Черна песен

Много време се чудих - коя, коя песничка да избера, да постна като втора, след първата - "Искам те"...
Много са любимите ми и всяка има своите достойнства. В крайна сметка сведох избора до две - "Черна песен" и "Снежна белота". Странното е, че преди малко си мислих за цветността и черно-бялостта на нещата и тази ми дилема...получи се някакво съвпадение, синхрония. Един вид се налага едва ли не да избирам между черно и бяло - ей така, най-повърхностно погледнато...хм...

В крайна сметка се спрях на "Черна песен" - музиката, аранжимента и изпълнението отново са на Калин. Текста е на големият поет Димчо Дебелянов, едно от най-известните му стихотворения.Ето го и него, за който го е позабравил:

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян

и плачът ми за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

Бих казала, че се е получил интересен и много сполучлив и осъвременен прочит на Дебелянов. Ако не ми вярвате - натиснете play бутона и сами се убедете :)

Приятно слушане!

Добави в Svejo