! Не че тютюнопушенето е кой знае каква ценност или богатство, но поне имам правото да бъда официално запитана и да ми преброят гласа, че съм против тоталната забрана за пушене на обществени места! Статистики много, една от тях е, че всеки втори български лекар е пушач. Щом лекарите са избрали този сладък порок, кой и как тогава ще ме спечели за глупавата кауза?! Освен това човешката история непрекъснато доказва, че забраненият плод е най-сладък. Може би това е идеята на нашите политици - да избутат на предни и печеливши позиции бизнеса с тютюна у нас? Едва ли се надяват, че пушачите драстично ще намалеят по тези географски ширини. Или че хазната ще започне да се препълва от глобите, наложени на проклетите пушачи и проклетите кръчмари. Да предположим, че държавата създаде подобаващия многоброен и репресивен апарат, който ще ни преследва денонощно и навсякъде, за да ни глобява - че варим ракия, че пием домашна или пафкаме тютюн извън собствения ни дом. Тогава милата ни родина най-сетне ще е изпълнила пророчеството от култовата филмова реплика "роднина, милиционер, роднина, милиционер"...
Но може пък идеята на родните политици да е съвсем друга. Може би това е тест - колко и какви лишения, ограничения и непосилни плащания ще издържи българинът. Който не издържа, обикновено хваща пътя...
А като не останат българи, държавата може да смени името, имиджа, столицата, само политиците ще останат същите. Старите продажници! Защото те пишат законите, но са над тях и въпреки забраната за пушене на обществени места може да се обзаложим, че в кабинетите и кулоарите на парламента пак ще се дими. И то по стар навик - не с оригинални цигари, чиито производители плащат акциз, а с цигари без бандероли, които са стожерът на контрабандата и на сивата икономика...
Но пък спри, сърце, може би идеята на българските политици е съвсем различна и смела. Може би те са решили забраната да е само за пушене на тютюн и като компенсация да легализират пушенето на марихуана например. Или опиум, ако решим да се съблазняваме с Афганистан например...
Тогава вече ще е различно, непушачите няма да страдат и да вият, че дробовете им се пълнят с чернилка, защото тревата напушва, дори да не я пушиш, а като напушва, забравяш за тегобите и неудобствата. Така българите ще сме щастлива, усмихната и обичлива нация. Това ще ни спечели завидно място в световната история. Което ще е още по-непоклатимо заради революцията за масова легализация на леките наркотици. Но пък аз ще продължавам да си пуша! От всичко и по много, и навсякъде:)
Джеси...
Сбогом Джеска...Никога няма да те забравя!
вторник, февруари 13, 2007
Черен 13-ти вторник
Отиде си един страхотен човек...
Сбогом, Джеска...
Господи, защо най-добрите хора си отиват най-бързо от тази земя????
Нямам сили да напиша нещо повече... :(
вторник, януари 30, 2007
четвъртък, януари 11, 2007
Същества на път към смъртта
неделя, януари 07, 2007
събота, януари 06, 2007
Ако животът е игра...
....това са Десетте правила за човешките същества:
1. Ще получиш тяло...
сряда, януари 03, 2007
Дирски прелести: Много вярно
понеделник, януари 01, 2007
Честита Нова 2007 Година
За добро или за зло...то ще си покаже...или ще бъде според собствената ни нагласа?....тогава ще е за Добро...